Решение № 11782 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Елтурстрой ООД и Д. Славейкова, чрез пълномощник адвокат Е. Велков, против решение 838 от 10.02.2023 г., постановено по адм. дело 9002/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори против решение 21/312/02149/3/01/04/06 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Със същото решение са и осъдени да заплатят на ДФЗ деловодни разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон, при неправилно приложение на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски, за които прилага списък. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител юрисконсулт Захариева, с представено писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от касаторите адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение не страда от пороци, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Елтурстрой ООД и Д. Славейкова против решение 21/312/02149/3/01/04/06 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което им е определена финансова корекция в размер на 80 359,00 лв., от който 1 512,46 лв. погасена сума. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, както и, че е мотивирано. При издаването му са спазени и административнопроцесуалните правила. Административен съд София - град се е мотивирал, че извършването на нарушението е безспорно установено, като в тази насока се е позовал на мотивите на решение 15642 от 16.12.2020 г. по адм. дело 1821/2020 г. на ВАС, както и на влязлото в сила решение 318 от 18.01.2022 г. по адм. дело 5028/2021 г. по описа на АССГ. Посочил е, че в случая е налице неизпълнение на одобрените индикатори за пълна финансова година 2015 г., като отчетените приходи от подпомаганата дейност представляват 3,93 % от планираните приходи. Приел е, че правилно на основание чл. 46, ал. 1 и, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., както и на основание на т. 8.1 от договор 21/312/02149 от 14.05.2012 г., във връзка с неизпълнението на т. 4.12 и съгласно точка 30, от Приложение към раздел I Общи положения от публикуваните в брой 69 от 30.08.2019 г. на Държавен вестник Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г. е наложена финансова корекция в размер на 80 359,00 лв. Според съда правилно в производството са определени адресатите на решението за налагане на финансова корекция. Приел е, че изтичането на мониторинговия период също е ирелевантен към законосъобразността на оспореното решение факт, доколкото нарушението, заради които е била наложена финансовата корекция и което е предпоставка за започване на производство по налагане на финансова корекция, е било извършено в мониторинговия период.Съдът се е мотивирал, като е посочил, че след постановяване на решение 15642 от 16.12.2020 г. по адм. дело 1821/2020 г. на ВАС изпълнителният директор на ДФЗ не е извършил никакви други действия по установяване на нарушения, а единствено по тяхното санкциониране. За неоснователно е приел и възражението за изтекла погасителна давност на основание чл. 3 от Регламент 2988/95. В случая според съда 4-годишният срок от извършване на нередността от 2015 г. би изтекъл на 01.01.2020 г. Но действията по извършване на проверката и установяване на нарушението, както и по неговото оспорване пред съда са прекъснали давността и е започвала да тече нова такава. Не е изтекъл и срок, равен на двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на нередността за финансовата 2015 г., който краен срок се явява 01.01.2024 г., тъй като решението за финансова корекция е издадено през 2022 г. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение е поставеното в противоречие с материалния закон. Административен съд София - град подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Възражението, че съдът е нарушил процесуалните правила, като не е обсъдил твърдението на жалбоподателите /направено с писмената им защита пред АССГ/, свързано с незаконосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, а именно, че оспорения акт е издаден извън срока по чл. 54, т. 1 от Регламент 1306/2013 г. на Европейския парламент и Съвета, е неоснователно. Дори и да се приеме, че административният съд не е обсъдил всички възражения това не значи априори неизпълнение на процесуалните задължения на съда, защото задължението му е да обсъди само съществените доводи на страните, релевантни по спора за законосъобразността на административния акт, което в случая е сторено. Следва да се посочи, че съгласно цитираната разпоредба за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението. Разпоредбата не въвежда 18-месечен срок от одобрението на неправомерното плащане, след изтичането на който се преклудира правото на държавата да изисква възстановяването му от бенефициера, и това е видно от самия текст. Посоченият срок е инструктивен, а не преклузивен, а неспазването му не може да доведе до незаконосъобразност на издадения административен акт. В тази връзка не е налице отменителното основание, което твърдят касаторите. По делото е установено, и не е спорно между страните, че през 2016 г. след извършена проверка на място, с писмо от 24.01.2017 г. ДФЗ е уведомил ЕТ Д. Славейкова, че открива производство по налагане на финансова корекция на осн. чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Производството е приключило с решение 21/312/02149/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/409 от 02.05.2017 г., на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на бенефициента е определена финансова корекция в размер на 80 359 лв. В мотивите на решението е посочено, че от представените при проверката на място документи за целия проверяван период от 01.01.2015г. до 30.06.2016г. е установено изпълнение от 4,12% от заложените за периода приходи, като за една пълна финансова година 01.01.-31.12.2015г. е установено 3,93% изпълнение, а за периода 01.01.-30.06.2016г. са изпълнени 4,52% от прогнозираните финансови параметри. Това решение е било предмет на съдебно оспорване, което е приключило с постановяване на решение 15642 от 16.12.2020 г. по адм. дело 1821/2020 г. на ВАС. Съдът е приел, че в конкретната хипотеза е безспорно установено нарушение на т. 4.12 от сключения договор 21/312/02149 от 14.05.2012 г., с който страните са се съгласили фондът да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 21/312/02149 от 06.12.2011 г. , съгласно която клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Вещото лице по адм. дело 1821/2020 г. на ВАС е дало заключение, че процентът на изпълнение се изчислява при съотнасяне на сумата на реалните продажби към плануваните продажби: само от нощувки 6. 