Решение № 4334 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5945/2019 г.

Решение № 4334 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5945/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. М. от [населено място], чрез пълномощник, против решение № 485/11.03.2019 г., постановено по адм. д. № 1038/2018 г. по описа на Административен съд - Б., с което съдът е отхвърлил жалбата на Мишев срещу отказ УРИ № 7852 з-440/02.11.2018 г. на началника на II Районно управление/РУ/ при Областна дирекция/ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ - Б. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев за ловни цели по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че има извършени нарушения, които осъществяват фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ. Оспорва изводите на съда, че извършените административни нарушения по Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ представляват нарушение на обществения ред. Според касатора административният съд правилно е приел за релевантно по отношение процесния спор постановеното тълкувателно решение № 4/06.06.2008 г. постановено по тълкувателно дело № 1/2008 г. на ОСК на ВАС, погрешно обаче е изтълкувал, че деянията, извършени от касатора, засягат обществени отношения, свързани с реда, спокойствието и сигурността на гражданите. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Ответникът началникът на II РУ при ОД на МВР - Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че оспореният административен акт е издаден в производство, инициирано от Д. М. със заявление от 09.10.2018 г. за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев за ловни цели. Към заявлението са били приложени всички документи, изисквани съответно по раздел трети, глава четвърта ЗОБВВПИ. В заявлението съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ са посочени и основателни причини, които обосновават издаването на исканото разрешение. Началникът на II РУ при ОД на МВР - Б. е приел, че е налице отрицателна материалноправна предпоставка за издаване на исканото разрешение, тъй като видно от справка за нарушения на водач № УРИ7852 р-19294/30.10.2018 г. в последните три години на заявителя са налагани три или повече административни наказания. Предвид установеното и на основание чл. 83, ал. 5, във вр. с ал. 1 и ал. 4 и във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ е постановил оспорения пред първоинстанционния съд отказ УРИ № 7852 з-440/02.11.2018 година. При безспорно установени факти съдът е приел от правна страна, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което през последните три години три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания. Съдът е обосновал извод, че през последните три години, предхождащи издаването на оспорения отказ, Мишев четири пъти е извършил административни нарушения по ЗДвП, за които по реда на ЗАНН са му наложени административни наказания. Позовавайки се на ТР № 4/06.06.2008 г. постановено по ТД № 1/2008 г. на ОСК на ВАС, първоинстанционният съд е приел, че тези нарушения представляват нарушение на "обществения ред" по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, поради което е приел, че актът е материално законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Установено е, че с влезли в сила наказателни постановления на Д. М. са наложени четири административни наказания за последните три години, а именно: за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП; за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП; за нарушение на чл. 137 а, ал. 1 ЗДвП, всички извършени през 2016 година, както и за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП от 2018 година. Действително, при решаване на спора по същество следва да се съобрази ТР № 4/2008 г., постановено по ТД № 1/2008 г. на ОСК на ВАС, макар същото да е образувано във връзка с приложението на чл. 16, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 6 от Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, тъй като същата е идентична с действащата към момента на издаване на административния акт разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г.). За да е осъществен съставът на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, трябва неспазването на обществения ред да е от такова естество, че макар и осъществяващо фактически състав на административно нарушение по друг закон, да показва непригодност на лицето да извършва правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ. Според настоящия касационен състав, цитираните от административния орган нарушения не могат да се квалифицират като нарушения на "обществения ред". Под обществен ред следва да се разбира установения в страната с нормативни актове ред, който гарантира здравето, живота и спокойствието на българските граждани. Доколкото на касационния жалбоподател не са налагани административни наказания за хулигански прояви и демонстрирано спрямо трети лица агресивно поведение в релевантния период, то не би могло да се счете, че придобиването на огнестрелно оръжие за ловни цели от страна на Мишев създава опасност за обществото, която следва да бъде препятствана с постановяване на отказ. Всъщност това е и целта, която преследва законът с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ. Като не е съобразил характера на извършените от Мишев административни нарушения по ЗДвП и това, че те не нарушават обществения ред, административният орган е издал решението си в нарушение на материалния закон. В този смисъл понятието "нарушаване на обществения ред", употребено в приложената правна норма, следва да се тълкува не разширително и означаващо неспазването на което и да е писано правило от нормативната база, а стеснително като свързано само с нарушение на обществения ред като такъв и/или извършването на други нарушения, които при наличието на притежавано разрешително и съответно на огнестрелно оръжие, могат да доведат до неговото нарушаване или до други, още по-тежки, но свързани с него последици. Само в посочените случай ще бъде осигурено спазването на действителната цел на закона. За пълнота следва да се посочи, че законодателното решение за отмяна на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ /отм. ДВ, бр. 37 от 2019 г. /, сочи на непостигане на желаната от законодателя цел. Предвид изложеното правният извод на съда за наличие на отрицателна материалноправна предпоставка, представляваща основание за отказ, е в противоречие с материалния закон и с доказателствата по делото. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, по съществото на спора, при което атакуваният отказ УРИ № 7852 з-440/02.11.2018 г. на началника на II РУ при ОД на МВР - Б. следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. Воден от горното, Върховният административен съд