Решение № 15112 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2020 г.

Решение № 15112 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Василева, подадена чрез процесуалния й представител адв. Василева, против Решение № 5 от 05.02.2020 г. по адм. дело № 396/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № Р-02002019001444-091-001/10.07.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 164/11.09.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас, с който на Д. Василева е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "Д. Г-1" ЕООД в общ размер на 44 650, 00 лв. главница за корпоративен данък, за данък върху добавената стойности и за задължителни осигурителни вноски за 2014 г. и 2015 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, за което са изложени и подробно развити основания по смисъла на по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна поради следните съображения: С РА №Р-02002019001444-091-001/10.07.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 164/11.09.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас се вменява отговорност на Д. Василева, в качеството й на управител на "Д. Г-1" ЕООД, за установените и невнесени в срок задължения за данъци и осигурителни вноски по издадения на дружеството РА Р-02002016003063-091-001/26.10.2016 г. в общ размер на 155 269, 93 лв. С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на Д. Василева срещу издадения й ревизионен акт. За да постанови този резултат първоинстанционният административен съд е възприел изцяло установената от приходните органи фактическа обстановка и е възпроизвел направените от тях фактически и правни изводи относно наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице като управител на на "Д. Г-1" ЕООД в периодите, за които на същото дружеството е издаден цитираният по-горе РА от 26.10.2016 г. Като е отнесъл установените факти към състава на приложената от приходните органи разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК и е съобразил събраните доказателства, съдът е приел, че в случая са налице изискуемите от нормата кумулативни предпоставки за законосъобразно ангажиране на отговорността на задълженото лице. Съдът е приел, че с действията си Д. Василева като управител на "Д. Г-1" ЕООД е намалила имуществото на дружеството и е препятствала събирането на изискуеми вземания по налични публични задължения, като е действала недобросъвестно. По тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на лицето и е потвърдил оспорения ревизионен акт. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, управител или чл. на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Създаден е особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци и за осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Приложението й предполага кумулативното наличие на следните предпоставки за реализиране отговорността на третото лице: 1. да има качеството на орган на управление или на управител на задълженото юридическо лице към момента на извършване на разпоредителните действия; 2. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; 3. третото лице да е действало недобросъвестно; и 4. имуществото на задълженото юридическо лице да е намаляло вследствие на разпоредителните действия и именно по тази причина то да не е в състояние да заплати дължимите от него данъци и задължителни осигурителни вноски. В конкретния случай безспорно са налице качеството на субекта на отговорността, към момента, към който са установени публичните задължения, както и задължения за данъци и осигурителни вноски на данъчно-задълженото дружество към момента на извършените парични плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи разпределение на дивидент, които публични задължения - изискуеми и ликвидни - са останали несъбрани, като при проведено принудително изпълнение, така и впоследствие в производството по несъстоятелност. Безспорно, като резултат от заплащането на дивидента, имуществото на "Д. Г-1" ЕООД е намаляло, довело до невъзможност да бъдат погасени изискуеми публични задължения за данъци и осигурителни вноски. Касаторът оспорва наличието на последната кумулативно изискуема предпоставка, а именно лицето да е действало недобросъвестно. В тази насока в касационната жалба се твърди, че промените в чл. 19 от ДОПК влизат в сила от 04.08.2017 г., поради което разпоредбата на чл. 19, ал. 2 във вр. с чл. 19, ал. 10 не може да намери приложение към действията на ревизираното лице, осъществили се през м. януари 2017 г., преди влизане в сила на измененията в чл. 19 ДОПК. Така изложеното възражение не води до промяна в правните изводи, доколкото в редакция на коментираната норма ДВ, бр. 94 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г., приложима към настоящия спор, за ангажиране на отговорността в спорната хипотеза са установени идентични предпоставки, включително изискване за недобросъвестност на действията на управителя. Разликата със следващата редакция се състои в това, че чл. 19, ал. 10 след изменението в сила от 21.11.2017 г. въвежда презумпция за недобросъвестност за визирания в същата годишен период, въз основа на която, недобросъвестността на субекта не подлежи на доказване. В случая, обаче, настоящата инстанция споделя изводите на съда, че приходните органи са доказали и тази предпоставка за ангажиране отговорността на Д. Василева като управител на "Д. Г-1" ЕООД. Добросъвестността е общ институт на гражданското право и един от основните принципи на правото. Добросъвестността се използва в чл. 21, ал. 2, чл. 25, чл. 82 ЗЗД, чл. 70 ЗС и пр. Тълкуването на вложения в понятието смисъл в цитираните норми сочи, че добросъвестността се свързва с незнанието на определени обстоятелства, които са правно релевантни, съответно добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство. Добросъвестно е лицето, което осъществява определено поведение при незнание именно на тези правно релевантни факти. Отнесено към настоящия спор, в случая безспорно е установено, че ревизираното лице е разпределило дивидент в пет последователни и близки периода, по-малко от три месеца след като на дружеството е бил издаден РА с установени задължения за данъци и осигурителни вноски, обстоятелство, което като управител на дружеството и представляващ го в отношенията с приходната администрация, не може да не знае. Същевременно, с решение № 21/28.04.2017 г. на Окръжен съд Сливен за дружеството е открито производство по несъстоятелност на задълженото дружество, като за начална дата на неплатежоспособността на дружеството е обявена 26.10.2016 г., дата на издаване на ревизионния акт за публични задължения на стойност 155 269, 93 лв. Като управител на дружеството към тази дата Д. Василева не може да не е знаела за финансовата нестабилност на управляваното от нея дружество, на което е и едноличен собственик на капитала, съгласно справка в публично достъпния Търговски регистър. Дружеството е генерирало и допълнителни задължения към бюджета по подадени декларации по ЗДДС, и декларации обр. 6, след издаване на ревизионния акт, което също не може да е осъществено без знанието на управителя, чието задължение е активно да участва в дружествените дела, нещо повече - съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание в дружество с ограничена отговорност. Независимо от това, лицето е взело решение да изплати в своя полза дивиденти от печалбата на дружеството на обща стойност 44 650 лв., при знанието за наличие на неплатени данъци и осигурителни вноски, които като управител е имало задължението да погаси. Разпоредителните действия на лицето са довели до намаляване на наличните парични средства в касата на дружеството до сумата от 2 447, 70 лв., като тези действия, настоящата инстанция споделя виждането, че препятстват събирането на установените задължения и дори частичното им погасяване, предвид и липсата на имущество на дружеството, което да бъде осребрено за изпълнение на задълженията - обстоятелство, което управителят не може да не знае. Не без значение е и неуспешно проведеното срещу "Д. Г-1" ЕООД изпълнително производство, започнало на 05.04.2016 г. и прекратено поради невъзможност за събиране на изискуемите вземания, което е още един довод за недобросъвестните действия на управителя при разпореждане с паричните средства в своя полза, въпреки знанието, че тези действия ще доведат до невъзможност да се погасят съществуващите публични задължения. С оглед изложеното касационната инстанция намира за доказана недобросъвестността в действията на Д. Василева като елемент от фактическия състав и кумулативно изискуема предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Не може да бъде споделено разбирането на касатора, че държавата като единствен кредитор в производството по несъстоятелност на дружеството, е можела и е следвало предяви иск за вземането си в рамките на това производство, а бездействието й води до незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Съгласно чл. 687, ал. 2 Търговски закон установеното с влязъл в сила акт публично вземане се вписва служебно от синдика в списъка на предявените вземания, поради което е несъстоятелно твърдението, че НАП е пропуснала да предяви вземането си, за което следва да понесе неблагоприятните последици. В производство по несъстоятелност предмет на вземането са именно задълженията на дружеството в пълният им размер, които ще бъдат погасени от масата на несъстоятелността, в случай, че последната е достатъчна за да ги покрие. От друга страна, производството по чл. 19 ДОПК е самостоятелно и има различен предмет. С него се реализира отговорността на управителя на задължено дружество, за действията му, препятстващи последващото събиране на публичните задължения на дружеството. Отговорността по чл. 19 от ДОПК е предвидена с цел да не се допусне ощетяване на фиска от недобросъвестни действия на трети лица. За управителя е установена солидарна имуществена отговорност, ограничена до размера на извършените плащания, съответно намалението на имуществото, доколкото със своите действия лицето е намалило имуществото на задълженото дружество в своя полза и така препятства събирането на установените задължения в размера на разходваните средства. Вземането, несъбираемо от имуществото на лицата по чл. 14. т. 1 и т. 2 ДОПК, се удовлетворява чрез претендиране посредством предвидената в чл. 19 ДОПК отговорност на третото лице до размера, обусловен от недобросъвестните му действия. В случая е доказана невъзможност да бъдат събрани данъчните и осигурителни задължения на дружеството в резултат от извършеното разпределение на дивиденти, предвид факта, че дружеството не разполага с авоари по банковите сметки, с движими вещи и недвижими имоти, а по образуваното изпълнително дело от 2016 г. дългът от 155 269, 93 лв. е категоризиран като несъбираем. Предвид изложеното по-горе наведените в касационната жалба оплаквания се явяват неоснователни. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на АС Сливен. Същото като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора разноски не се дължат. Такива не са поискани от ответната страна, поради което не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение