Решение № 14157 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 907/2013 г.

Решение № 14157 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 907/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Здравец-4-Стефан Байчев" чрез пълномощника му адв. Кр. Иванчев срещу решение № 1991/21.11.2012 г. по адм. дело № 873 по описа за 2012 г. на Административен съд - Бургас. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 02001001129/09.09.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-363/23.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и на ревизионния акт. Основните касационни оплаквания са за допуснати процесуални нарушения от съда, и необоснованост, тъй като касаторът счита, че неправилно е прието неприспадането на ДДС и относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на влезлите досега в сила решения на съдилищата. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, редовно призована не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 5321 от 11.04.2012 г. по адм. дело № 13569/2011 г. ВАС, Осмо отделение е отменил Решение № 1171 от 09.08.2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 2527/10 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания да разгледа жалбата по същество на спора, относно законосъобразността на определения размер ДДС, въз основа на ревизия, извършена на основание чл. 102, ал. 4 вр. ал. 3, т. 1 от ЗДДС. При новото разглеждане на делото Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на ЕТ "Здравец-4-Стефан Байчев" против Ревизионен акт № 02001001129/09.09.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-363/23.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас с който, в тежест на ЕТ "Здравец 4 - С. Б.", област Сливен, са установени допълнителни задължения за ДДС, начислен по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС в данъчни периоди 15.04.2009 г. - 30.04.2009 г., м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12 всички през 2009 г. и в данъчни периоди през 2010 г. - м. 01, м. 02, м. 03, 01.04. - 20.04.2010 г., ведно с начислени лихви. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно-производствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция. За да потвърди цитирания ревизионен акт, първостепенният съд е приел, че по реда на чл. 178 от ЗДДС е била ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето за неизпълнение на задължението да подаде заявление за регистрация в установения срок, докато с ревизионния акт се установяват задължения от публичен порядък, двете производства провеждат се по различен ред и имат съвършено различен предмет. Прието е от Административен съд - Бургас, че фактическите установявания по делата по оспорване на наказателното постановление не влияят по същество при настоящия спор. Твърдяната от пълномощника на жалбоподателя колизия между мотивите на горните съдебни актове и мотивите на акта за регистрация не е налице, защото съобразно мотивите на отменителното Решение № 5321/11.04.2012 г. на ВАС, след влизане в сила на този акт, въпросът дали е достигнат облагаемият оборот е вече решен и не подлежи на последваща преценка, докато съдилищата отново са изследвали този въпрос, поради което са достигнали до друг извод. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Оспореното решение на АС - Бургас е правилно. Постановено е при изяснени релевантни факти и при чиято преценка и формирани изводи са спазени изискванията на процесуалните правила и приложимия материален закон. Обосновано съдът е приел законосъобразност на обжалвания РА за начислени на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС допълнителни задължения за косвен данък в процесния размер. Безспорен е фактът за влязъл в сила акт за регистрация на ЕТ, издаден от приходния орган по реда на чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, с оглед на което ревизията обхваща конкретните 13 броя данъчни периоди на 2009 г. и 2010 г., съобразно датата, на която е достигнат размера на облагаемия оборот и не е изпълнено задължението от РЛ по чл. 96 от същия закон за подаване на съответната декларация. В конкретния случай, задължението на ревизираното лице за регистриране по ЗДДС е възникнало към 31.03.2009 г., когато е достигнат облагаемия оборот и е следвало в срок от 15.04.2009 г. да подаде заявление по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Правилно е прието от първостепенния съд, че съобразно решението на Върховния административен съд, при настоящия спор тези фактическите констатации, съдържащи се в акта за регистрация, следва да се приемат за даденост и да се зачетат. Заявлението за регистрация е подадено на 21.04.2010 г., поради което правилно органът по приходите е процедирал в хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, като за релевантния период от 15.04.2009 г. до 20.04.2010 г. е определил задължения за ДДС, което търговецът е бил длъжен да начисли при реализираните от него продажби на стоки в този период. Задълженията за ДДС са правилно определени като размер, при съобразяване нормата на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС и методиката по чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Неоснователно е възражението, базиращо се на заключението на вещото лице по приетата ССЕ, според което размерът на данъчния кредит, който би следвало да се приспадне от общо определения ДДС за внасяне, е 2 315 лв. Същото е изтъкнато като основно оплакване и пред решаващия съд, който правилно го е счел за несъстоятелно и го е отхвърлил с надлежно обосновани мотиви. В случая за тези минали периоди не са изпълнени предпоставките на чл. 68 и сл. от ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, поради което не следва да се извършва и претендираното прихващане с определената в РА дължима сума. В тази връзка основателно съдът е счел, че този въпрос е относим към друго административно производство и спорът не може да бъде предмет на настоящото дело, включително и на проведената ревизия. Неоснователно е и твърдението в жалбата за разпростиране на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни актове, постановени по административнонаказателното производство по повод обжалване на издаденото на касатора НП на основание чл. 178 от ЗДДС. Този аргумент е заявен и пред първата инстанция, като правилно е отхвърлен, поради различния предмет и характер на производствата и отсъствието на колизия, предвид отменителното решение на ВАС - № 5321/11.04.2011 г. по ад № 13569/2011 г. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Ответникът не е заявил претенция за присъждане на разноски в касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,