38 % за 2015 г.; от всички услуги 3, 08 % за 2015 г.; само от нощувки 5. 56 % за 2016 г.; от всички услуги 3, 01% за 2016 г. Поради определяне на размера на финансовата корекция, въз основа Методика, прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне само по отношение на размера на финансовата корекция. Междувременно на 13.07.2020 г. е осъществено прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ Д. Славейкова в патримониума на Елтурстрой ООД Във връзка с така постановеното решение 15642 от 16.12.2020 г. по адм.д. 1821/2020 г. на ВАС, от страна на ДФЗ на 21.06.2020 г. е открито производство по издаване на АУПДВ приключило с АУДВП 21/312/02149/3/01/04/04 от 8.03.2021г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е определил на Елтурстрой ООД и на Д. Славейкова, подлежащо на възстановяване окончателно публично държавно вземане в размер на 80 359 лв. Последното също е било предмет на съдебен контрол по адм. дело 5028/2021 г. по описа на АССГ и е постановено влязло в сила решение 318 от 18.01.2022 г. Съдът е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ и е отменил АУДВП 21/312/02149/3/01/04/04 от 8.03.2021г. Административното производство за налагане на процесната финансова корекция е открито в изпълнение на влязлото в сила решение на ВАС и на АССГ, с писмо до Елтурстрой ООД и Д. Славейкова, от 03.06.2023 г., с което изрично е заявено, че производството се открива единствено досежно индивидуализация на размера на подлежащата за възстановяване финансова помощ. В тази връзка правилно съдът е прел, че не е спорно, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност (установено е с влязлото в сила решение на ВАС по адм. дело 1821/2020 г.). Процентът на неизпълнение е определен с влязлото в сила решение на ВАС, а възражението, че по настоящето дело няма допусната експертиза, която да го определи е неоснователно. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013г. /Правилата/. Видно от установеното от органа, както и от вещото лице по адм. дело 1821/2020 г. на ВАС, съдът правилно е приел, че размера на установеното и подлежащото на възстановяване вземане е изчислено правилно. Съобразено е с т. 30 от Правилата, като в настоящият случай, размерът на подлежащата за възстановяване сума правилно е определена на 5% от предоставената финансова помощ по договора 80 359,00 лв. Възражението на касаторите за изтекла давност е неоснователно. Правилно съдът е определил, че най-ранната дата от която може да започне да тече давностния срок е 01.01.2016 г., за вземания, произтичащи от неизпълнение на приходите за финансовата 2015 г. По аргумент от чл. 3, § 1, ал. 3 /предвиждащ, че срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, като срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва/ във връзка с ал. 1 от Регламент 2988/95 /че срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността е извършена/ и данните за първоначално издаденото за същото нарушение решение за финансова корекция 21/312/02149/3/01/04/01, изх. 01-6500/409 от 02.05.2017 г. /впоследствие отменено само в частта на определения размер на финансовата корекция/, както и издадения АУДВП 21/312/02149/3/01/04/04 от 8.03.2021г. /впоследствие отменен/ мотивира съдът да приеме, че давността за налагане на финансова корекция към датата на откриване на производството за нейното налагане /с писмо изх. 01-6500/3302 от 03.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ/ не е изтекла. В случая давността е прекъсвана с всяко действие по откриване на производство от административния орган, както и по време на производствата пред съда описани по-горе. Във връзка възраженията на жалбоподателте, че производството по налагане на финансова корекция е открито след изтичане на 5-годишния мониторингов период (след 14.05.2017 г.), съдът е изложил аргументи, че извършените проверки на място, при които е констатирано неизпълнение на бизнес плана, са се състояли по време на действието на договора (през 2016 г.), тоест преди изтичането на мониторинговия период. Настоящата инстанция намира за необходимо до допълни, и че датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която в случая не е изтекла. Изложеното от касаторите, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, не се приема за основателно. В случая касаторът мотивира твърдението си с издаденият по отношение на него АУДВП 21/312/02149/3/01/04/04 от 8.03.2021г., отменен по съдебен ред. Цитираният акт макар и за същата сума не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил и отменен по съдебен ред. Няма спор, че и с двата акта са обвинени в нарушения, базирани на сходна фактическа обстановка във връзка с подпомагането като ползвател на финансова помощ по договор с ДФЗ. В случая обаче отмяната на АУПДВ не е основание да се приеме, че е решен въпросът със сила на пресъдено нещо за отговорността на жалбоподателите, търсена в сега разглежданото производство по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ. Правилни са изводите на Административен съд София - град, че не е допуснато нарушение при издаване на акта, касаещо правосубектността на адресатите. Мотивите на съда, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, която гласи, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено прехвърляне на предприятието на ЕТ Д. Славейкова - ползвател по договор 21/312/02149 от 14.05.2012 г., на Елтурстрой ООД. Установено е и заличаване на ЕТ Д. Славейкова, но това не изключва възможността физическото лице да носи отговорност за задълженията, тъй като за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действали като еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационните жалбоподатели за неправилност на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора е неоснователно искането на Елтурстрой ООД и Д. Славейкова за присъждане на разноски за производството. Предвид претендирането на разноски в полза на ответника, такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, определен съобразно чл. 37 от ЗПП - 100 лева, платими от касаторите. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,