Решение № 12518 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3132/2009 г.

Решение № 12518 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3132/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 208 от АПК е образувано по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Бисер Бонев, срещу решение № 1389 от 20.01.2009 г., по адм. д. № 5238/2008 г. по описа на Административен съд-София град, 2-ри състав. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебния акт - касационно отменително основание на чл. 209, т. 3 от АПК ; иска отмяната му и постановяване на друго по същество, а именно- отхвърляне на жалбата срещу оспореният административен акт - заповед № АЗ-1923/14.04.2008 г. на Директора на "Национална служба "Полиция" - МВР. Ответникът - Владимир Станчев Алексиев излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение съдът в производство по по чл. 145 от АПК е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № АЗ-1923/14.04.2008 г. на Директора на "Национална служба "Полиция" - МВР., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи на Алексиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши полицай", категория "Е", в група 01 от 03 сектор "Охрана на Аерогара-София", при НСП-МВР. Решението е правилно. Съдът въз основа на приетите за установени по делото фактически обстоятелства е обосновал правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се споделят от касационната инстанция. С решението си съдът е отговорил на всички доводи направени от жалбоподателя, които се поддържат и в настоящето производство. Правилно, въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че въпреки извършените в хода на извършваната от административния орган служебна проверка да са извършени процесуални нарушения, то те не се отразяват на фактическото дисциплинарно производство, доколкото последното е самостоятелно. Прието е, че и в самото дисциплинарно производство са допуснати процедурни нарушения, водещи до затруднение в защитата на Алексиев. И това е така, тъй като в поканата (рег. № 4383/5.02.2008 г.), с която първоначално са изискани писмени обяснения- не се сочи в какво производство и във връзка с какъв акт се искат те от полицая. Законосъобразно обаче решаващият съд заключава, че доколкото с последваща покана (рег. № 9909/18.02.2008 г.), надлежно връчена- от Алексиев са изискани конкретни обяснения, за конкретни факти- то законосъобразно е изпълнена цялата процедура по чл. 229 ЗМВР. Разглеждайки, по същество, основанието за налагане на дисциплинарното наказание- демонстративно неподчинение- първоинстанционният съд, първоначално е изложил принципните си схващания за наличие на нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 6 ЗМВР : отказ от изпълнение на заповед, имаща отношение към служебните задължения на лицето към която е отправена; неподчинението да е публично, пред други служители и по начин демонстриращ пренебрежително отношение към нареждането на висшестоящия служител. Ценейки и анализирайки всички елементи от този фактически състав, съпоставяйки ги със събраните в процеса доказателства- АС -София град достига до правилния извод, че жалбоподателят е наказан за разпореждания, които не са свързани с изпълнението на непосредствените му служебни задължения ; както и, че ако бе изпълнил тези разпореждания Алексиев е следвало да напусне границите на разпоредената му за обслужване територия, без надлежно разрешение. Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че след като не се установява и доказва по надлежния ред, че ежедневната ведомост за 17.11.2007 г. е коректно изготвена-то неподписването й от страна на жалбоподателят не може да бъде приравнено на неизпълнение. За неправомерно е прието и отправеното към Алексиев разпореждане- "да се явява на работа и изпълнява служебните си задължения, само със служебно оръжие". И това е така, доколкото липсва разпоредба забраняваща полицаите да носят по време на служба лично оръжие, напротив министерска заповед го допуска. Накрая, съдът заключава, че Алексиев неправомерно не е изпълнил разпореждане да "остави служебният си пропуск". Обобщавайки- съдът е направил правилният извод, че цялостното поведение на жалбоподателят не може да бъде квалифицирано като демонстративно неподчинение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 6 ЗМВР - доколкото за част от деянията (на 28.10., 17.11 и 21.11.2007 г.) не са били налице правомерно издадени разпореждания, които при оспорването им не са потвърдени в писмен вид; деянието от 25.11.2007 г. - не е неизпълнение на заповед, по смисъла на закона- поради което съдът намирайки, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материално правните разпоредби по издаването му, го отменил. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение