Решение № 1628 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5942/2017 г.

Решение № 1628 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5942/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на И. Купенов срещу Решение № 4/09.01.2017 г. по адм. дело № 127/2016 г. по описа на Административен съд – Смолян, в частта, в която предявените от лицето искове са отхвърлени, оставени без разглеждане до пълния им размер, както и в частта, относно разноските. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила, тъй като не са преценени всички събрани по делото доказателства. Решението било необосновано, тъй като съдът не формулирал изводи за неоснователност на претенциите до пълния им размер, както и че оспореният акт е неправилен и противоречащ на материалния закон. Претендира присъждане на разноски. Постъпила е касационна жалба и от Министерство на вътрешните работи, с която решението се обжалва в частта, в която на Купенов са присъдени неимуществени вреди в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2012 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че в тази част решението противоречи на материалноправните разпоредби, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не се представили доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Съдът неправилно преценил две съдебно-медицински експертизи, които си противоречали относно обстоятелства, свързани с наличието на шум в ушите на Купенов. Не били взети предвид други заболявания, от които е страдал ищецът. Иска се отмяна на акта в оспорената част, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателите считат жалбите на ответната страна за неоснователни и молят да бъдат оставени без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбите са допустими и неоснователни по същество. Излага доводи в подкрепа на становището си. Постъпила е и жалба от И. Купенов срещу Определение № 118/17.03.2017 г. по същото дело, с което са присъдени разноски в полза на ответника. Твърди се, че определението е неправилно, тъй като липсвали доказателства за реално направени разноски. Направените от ищеца разноски били платени, за което представил приходни касови ордери. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на И. Купенов срещу Министерството на вътрешните работи за присъждане на обезщетение в размер на 151, 20 лева, представляваща разлика в изплатеното му от ОД на МВР – Смолян обезщетение по чл. 254, ал. 1 от ЗМВР (отм.); за период от 28. 04. до 28.10.2012 г. в резултат на незаконно прекратяване на служебното му правоотношение, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 387 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа от 01.09.2011 г. до 12.09.2011 г. поради неправомерното му отстраняване от длъжност, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 387 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа от 21.09.2011 г. до 30.09.2011 г., поради неправомерното му отстраняване от длъжност, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1228, 60 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа от 01 до 30.10.2011 г. поради неправомерно отстраняване от длъжност, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 16000 лева за претърпени душевни болки и страдания за периода 10.11.2011 до 05.11.2012 г. от незаконосъобразен акт на Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва считано от 05.11.2012 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20000 лева за причинена на ищеца телесна повреда – шум в ушите за периода от 10.11.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2012 г. датата на влизане в сила на Решение № 13808 по адм. дело № 9843/2012 г., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2012 г. до окончателното й изплащане. С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е оставил без разглеждане предявените от Купенов исковете за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 387 лв., представляващи обезщетение за оставането му без работа от 01.09.2011 г. до 12.09.2011 г. за 6 дни поради неправомерното му отстраняване от длъжност, за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 387 лв., представляващи обезщетение за оставането му без работа от 21.09.2011 г. до 30.09.2011 г. за 6 дни поради неправомерното му отстраняване от длъжност и за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1228, 60 лв., представляващи обезщетение за оставането му без работа от 01.10.2011 г. до 30.10.2011 г. за 20 дни поради неправомерното му отстраняване от длъжност, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумите и е прекратил производството в тази му част. Министерство на вътрешните работи е осъдено да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания за периода от 10.11.2011 г. до 05.11.2012 г. в размер на 8 000 лв., като последица от незаконосъобразността на Заповед № К-10223/17.10.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху сумата от 05.11.2012 г. до окончателното й изплащане, иска до пълния размер на претендираното обезщетение от 16 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е и иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена на лицето телесна повреда - шум в ушите в размер на 20 000 лева за периода от 10.11.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно на законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт - 05.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлен е и предявения срещу ответника иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 254, ал. 1 от ЗМВР (отм.); за обезщетение в размер на 151, 20 лв., за оставането на Купенов без работа за времето от 28.04.2012 г. до 28.10.2012 г., представляващо разликата от начисленото му и изплатено обезщетение по чл. 254, ал. 1 от ЗМВР (отм.); в размер на 7250, 04 лева, ведно на законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт - 05.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. С оспореното определение от 17.03.2017 г., съдът е осъдил МВР да плати на Купенов сумата 260 лева, представляваща заплатени от ищеца разноски, направени в хода на производството пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция при предходно разглеждане на делото, като е взел предвид размера на уважената част от исковата претенция на лицето и определил дължимата от ответника сума по съразмерност. Купенов е осъден да заплати на МВР разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 1900 лева. За да постанови акта си, съдът е приел, че не са представени доказателства, въпреки изрично дадените указания за отмяна на заповед за отстраняване на ищеца от длъжност по отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 387 лева за периода 01-12.09.2011 г. и за същата сума за периода 21-30.09.2011 г., както и за сумата 1228, 60 лева за периода 01-30.10.2011 г., което съобразно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК правело искът недопустим за разглеждане по същество, поради липса на отменен по съответния ред административен акт. Претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 151, 20 лева, ведно със законната лихва считано от 05.11.2012 г. е приета за неоснователна, тъй като размерът на обезщетението по чл. 254, ал. 1 от ЗМВР (отм.); било правилно изчислено, на база последното получено от лицето трудово