Решение № 5980 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2010 г.

Решение № 5980 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 18.12.2009 г. по адм. д. № 722 от 2009 г. Пазарджишкият административен съд отхвърлил жалбата на ЕТ "Д-р Ташо Тиков - ИППМП" - Пазарджик против заповед № РД-09-948 от 28.07.2009 г. на директора на РЗОК - Пазарджик, с която на основание чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "б" от НРД 2006 и съгласно финансов протокол № 607 от 10.05.2009 г., му е наложена финансова неустойка в размер на 180 лв. за повторно нарушение, свързано с нарушения на установения ред за работа с първични медицински документи. Против това решение на административния съд ЕТ "Д-р Ташо Тиков - ИППМП" е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е приел за установено, че "Д-р Ташо Тиков - ИППМП" /касатор в това производство/ е издал амбулаторен лист за посещение на ЗЗОЛ /пациент/ по време когато той е бил хоспитализиран в болнично заведение, поради което е налице отчитане на неизвършена услуга, която е отразена в документацията. Това становище на административния съд е правилно. Решението е постановено при правилно прилагане на чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "б" от НРД 2006. Административният съд е подложил на обсъждане констатациите на финансовия инспектор, изложени в финансовия протокол, който изпълнява функциите на мотиви за прилагане на санкцията. Преценката на съда, която почива на представените по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване, обаче, в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречене в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Обжалваната заповед е издадена при правилно прилагане на чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "б" от НРД 2006, който предвижда санкцията за нарушения, свързани с отчитане на медицинска дейност, която не е извършена, но е отразена в медицинската документация. Нарушението, за което изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е санкциониран, се състои в отчитане на консултативен преглед по време на хоспитализация на ЗЗОЛ, че за допуснатото нарушение е наложена неустойка в размер на 180 лв., че така определената санкция е предвидена като минимална неустойка по чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "б" от НРД - 2006, която не може да бъде намалявана под посочения размер за допуснатото повторно нарушение. Самият факт на отчитане на неизвършен консултативен преглед и получаване на недължими суми вследствие на допуснато нарушение на разпоредбите на НРД 2006 и на разпоредбите на индивидуалния договор, съставляват фактическо основание за налагане на санкцията. Изпълнителят на медицинската помощ е отчел дейност в резултат на извършено нарушение, поради което подлежи на санкциониране на предвиденото основание от чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "б" от НРД 2006. Останалите доводи на касатора са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,