Решение № 37 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10865/2009 г.

Решение № 37 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10865/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Богомил Ангелов Жеков срещу Решение № 1017/11.06.2009 г. по адм. д. № 1750/2008 г. на Административен съд - гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Димитринка Кирилова Димитрова и началникът на РДНСК - Варна чрез своите пълномощници намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците Стоянка Петрова Георгиева, Тодор Петров Петров и община Варна не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу Заповед № ДК-10-32/02.06.2008 г. на началника на РДНСК - Варна, с която е отменено издадено в негова полза разрешение за строеж № 79/17.04.2008 г., заедно с одобрения инвестиционен проект. С разрешението му е разрешен строеж" възстановяване на жилищна сграда" с площ от 27, 60 кв. м., находящ се в УПИ ХI-5115, 5116, в кв. 16-ти, гр. Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Безспорно се установява, включително и от двете назначени съдебнотехнически експертизи, че постройката, чието възстановяване е разрешено, е погинала. Поради това законосъобразен е изводът на съда, че по същество се касае за разрешен нов строеж и за изграждането на такъв. В такъв случай следва да бъдат съобразени всички законови изисквания за нов строеж в чужд имот, тъй като жалбоподателят притежава само право на строеж, признато с Удостоверение № 793/11.01.96 г. Отделен е въпросът доколко изобщо такова удостоверение може да легитимира вещни права. Обстоятелството на погиналата постройка обаче сочи на нов строеж в чужд имот - чл. 182, ал. 1 ЗУТ. Визираните в цитираната норма материалноправни предпоставки не са налице, поради което разрешението за строеж е издадено в нарушение на материалния закон. Отменяйки го, административният орган е постановил законосъобразен и валиден административен акт. В разглеждания аспект обоснован е и изводът на съда, че в случая застрояването се допуска, само ако е предвидено по влязъл в сила ПУП, а в настоящия случай процесният имот не попада в предвижданията на действащия за съсобствения УПИ ЧИЗРП. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба отменително основание и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение