Решение № 1551 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12553/2012 г.

Решение № 1551 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12553/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Пламен Димитров Соколов от гр. София за отмяна по чл. 239 от АПК на решение № 5717/13.12.2011 г., постановено по адм. д. № 3816/2010 г. по описа на АССГ, 33-ти състав, оставено в сила с решение № 9671/4.07.2012 г. по адм. д. № 1426/2012 г. по описа на ВАС, III отделение. Моли влязлото в сила Решение на АССГ да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован в съдебно заседание, Пламен Соколов се явява лично и поддържа молбата за отмяна на всички, посочени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Ответникът, директорът на Националната здравно - осигурителна каса /НЗОК/, редовно призован, се представлява от юриск. Караджова, която оспорва молбата и моли искането за отмяна да бъде отхвърлено изцяло по съображения, подробно развити в писмено възражение. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решение № 5717/13.12.2011 г., постановено по адм. д. № 3816/2010 г. по описа на АССГ, 33-ти състав, оставено в сила с решение № 9671/04.07.2012 г. по адм. д. № 1426/2012 г. по описа на ВАС, III отделение, съдът е отхвърлил жалбата на Пламен Соколов срещу незаконосъобразните действия и бездействия на НЗОК, свързани с упражняване на контрол върху дейността на лекар-специалист от ХХХ ДКЦ по повод подадени от Соколов сигнали срещу професионалното му поведение и е отхвърлил съединените с тази жалба искове от Соколов срещу НЗОК за заплащане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, произтичащи от тези незаконосъобразни действия/бездействия. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Доколкото молителят в съдебно заседание твърди, че претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на всички основания, посочени в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК, настоящият съдебен състав следва да се произнесе изрично за наличието на всяка една от тези законови предпоставки. В конкретния случай не е налице основание за отмяна на съдебното решение по чл. 239, т. 1 от АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Соколов нито твърди в молбата си за отмяна наличието на такива нови обстоятелства или доказателства, нито представя такива. Липсва основание за отмяна на съдебния акт и в хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК, която предполага наличието на установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът или престъпно действие на страната в процеса, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Такива твърдения не се съдържат в молбата за отмяна и доказателства в тази насока не са представени в отменителното производство. Нещо повече- в молбата си за отмяна Соколов твърди истинност на показанията на разпитаните свидетели, която не била взета предвид при постановяване на влязлото в сила решение. Подобно твърдение, обаче, съставлява касационно оплакване, а не основание за прилагане на извънинстанционния способ за отмяна. Не са налице и основанията за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК, доколкото Соколов не навежда твърдения съдебното решение, чиято отмяна иска, да е основано на документ, признат по надлежния ред за подправен или на акт на съд или друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Липсват материалноправните предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се претендира. Като "друго влязло в сила решение" Соколов, в свое становище по писменото възражение на ответника срещу молбата за отмяна, сочи Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разпоредбите на чл. 124 - 130 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения на съответните общи събрания на колегиите на ВКС се постановяват при наличие на неправилна и противоречива практика на съдилищата по тълкуването и прилагането на закона и, веднъж приети, са задължителни за съдилищата и държавните органи. Тези тълкувателни решения не се издават при упражняване правораздавателната дейност на съда, каквито са съдебните решения по см. на чл. 239, т. 4 от АПК, а при упражняване на тълкувателната дейност на ВКС. В продължение на горното следва да се отбележи, че цитираното ТР на ВКС не е постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК. Не е налице и основанието на чл. 239, т. 5 от АПК. Не се сочат конкретни оплаквания как и по какъв начин молителят е бил лишен от възможността да участва в производствата по делата и в кое точно от тях, за да се приеме, че са налице предпоставките на посочената разпоредба. Соколов не твърди, а и не доказва наличието и на основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1-6 от АПК, искането на Пламен Соколов следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,