Решение № 87 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 219/2011 г.

Решение № 87 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 219/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1080 от 02.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1594 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 1816/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от М. Х. А. от [населено място] против Районна здравно-осигурителна каса, [населено място] за признаване незаконност на уволнение, извършено със заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 335, ал. 1 КТ относно действието на заповед за уволнение, издадена от работодателя след прекратяване на трудово правоотношение с предходна заповед. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието, че уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е извършено законно при валидно изразено съгласие на страните за прекратяване на трудовия договор, независимо от обстоятелството, че трудовото правоотношение е било прекратено с предходна заповед за дисциплинарно уволнение. В противоречие с това становище, в решение № 18 от 19.01.2007 г. по гр. д. № 668/2004 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че извършеното от работодателя уволнение след прекратяване на трудовото правоотношение с предходна заповед на друго основание е незаконно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, изразено в решението по гр. д. № 668/2004 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Страната по трудовия договор разполага с потестативното право да прекрати трудово правоотношение едностранно и независимо дали е упражнила това свое право законно, волеизявлението и поражда правен ефект - трудовото правоотношение се прекратява, а признаването му за незаконно и възстановяването му са предмет на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. С решение № 1594 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 1816/2010 г. на Пловдивски окръжен съд е оставено в сила решение от 15.03.2003 г. по гр. д. № 415/2002 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от М. Х. А. от [населено място] против Районна здравно-осигурителна каса, [населено място] за признаване незаконността на уволнение, извършено със заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. В решението е прието за установено, че трудовият договор с ищеца е прекратен при наличие на предпоставките по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно писмено изразено съгласие на страните по договора. Прието е, че волеизявлението на служителя за прекратяване на трудовото правоотношение не е било опорочено - не е установено работодателят да е упражнил върху него психическа принуда, както и че автентичността на подписите на служителя върху предложение вх. № 94-00-681 от 07.12.2001 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение и върху заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. са установени по безсъмнен начин. Преди издаване на заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г., същия ден работодателят е връчил на служителя заповед за дисциплинарно уволнение № РД-09-159. Дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № РД-09-159 от 07.12.2001 г. е било отменено като незаконно с решение от 07.07.2008 г. на Пловдивски районен съд по гр. д. № 415/2002 г. Въззивният съд не е обсъждал въпросът дали заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. е законна предвид връчването и след като трудовият договор е прекратен от работодателя с наложено дисциплинарно наказание уволнение. Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. Х. А. от [населено място]. Поддържа се, че в нарушение на закона съдът не е обсъдил законността на повторно извършено уволнение - след като трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя и неоправдано е лишил страната от възможността да бъде възстановена на работа и да получи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Ответникът по касационната жалба Районна здравно-осигурителна каса, [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ вр. с чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ повторно извършеното уволнение по взаимно съгласие със заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. се явява незаконно. Работодателят е издал атакуваната заповед за уволнение след връчването на служителя на предходна заповед за дисциплинарно уволнение № РД-09-159 от 07.12.2001 г. без да оттегли първоначалното си изявление за налагането на дисциплинарно наказание, т. е. извършил е уволнението без да разполага с потестативното право за това. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. е основателен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 295, ал. 1 ГПК постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което извършеното уволнение се отмени като незаконно извършено. Основателни са и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на шест месечни брутни възнаграждения за времето, през което незаконно уволнения служител е останал без работа. С решение № 563 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1474/2009 г. на IV г. о. на ВКС въззивно решение № 1348 от 14.07.2009 г. на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 1337/2009 г. е обезсилено изцяло, т. е. и в частта му по обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, поради което е запазена висящността и по обусловените от законността на уволнението искове, които следва да бъдат уважени. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора - ищец по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 150 лева, съставляващи изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 27.12.2010 г. с адвокат М. К. от Пловдивска адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 295, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение