Решение № 13400 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2262/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Д. Б. М., чрез адв. А. Тинчев срещу Решение 6936/15.11.2023г. по адм. дело 8254/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Съдебното решение се оспорва като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че решението не почива на събраните по делото доказателства и е в разрез с приложимите законови норми. Според касатора, съдът неправилно е тълкувал текста на § 22 ц от Преходните и заключителни разпоредби на КСО /ПРЗ на КСО/, което е довело до противоречие с цитирана константна практика на Върховния административен съд /ВАС/ и с тези доводи претендира отмяната на обжалвания съдебен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София град, чрез гл.юрк. Д. Петрова, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. Навежда доводи за неприложимост на §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО към процесния случай. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК е неоснователна. С Решение 6936/15.11.2023 г. по адм. дело 8254/2023 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Д. Б. М. срещу Решение 2153-21-132/21.06.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалба с вх. 1012-21-587/13.06.2023 г. срещу разпореждане [номер]/15.12.2022 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване /ПО/ като неоснователна. Съдът е приел, че лицето е подало заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст след императивно заложения срок по § 22 ц от ПЗР на КСО, поради което възможността на лицето да избере определяне на индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО е преклудирана. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че Д. Б. М. е депозирал заявление вх. 2113-21-1107/22.03.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО. Към заявлението са представени трудова книжка, удостоверения УII-2, удостоверяващи трудовия стаж и осигурителния доход на лицето инициирало производството. Било е постановено разпореждане [номер] от 11.05.2022 г. с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.З от КСО, считано от 22.03.2022 г. Зачетен е осигурителен стаж в размер на 16 години 04 месеца и 04 дни, като е посочено, че пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО. С разпореждане [номер] от 01.08.2022 г. на Ръководител ПО пенсията е изменена на основание чл.99, ал.1 т.2 б. д от КСО във връзка с чл.10, ал.2 от НПОС и определена в действителен размер 396,95 лева от датата на отпускането й. Размерът на пенсията е определен от индивидуален коефициент 0,4410, изчислен по реда на чл.70, ал.9 от КСО от осигурителния доход на М. за периода от 25.04.1989 Г.-30.01.1997 г. С жалба вх.1012-21-1439/31.10.2022 г. Д. М. е поискал да бъде преизчислена пенсията му за осигурителен стаж и възраст, като се вземат предвид годините от 25.04.1989 г. до 25.11.1990 г., които при отпускане на пенсията са изчислени на база минимална работна заплата, тъй като не са представени документи за осигурителен доход за този период. По повод на жалбата е представено в ТП на НОИ - София град на 09.12.2022 г. удостоверение обр.УП-2 изх. 1/01.12.2022 г. издадено от Българска месна компания АД, в което е удостоверен осигурителен доход в периода от 25.04.1989 г. до 25.11.1990 г. С разпореждане [номер] от 15.12.2022 г. на длъжностното лице по ПО , на основание чл.99, ал.1, т.2, буква д КСО, е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.03.2022 г. Недоволен от постановения административен акт, лицето се е възползвало от правото си да подаде жалба до горестоящия административен орган. С Решение 2153-21-132/21.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ-София град е оставена без уважение жалбата на Д. М. срещу разпореждане [номер] от 15.12.2022 г. на длъжностно лице по ПО . Съгласно § 22 ц от ПЗР на КСО, до 1 януари 2022 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г. и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1. С визираната преходна разпоредба е създадена правна възможност за изчисляване на индивидуален коефициент по посочения ред, но само ако са изпълнени две кумулативно изискуеми предпоставки: заявлението за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност да е подадено до 01.01.2022 г. и началната дата на пенсията да е след 31.12.2018 г. В случая е безспорно, че заявлението на Д. М. е подадено след регламентирания срок - на 22.03.2022 г., поради което лицето не може да се ползва от уреденото с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО право за изчисляване на индивидуален коефициент и по чл. 70, ал. 4-4, ал. 10. т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. С оглед на приложимите правни норми, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая правно значим е фактът на подаване на заявлението за пенсиониране, а не датата на придобиване на правото на пенсия. Неоснователен е и доводът на касационния жалбоподател относно нарушение на основния принцип заложен в чл. 6 от АПК. В него е регламентиран принципът за съразмерност, съгласно който административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, респективно с административния акт и неговото изпълнение не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. А когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Издаденият акт не засяга правата и законните интереси на лицето в по-голяма степен от необходимото, с оглед липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки за прилагането на цитирания специален ред. В случая всички права на засегнатия адресат са защитени, а органът не е превишил служебните си правомощия при издаване на акта. Неотносима е цитираната практика на ВАС в касационната жалба. В посочените случаи спорът се свежда до това дали административният орган е извършил нарушение на административнопроизводствените правила, след като е отказал да осъществи процесуално съдействие на страна в производството по § 22 ц от ПЗР на КСО, но при подаване на заявлението в законоустановения срок. Решението на Административен съд София - град се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. В хода на проведеното съдебно производство първоинстанционният съд е събрал относимите доказателства, необходими и достатъчни за изясняване на спора от фактическа и правна страна и за правилното му решаване, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, съобразил е правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. По изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на касационния жалбоподател следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК се определят в размер на 100,00 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,