Решение № 7050 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8611/2008 г.

Решение № 7050 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8611/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Невяна Георгиева Царева е предявила срещу Министерството на външните работи иск по чл. 121, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 5 500 лева обезщетение в размер на брутната й заплата за времето от 02.04.2008 г. до 04.11.2008 г., когато не е била на държавна служба поради уволнението й. В исковата молба се твърди, че служебното й правоотношение било прекратено със Заповед № Т-108/1.04.2008 г. на министъра на външните работи, която била оспорена като незаконосъобразна пред Върховния административен съд. В съдебното заседание на 02.02.2009 г. искът е бил увеличен от 5 500 лева на 5 993, 60 лева. На основание чл. 86 ЗЗД се претендира и заплащането на законната лихва върху главницата. Министерството на външните работи не е взело становище. Върховният административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, при следното: Предявеният от Невяна Царева иск по чл. 104, ал. 1 ЗДСл следва да се приеме за разглеждане в размер на 5 500 лева. Съгласно чл. 125 ГПК във връзка с чл. 144 АПК искът следва да се предяви с писмена молба, препис от която да се връчи на противната страна. Ищцата е направила увеличение на иска устно, в съдебно заседание, в отсъствието на ответника, което противоречи на процесуалните изисквания. Процесуалното действие е извършено не по установения ред, поради което увеличението на иска не е допустимо. С жалба от 14.04.2008 г., подадена до Върховния административен съд, Невяна Георгиева Царева оспорила Заповед № Т-108/1.04.2008 г. на министъра на външните работи, с която служебното й правоотношение за длъжността " главен експерт " в дирекция "Човешки ресурси" на Министерството на външните работи било прекратено, на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител. С решение от 27.06.2008 г. по адм. дело № 5433/2008 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 04.11.2008 г., заповедта за освобождаването на служителката била отменена. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищцата да получи обезщетение за понесените от нея вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Назначената по делото счетоводна експертиза е дала заключение, че брутното възнаграждение на ищцата към датата на признаване на уволнението й за незаконно, е 749,20 лева, а цялата сума на обезщетението за исковия период 02.04.2008 г. - 04.11.2008 г. възлиза на 5993,60 лева. От тази сума на ищцата следва да се присъди сумата 5 500 лева съобразно предявения размер на иска. От тази сума не следва да се приспада получената от Невяна Царева пенсия, тъй като плащането е извършено по осигурително, а не по трудово или служебно правоотношение. Върху обезщетението не се дължи законната лихва, както поддържа ищцата. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, която определя вида и размера на обезщетението при незаконно прекратяване на служебните отношения, има административноправен характер и се явява специална спрямо общите правила на гражданското право, които не намират приложение. Поради това предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли. На ищцата не следва да се присъждат разноски, тъй като искането й е направено след приключването на устните състезания, в защитата, представена на 06.02.2009 г. По изложените съображения и на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл Върховният административен съд