Решение № 2224 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11717/2010 г.
ВАСII отделение14.02.2011 г.докладчик т Надежда Джелепова
Диспозитив
Обезсилва решение № 1490 от 15.05.2010 г., постановено по адм. д. № 6537/2009 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него постановява: Оставя без разглеждане жалбата на Елена Григорова Бакалова срещу заповед № РД-34-3001/14.12.1981 г. на председателя на ИК на СОНС. Прекратява производството по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2224 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11717/2010 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез пълномощника му адв. Г. Попова, срещу решение № 1490 от 15 май 2010 г., постановено по адм. д. № 6537/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на заповед № РД-34-3001/14 декември 1981 г. на председателя на ИК на СОНС. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответницата Елена Григорова Бакалова, чрез пълномощника си адв. Емилия Александрова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Подробни съображения за това излага в представени по делото писмени бележки. От ответниците Григор Кирилов Стоев и Димитър Борисов изразяват в писмена молба становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е недопустимо. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд София-град Елена Григорова Бакалова е обжалвала в оплаквания за нищожност заповед № РД-34-3001/14.12.1981 г. на председателя на ИК на СОНС, с която от Анастасия Костадинова Панова и от Борис Костадинов Димитров е отчужден имот пл. № 25 от кв. 225, м. "Центъра", София, като отчуждените собственици са обезщетени с три жилища. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от некомпетентно лице и е прогласил нищожността на индивидуалния административен акт. Така постановеното решение е недопустимо. От данните по делото е установено, че с оспорената заповед е отчужден имот пл. № 25 от кв. 225, м. "Центъра", София, като отчуждените собственици - Анастасия Костадинова Панова и от Борис Костадинов Димитров, са обезщетени с три жилища. Елена Бакалова, инициирала производството пред административния съд, не е адресат на заповедта за отчуждаване. Тя е наследник по закон на единия от бившите собственици на отчуждения имот - Анастасия Панова, видно от представеното поделото копие от удостоверение за наследници № 003339/8.05.2008 г. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че оспорващата има правен интерес от обявяване нищожността на заповедта на председателя на ИК на СОНС, тъй като е правоприемник на лицата, от които е бил отчужден имота, е неправилен. Интерес от съдебно обжалване притежават само тези лица, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от административния акт, като при това законодателят е имал предвид само тези от тях, които са законно признати, обективирани в правна норма. Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, липсата на която води до недопустимост на подадената жалба. За наличието на тази предпоставка съдът е длъжен да следи служебно и при подадени жалби с искания за прогласяване нищожност на административен акт. Правото да се обжалва даден административен акт принадлежи на участвалите в административното производство по издаването му лица. Това право е лично и ненаследимо. Ето защо наследникът на отчуждения собственик не може да обжалва, включително и с искане за прогласяване на нищожност, влязъл в сила административен акт. С оглед горното подадената от Елена Григорова Бакалова жалба за прогласяване нищожността на заповед № РД-34-3001/14.12.1981 г. на председателя на ИК на СОНС е била недопустимо. Като я е разгледал по същество съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. Подадената жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,