Решение № 6871 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1469/2013 г.
ВАСIV отделение21.05.2013 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Цветан Димитров Николов от град Банкя срещу решение № Ж-357 от 10.12.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 6871 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1469/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК. Образувано е по жалба на Цветан Димитров Николов от град Банкя срещу Решение № Ж-357 от 10.12.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което образуваната пред нея преписка по жалбата му с вх. № В-04-00-20/12.01.2012 срещу "Софийска вода" АД град София е прекратена. В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като по изложените в нея съображения се моли, то да се отмени. Ответната страна - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова оспорва жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно. Отделно от това излага доводи за липса на правен интерес от страна на жалбоподателя. Заинтересованата страна "Софийска вода" АД не е взела становище. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, подадена срещу акт, подлежащ на оспорване според чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Цветан Николов е сезирал с жалба ДКЕВР срещу "Софийска вода " АД относно несъгласието си с начислени фактури и количества вода за имот на адрес: град Банка, ул. "Пирот" № 22, за периода м. април 2004 г. до м. ноември 2004 г., като е посочил в жалбата, че началното показание, отчетено на 3.04.2004 г. от проверители от "Софийска вода" АД е било сгрешено поради нередовности в измервателното устройство. В изпълнение на правомощието си по чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и на основание чл. 97 - 102 от НЛДЕ, ДКВЕР е разгледала жалбата, след като е изискала относимите към нея доказателства от лицензианта. От тях е установила, че от 3.04.2004 г., разхода на вода в имота се формира по партида, с клиентски № 4038119с титуляр Цветан Николов, по показания на монтиран в имота водомер с фабр. № 002058, съгласно представена от ВиК оператора "справка за таксуван разход, фактурирани и платени задължения" и копие от карнет. Констатирано е, че дружеството не разполага с документи за монтажа на измервателния уред. На 3.04.2004 г. е извършен отчет на показанието на същия водомер, потвърден с подпис на потребителя. Това показание е въведено в системата на отчитане и фактуриране като начално. След този отчет до месец ноември 2004 г., операторът е начислявал служебно разхода на вода в имота, като няма извършен отчет на показанията на водомера. За отчетеното количество вода през този период е подадено възражение пред дружеството от Николов. С цел пломбиране на водомера на 24.11.2004 г. служител на "Софийска вода" АД е извършил проверка в имота и за констатираното е съставил контролен лист № ТП-С-7/13/2004 г. Контролния лист е подписан от жалбоподателя без възражения. Отчетеното количество вода е фактурирано за месец ноември 2004 г. На 21.03.2012 г. служители на дружеството демонтирали водомера и монтирали на сградното водопроводно отклонение нов измервателен уред, с фабричен № 08376286, пластмасова пломба № 1206729 и нулево показание. За тези действия е съставен приемателно- предавателен протокол. При проверката в дружеството било констатирано, че за периода м. април 2004 г. - 21.03.2012 г. по партидата на жалбоподателя няма постъпили плащания за погасяване задължения за изразходвана вода в имота. След постъпили жалби на Николов в дружеството дългът му бил намален, като операторът приел, че по част от задълженията е изтекъл давностен срок. В коригираните задължения "Софийска вода" АД включило и оспорваните от жалбоподателя. С оспореното решение Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, прекратила производството по преписката, образувана по тези жалби, подадени срещу "Софийска вода" АД гр. София. Между страните няма спор по фактите. От приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят има открита партида с кл. № 4038119 в негов недвижим имот, находящ се в гр. Банкя. По повод горепосочените жалби, подадени от потребителя, е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която, с писмо изх. № О/Ж-2214 от 25.06.2012 г., ДКЕВР е изискала становище от ВиК оператора. Писмото е постъпило в "Софийска вода" АД и в отговор, с копие и до жалбоподателя, В и К операторът отговорил, като предоставил справка за таксувания разход и събраните от него данни по партида с кл. № 4038119 в недвижимия имот за вода за периода м. април 2004 г. - м. ноември 2004 г., копия на карнети и данни от извършените от него проверки на място, както и копие от контролен лист, свидетелстващ за проверка на водомера, извършена на 24.11.2004 г., установяващо, че оператора е извършил отчитане по този водомер в предходен период- м. април 2004 г. По делото не се спори също, че при формиране на спорните задължения по партидата за процесния период ВиК операторът е взел предвид показанията, отчетени от измервателния уред на 3.04.2004 г. и на 24.11.2004 г., които са потвърдени с подпис на потребителя. Въз основа събраните данни и доклад вх. № В-Дк-274/7.12.2012 г. на Главен директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" при ДКЕВР, на проведено закрито заседание на комисията е взето обжалваното решение. То е мотивирано, като органът е приел липса на установено нарушение, осъществено от "Софийска вода" АД, а оттам и наличие на предпоставките по чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката за прекратяване на преписката по жалбите на Цветан Николов. Решението не страда от пороци по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ДКЕВР разглежда жалби, подадени от потребители срещу В и К оператори или от В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, по процедурата, уредена от наредба, приета на основание чл. 60 от същия закон, а именно Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн. ДВ, бр. 53/2004 г. Редът, установен в чл. 92 до 102 от тази Наредба, налага да бъде предоставена възможност на лицето, по отношение на което се извършва проверката да даде обяснения и възражения, съответно събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад, да бъдат разгледани на закрито заседание на комисията. Установеното от фактическа страна и анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган - упражнена компетентност по чл. 22 ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила. При извършената проверка на В и К оператора е изискана относимата информация и становище от "Софийска вода" АД, като приетото след изготвен доклад на закрито заседание на комисията решение съдържа подробни мотиви, по които е прието, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение. При постановяване на обжалвания акт от административния орган не е допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, съгласно който ДКЕВР прекратява преписката, когато в резултат на проверката не се установи нарушение. Посочените по-горе действия по издаването му водят до извод за спазена процедура по чл. 100, ал. 1-4 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Твърдението, че ДКЕВР не е спазила процедурата за извършването на проверка, не намира опора в доказателствата, приложени в административната преписка, посочени по-горе. Не е нарушен материалния закон. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липсата на допуснато от "Софийска вода" АД нарушение при определяне на задълженията по партида кл. № № 4038119 в недвижимия имот за периода м. 04.2004 г. - м. 11.2004 г. ДКЕВР е разгледала жалбата в частта и по отношение на твърдяното нарушение при определяне на задълженията на потребителя през процесния период във връзка с незаконосъобразни действия на ВиК оператора относно качеството и цените на предоставените услуги. Извършила е проверка за процесния период като е констатирала, че действията на оператора през този период са били съобразени с общите условия, регламентирали отношенията между ВиК дружеството и потребителя. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща дължимите слуги за ползване на ВиК услуги в 30 дневен срок след фактурирането и. Подаването на възражение не го освобождава от задължението му да заплати тази сума, съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия. Приложимият нормативен акт, регламентиращ отношенията по предоставяне на ВиК услуги за процесния период е Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационни системи от 1994 г. /отм. ВД, бр. 88 от 8.10.2004 г./ Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата заплащането на изразходваната, отведената и пречистена вода се извършва съгласно количествата, определени по показанията на водомера на сградното отклонение. Неоснователно е възражение-че комисията не е извършила проверка и анализ на фактите и не се е произнесла по направените искания относно дължимостта на определените суми, доколкото това обстоятелство излиза извън определените и правомощия, регламентирани в Закона за регулиране на ВиК услугите. Оспореното решение на регулаторния орган е законосъобразно. При липсата на нарушение, извършено от "Софийска вода" АД, на основание чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, преписката правилно е прекратена. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на оспорващия за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд- четвърто отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 145 АПК
- чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ
- чл. 100, ал. 1