Решение № 180 от 15.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 666/2008 г.

Решение № 180 от 15.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 666/2008 г., II н. о., НК, докладчик председателят Гроздан Илиев Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимата Е. К. П. против присъда № 48/6.11.2008 г., постановена от Софийския апелативен съд (САС) по в. н. о. х. д. № 995/2008 г.

С жалбата е релевиран довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимата и чрез упълномощения от нея защитник.

Гражданският ищец и частен обвинител Й. И. С. не е подал възражение против касационната жалба.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата, а обжалваната въззивна присъда за постановена при отсъствие на допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивната присъда с оглед поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл. 347 - 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 7/21.03.2008 г., постановена по н. о. х. д. № 3544/2006 г., Софийски градски съд (СГС) е признал Е. К. П. за невинна в това:

-за времето от 27.02. до 1.03.1999 г. в гр. В. и гр. С. в съучастие, като съизвършители с Н. Г. Ш. /починал/, с цел да набави за себе си и за Ш. имотна облага, да е направила опит да принуди чрез заплашване Й. С., да претърпи нещо противно на волята му - да предостави на подсъдимата 4 700 /четири хиляди и седемстотин/ щатски долара и с това да е причинила имотна вреда на С. в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ неденоминирани лева, като изнудването е извършено от две лица - П. и Ш. и е останало недовършено поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимата е призната за невинна и в това:

• за времето от 27.02.1999 г. до 28.02.1999 г. в гр. К., в съучастие с Ш. /починал/, като съизвършители, с цел да набави за себе си и за Ш. имотна облага да е направила опит чрез заплашване да принуди П. Т. да претърпи нещо противно на волята му - да даде на подсъдимата П. 8 000 000 /осем милиона/ неденоминирани лева и с това

да му причини имотна вреда, като деянието е извършено от две лица - П. и Ш. и е останало недовършено поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 214, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

С постановената от въззивната инстанция по в. н. о. х. д. № 995/2008 г. нова присъда № 48/6.11.2008 г. е отменена присъдата в частта с която касаторката е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, по отношение на Й. И. С. и вместо нея е постановена осъдителна присъда с която касаторката е призната за виновна за това, че:

• за периода 27 - 28.02.1999 г. в гр. В., в дома на сем. С. в съучастие, като съизвършител с Н. Ш. /починал/ с цел да набави за последния имотна облага чрез заплашване, изразило се в думите "Вие по - късно ще разберете коя съм, сега не нося пистолет", направила опит да принуди Й. С. да претърпи нещо противно на волята му - да и предостави сумата от 4 700 /четири хиляди и седемстотин/ щатски долара и с това му е причинила имотна вреда в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ неденоминирани лева, като деянието е извършено от две лица, поради което на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 НК за срок от три години.

Със същата присъда на основание чл. 304 НПК е оправдана деянието да е извършено и в гр. С. на 1.03.1999 г. по обвинението за останалите инкриминирани изрази, както и по обвинението деянието да е извършено с цел да набави за себе си имотна облага.

Пределите на настоящата касационна проверка са очертани от подадената против въззивната присъда касационна жалба само по отношение на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 НК с пострадал Й. С. В останалата част постановената от СГС присъда, потвърдена от САС е влязла в сила, тъй като не е обжалвана от подсъдимата, поради липса на правен интерес и не е протестирана от прокуратурата пред въззивната инстанция.

Подадената касационна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Доводът за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и неправилната им оценка, довела до опорочаване на вътрешното убеждение на съда по въпросите за участието на касаторката в извършване на инкриминираното деяние и неговата съставомерност е лишен от фактическо и правно основание.

Преценката за порок във вътрешното убеждение на съда се прави след извършване на проверка за спазване на правилата, регулиращи доказателствената му дейност, които изискват обективно, всестранно и пълно анализиране на събрания доказателствен материал и на тази основа изграждане на вътрешно убеждение, относно обстоятелствата по чл. 102 НПК, обективирано в приетите за установени фактически положения. При наличие на явно несъответствие между приетите от съдът фактически положения и наличната доказателствена съвкупност би било налице претендираното от защитата нарушение, което да налага отмяна на постановената присъда. Такова нарушение в настоящият случай не бе установено.

Постановената от СГС по н. о. х. д. № 1101/99 г. присъда № 130/23.05.2000 г., с която П. е призната за невиновна по двете обвинения за извършени престъпления по чл. 214 НК, е потвърдена от САС с решение № 112/29.10.2003 г. по в. н. о. х. д. № 710/2000 г., отменено от ВКС с решение № 691/17.11.2004 г. по н. д. № 204/2004 г. казанията, дадени от касационната инстанция при отмяната на постановения въззивен съдебен акт са именно за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения по събиране и проверка на доказателствения материал по делото.

При съдебното производството по внесен нов обвинителен акт от Софийска градска прокуратура (СГП) само срещу Е. К. П., дадени от ВКС предписания, са изпълнени от контролираните инстанции.

Въззивната инстанция е спазила стриктно процесуалните си задължения, като въз основа на събраните и подробно анализирани доказателства правилно е установила фактическа обстановка, поради което и направените правните изводи са законосъобразни.

Фактическите положения за инкриминираното деяние и за участието на касаторката в неговото извършване са установени на основата на съвкупната оценка на доказателствения материал, включващ и обясненията на касаторката, дадени от нея в качеството като подсъдима, при разпита и в първоинстанционното производство. Направеният от САС извод относно авторството на деянието на П. е в пълно съгласие с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, защото се основава на цялостния и всестранен анализ на доказателствения материал по делото - показанията на разпитаните свидетели и подсъдимия Ш., протоколите за изготвяне на веществени доказателства - подслушване на телефон и външно наблюдение /л. 163 - 182 от сл. д./, съставените протоколи за претърсване и изземване от дома и работното място на П. /л. 35 - 36, 40 - 41 от сл. д./, откъдето са иззети предварително белязаната банкнота от 50 000 неденоминирани лева /л. 38 от сл. д./, изготвеното от Ш. пълномощно /л. 46 от сл. д./ и списък с имена, адреси и други данни на лица, които ще бъдат изнудвани и начина на упражняване на принудата /л. 47 - 50 от сл. д., като л. 49 - 50 написани от П. /.

Въззивната инстанция е изложила подробни съображения, и относно причините, поради които приема за достоверно установеното от пострадалият Й. С., при разпита му в качеството на свидетел, за инкриминираното поведение на касаторката и нейния съучастник. За да стори това въззивният състав правилно е приел, че свидетелските показания на пострадалият в частта с която установява действията на касаторката освен, че са последователни и вътрешно безпротиворечиви, но са и в пълно съгласие с останалия доказателствен материал, поради което следва да бъдат приети за достоверни. В тази връзка съдът е обосновал и отказът да приеме тезата на защитата за несъставомерност на деянието, поради отсъствие на отправената заплаха от страна на касаторката, позовавайки се на протокол № 126/15.03.1999 г. на стр. 163 от сл. д. № 116/99 г. в които е дешифриран разговора фиксиран със СРС, воден с пострадалият на инкриминираната дата. При положение, че заключителната част от размяната на реплики между пострадалият и касаторката е извършен извън обсега на стационарното устройство монтирано в стаята, където е проведена срещата между двамата, обяснимо е и неговото отсъствие при дешифриране на записа от разговора. Това обстоятелство обаче не е основание да се постави под съмнение установеното от пострадалият за инкриминираното поведение на касаторката, нейната съпричастност и ясно съзнание за предприетите действия по изнудване на пострадалият от другия съучастник Ш., както и отредена и роля в общата престъпна дейност. В тази част съображенията на съда, л. л. 6-8 от мотивите на въззивното решение, са подробни и убедителни, поради което не се нуждаят от коригиране или допълване в настоящето производство. Въззивната инстанция не е допуснала нарушение като е направила отказ да възприеме за основателна тезата на защитата за несъставомерност на инкриминираната заплаха, отправена от касаторката. Тази теза, поддържана и в настоящето производство, е основана на едно изолирано от останалия доказателствен материал тълкуване на действията на касаторката и не държи сметка за съвкупността от предхождащи съпровождащи и последващи инкриминирания израз, обстоятелства, които разкриват една последователна, добре обмислена, логически подредена и съгласувана поредица от действия, насочени към последователно и непрекъснато упражняване на натиск върху пострадалия С., за да бъде заставен да се разпореди със сумата от 4 700щ. д. в полза на

Ш., като предаването на сумата от 50.000 лв. е само фрагмент от реализацията на тази цел, защото получаването на остатъка е предстояло на следващият етап от реализирането на плана за изнудване на С., останал недовършен, поради задържането на касаторката и нейния съучастник. Съобразявайки тази съвкупност от обстоятелства, които отразяват в цялост и динамично протичане, дейността по изнудване на пострадалият въззивната инстанция е мотивирала убедителни съображения не само относно отказът да възприеме тезата на защитата за това, че ролята на касаторката, се свеждала до тази на технически помощник на Ш., но и да обоснове съставомерността на извършеното, както по отношение на обективните му признаци, така и субективната съставомерност на деянието, извършено при общност на умисъла, чрез закани и заплахи върху здравето имота и живота, да бъде принуден пострадалият да извърши акт на имуществено разпореждане в полза на съучастника на касаторката.

Понеже присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, съдържа обосновани отговори на всички доводи, поддържани в подкрепа на защитната позиция на

касаторката и процесуалния и представител, мотивирани са и основанията, поради които не се възприемат касационния състав приема, че въззивната инстанция е изпълнила в пълен обем и задълженията, които има според чл. 339, ал. 2 НПК.

Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102 чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. З, НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК