Решение № 5969 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12353/2020 г.

Решение № 5969 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12353/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М., в качеството му на ЕТ "Тиви-Т. М.", подадена чрез адв. М. против решение № 844/10.08.2020 г., постановено по адм. дело № 715/2019 г. по описа на Административен съд София – област, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002318002244-091-001/04.12.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, изменен и потвърден с Решение № 333/25.02.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София при ЦУ на НАП, с който е установено задължение за внасяне общо в размер на 9790, 58 лв., от които 1428, 25 лв. - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013 г. и лихва в размер на 666, 71 лв. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 2012-2017 г. в размер на 5889, 36 лв. и лихва в размер на 1806, 26 лева. Касаторът твърди, че решението е необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е изложил правни изводи при обсъждане на предложените от вещото лице варианти на изчисления на годишната данъчна основа за процесните 2013 г., 2016 г. и 2017 година. С касационната жалба се прави възражение срещу констатациите за включването в разходната част за 2016 г. на общо 10 000 лв., тъй като били представени доказателства - вносни бележки и РКО, че сумата е получена с РКО от "Ти-Ви-67" ЕООД. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспорения РА. Претендира разноски. Ответникът – Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, представлявана от директора, поддържа доводи чрез юрк. К. за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата като процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК предвид наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, с който на ревизираното местно физическо лице са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013 г. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 2012-2017 година. С оспореното решение съдът е отхвърлил изцяло жалбата срещу РА. В акта е констатирано, че през периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. ревизираното лице е получило доходи от трудови правоотношения от "ФЕЛИКС-БГ 86" ЕООД, други доходи от "Ти-Ви-67" ЕООД и "РОМФАРМ КОМПАНИ" ООД, финансова помощ от "Ти-Ви-67" ЕООД и заеми от физически лица, парични средства от съпругата му, кредит от "БАНКА ДСК" ЕАД, финансиране от ДФ "Земеделие" във връзка с дейността му като земеделски производител, покупко-продажба на недвижими имоти и дружествени дялове и други. Установено е, че ревизираното лице е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за периодите от 2012 г. до 2017 г., както и че Т. М. е получил плащания от ДФ "Земеделие" под формата на финансиране и субсидии, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, съответно за 2012 г. в размер на 12 915, 32 лв., за 2013 г. – 26 257, 61 лв., за 2014 г. - 1321, 14 лв. и за 2017 г. - 847, 69 лева. Като са приели, че тези плащания са облагаеми доходи, с оглед разпоредбата на чл. 12 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ и са съобразили чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, ревизиращите органи са определили данъчната основа за облагане, като установените недекларирани доходи са намалени с 60 на сто нормативно признати разходи за дейността. По данни от информационния масив на НАП е констатирано, че на ревизираното лице е изплатен доход през 2017 г. в размер на 626, 37 лв. от "РОМФАРМ КОМПАНИ" ООД за извършени посреднически услуги и дистрибуция на стоки. В резултат на извършен анализ на движението на средствата по притежаваните от лицето банкови сметки, органите по приходите не са констатирали получаване на доход от посоченото дружество по банков път. В тази връзка е прието, че доходът е изплатен на ревизираното лице в брой към 31.12.2017 година. Същевременно този доход не е деклариран като получен в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г., поради което е прието, че доходът е облагаем по смисъла на чл. 12 ЗДДФЛ и данъчната основа за облагане съгласно чл. 29, ал. 3 ЗДДФЛ е в размер на 469, 78 лв. след извършено приспадане на нормативни разходи от 25 на сто. Констатирано е също така, че на 06.12.2013 г. М. е продал на "Ти-Ви-67" ЕООД 52/624 ид. части от поземлен имот с площ 280, 00 кв. м., находящ се в гр. Ботевград, [улица] на цена от 1100, 00 лв. и на същата дата е продал на "ТИТИ МЕЛ" ЕООД 1/2 ид. части поземлен имот с площ 1132, 00 кв. м., находящ се във вилна зона Зелин, ул. "25-та", гр. Ботевград на цена от 4600, 00 лева. Прието е, че полученият доход от продажбата на двата поземлени имота от 06.12.2013 г. е облагаем. Като е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 6 ЗДДФЛ, органът по приходите е определил данъчна основа за облагане на дохода от продажбата на поземлени имоти по нотариални актове от 06.12.2013 г. в размер на 5130, 00 лв., получена като от общата продажна цена на двата имота по нотариалните актове от 06.12.2013 г. са приспаднати нормативно признати разходи за дейността от 10 на сто. В хода на административното обжалване на РА установеният при ревизията облагаем доход в размер на 5130, 00 лв. е изменен на 4140, 00 лева. Ревизиращият екип е извършил съпоставка на движимото и недвижимо имущество, доходите и разходите на ревизираното лице за всеки един от ревизираните периоди. В резултат на направения анализ за 2013 г., 2016 г. и 2017 г. е установено несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице, направените от него разходи и декларираните и/или получени доходи. За определяне на основата за облагане с данък, органът по приходите е взел предвид относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 ДОПК, като формираната данъчна основа по чл. 122 ДОПК е изчислена въз основа на гореописаните факти. В частта за годишния и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ "ТИВИ - Т. М." в хода на ревизията е констатирано, че за 2013 г. ЕТ е декларирал данъчна печалба в размер на 14 190, 05 лв., задължителни осигурителни вноски общо в размер на 4 080, 70 лв. и годишна данъчна основа по чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 10 109, 35 лв. Дължимият от лицето данък е в размер на 1 516, 40 лева. След приспадане на внесената сума от 87, 75 лв., остава дължим данък в размер на 1428, 25 лева. За невнасянето на цялата сума на данъка в срок е определена лихва в размер на 666, 71 лв. - 674, 84 лева. За да отхвърли жалбата на Т. М., първоинстанциноният съд е преценил, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, включително и тези за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Въз основа на събраните писмени доказателства и дадените обяснения от третите лица в хода на ревизионното производство, вкл. изслушаното по делото заключение на ССчЕ, съдът е приел, че органите по приходите са доказали фактите, даващи основание да се счете, че е реализирана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно - че декларираните и/или получени доходи от лицето не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Изложил е мотиви, че вещото лице по изслушаната по делото експертиза, след съпоставка между приходите и разходите на ревизираното лице е констатирало, че фактически извършените разходи за 2013 г., 2016 г. и 2017 г. са в по-голям размер от декларираните и получените от лицето приходи. Паричните потоци на лицето са формирани по години на база приходи и разходи, като са взети предвид всички декларирани от лицето доходи и получени парични средства, вкл. и декларираните разполагаеми парични средства в брой към началото и към края на всеки от ревизираните периоди. Първоинстанционният съд е счел, че изводите на експертизата съответстват изцяло с изводите, направени в хода на ревизионното производство и детайлно посочени в приложенията към РД, поради което по безспорен начин е установен недостиг на средства за 2013 г. в размер на ЗЗ 884, 12 лв., (ревизиращите са приели за установен недостиг в размер на 3630, 61 лв.); за 2016 г. в размер на 7654, 13 лв. и за 2017 г. в размер на 1395, 91 лв. (досежно 2016 г. и 2017 г. установеният недостиг в посочения размер се установява и при анализ на наличните парични средства в началото и в края на данъчния период, постъпленията и разходите, отразени в табличен вид на годишна база). Съдът е обсъдил и претенцията на М., че от разходната част на справката за 2016 г. следва да се изключи сумата от 10 000 лв., представляващи платен акциз. Посочил е, че по делото няма спор кой е платецът на сумите, т. е. същите са наредени от сметката на ревизираното лице. Мотивирайки извод, че след като не са ангажирани доказателства от страна на М., същите суми да са върнати от "Ти-Ви-67" ЕООД по негова сметка, съдът е счел, че платеното правилно е отнесено към разходите на лицето в съпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Настоящият касационен състав счита за доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, а именно – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период – хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, изразяващи се в непосочване от съда на конкретни доводи за кредитирането на частта от назначената по делото ССчЕ, послужила за обосноваване на съдебното решение. В решението на съда е посочено, че вещото лице по назначената експертиза е изготвило два варианта на паричните потоци: в първия, в разходната част на справката за лицето за 2016 г. е включена сумата от 10000 лв., а във втория вариант – тя не е включена. При излагане на мотивите си, съдът изрично е посочил защо приема да кредитира първия от двата варианта. С касационната жалба са изложени конкретни съображения единствено срещу извода на съда, че няма основание за изключване на сумата от 10 000 лв. от разходната част на паричните средства на ревизираното лице за 2016 година. За да потвърди РА в посочената част, съдът обосновано е отхвърлил това възражение, като неоснователно. Доказателствата по делото сочат, че средствата са наредени от личната сметка на М. към ТД на НАП, за заплащане на дължим акциз от "Ти-Ви-67" ЕООД. Не са представени доказателства сумата да е върната на М. от "Ти-Ви-67" ЕООД, следователно правилно платената сума е отнесена към разходите на ревизираното лице. Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че изложените в жалбата оплаквания се явяват изцяло неоснователни. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, предвид доказаното основание за провеждане на ревизията по особения ред, административният съд е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат по спора, в полза на ответника предвид своевременно заявеното искане, следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 819, 53 лв., определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,