възнаграждение. Искът в частта, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконното уволнение е уважен до размер 8000 лева, като е прието, че тази сума е адекватна на търпените от ищеца болки и страдания, с оглед неговото служебно положение до издаване на незаконосъобразния акт и настъпилите в резултат на последния промени в психо-емоционалната му сфера. Претендираното обезщетение в размер на 20000 лева за претърпени неимуществени вреди от причинена му телесна повреда е определен като неоснователно, поради липса на данни за пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между уволнението на лицето и настъпилото според ищеца физическо увреждане. Жалбите са подадени от участници в първоинстанционното производство имащи интерес от оспорване на съдебния акт в неблагоприятната за всеки от тях част и в сроковете по АПК поради което са допустими. По същество са неоснователни по следните съображения: Съдът е изследвал всички относими към производството факти и обстоятелства установени от страните и служебно в хода на съдебното дирене. По делото не се спори, че в хода на производството по издаване на отменената заповед за дисциплинарно уволнение на Купенов лицето е било временно отстранено от изпълнение на заеманата от него длъжност. Този период безспорно попада в предвидения за обезщетяване шестмесечен срок по смисъла на разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от ЗМВР (отм.); , действащ към момента на издаване на акта за налагане на дисциплинарно наказание. В хода на производството не са събрани доказателства заповедта за временно отстраняване на лицето от длъжност да е оспорена по съответния ред и съответно отменена, а оттам и да е налице възможност за ангажиране на отговорност на ответника във връзка с вреди настъпили в резултат на отменен по съответния ред административен акт. Не е установено във връзка с отстраняването на Купенов временно от заеманата длъжност да са извършвани незаконосъобразни действия от страна на служител на ответника по делото. При тези обстоятелства първоинстанционният съд правилно е определил претенциите на лицето за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на отстраняването му временно от длъжност за недопустими и е прекратил производството в тази му част. Липсата на някои от основанията за търсене на отговорност на администрацията, визирани в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ винаги е основание за квалифициране на предявена при тези условия претенция като недопустима. В хода на съдебното дирене не са събрани доказателства за настъпило в резултат на издадената заповед у Купенов телесно увреждане и в тази част изготвената и изслушана експертиза е категорична. Твърдяният от лицето шум в ушите има относително субективен характер, както е заявило разпитаното в хода на съдебното дирене вещо лице и не почива на обективни данни или находки при извършените медицински изследвания и изготвената въз основа на тях медицинска документация. Липсват данни увреждане на слуха на лицето да е настъпило единствено и само в резултат на издадения акт от съответното длъжностно лице в МВР. Купенов е имал други заболявания, които не са във връзка с издадената срещу него заповед за уволнение и наличието на увреждане на слуховия му апарат може да се дължи на други проблеми със здравето, тоест твърдяният от него шум в ушите не може да бъде определен като пряка и непосредствена последица по смисъла на ЗОДОВ на отменената по съответния ред заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Твърденията изнесени в жалбата на представителя на МВР, свързани с необходимостта от предприемане от страна на съда на действия по изясняване на вида, протичането на заболяването, определено от ищеца като шум в ушите, настоящият състав намира за несъстоятелни. В хода на съдебното дирене представителят на МВР не е предприел адекватни действия по оспорване на дадените от вещите лица заключения, съответно по изискване събирането на нови доказателства в тази насока, а и претенцията на ищеца в тази част е изцяло отхвърлена като неоснователна. Претенцията за присъждане на сума в размер на 151, 20 лева е правилно определена от решаващия съдебен състав като неоснователна. Безспорно е по делото, че обезщетението по чл. 254, ал. 1 от ЗМВР (отм.); е изчислено на база последното получено от лицето възнаграждение, което напълно съвпада с изискванията на закона. Обстоятелството свързано с невръчване на Купенов на заповед за намаляне на пари на средства с агентурен апарат е неотносимо към производството. Съдът счита присъденото обезщетение в размер на 8000 лева за обосновано, както по основание, така и по размер. Съдът е взел предвид обстоятелството, че Купенов е бил добре познат на обществото, в качеството си на ръководител на звено от състава на ОД на МВР – Смолян и налагането на наказание дисциплинарно уволнение е повлияло на отношението на гражданите в региона към него. Тази промяна е оказала негативно въздействие върху психиката му, което е довело до промяна в неговото поведение – същият е станал затворен в себе си, ограничил е контактите с околните, изпитвал е чувство на неудовлетвореност и срам. Тези негативни усещания безспорно подлежат на обезвреда, с оглед обстоятелството, че актът, с който на лицето е наложено дисциплинарно наказание е отменен като незаконосъобразен. При определяне на размера, съдът се е съобразил със събраните доказателства относно времетраенето и интензитета на търпените от лицето негативни усещания и конкретното им влияние върху психиката му. Определеното от съда обезщетение ще изпълни заложената от законодателя роля и ще компенсира настъпилите за ищеца вреди. Жалбата на Купенов срещу определението от 17.03.2017 г., в частта, касаеща неприсъждане на претендираните от него суми за разноски, направени в хода на производството пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция при предходно разглеждане на делото е неоснователна. С решението си, съдът не се е произнесъл по заявената от ищеца претенция за присъждане на направени по делото разноски. При произнасянето след сезиране с искане за допълване на решението в частта относно разноските, съдът се е съобразил с липсата на доказателства за извършено реално плащане от страна на Купенов при упълномощаване на адвокат, който да го представлява в хода на исковото производство. В тежест на ищеца е да докаже основателността на претенцията си. В приложените по делото доказателства за надлежно упълномощаване липсват данни за реално заплатени от лицето суми. При така установеното до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, същият правилно и законосъобразно е приел искането за присъждане на разноски в общ размер на 17175, 60 лева за частично неоснователно. Като е преценил размера на уважената част от предявената от Купенов претенция съдът е преценил, че МВР следва да изплати направени от лицето разноски по делото в размер на 260 лева. Определението в частта, с която Купенов е осъден да заплати на МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 1900 лева е незаконосъобразно и следва да се отмени. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника, в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. При наличието на доказателства за направени по делото от касационния жалбоподател разноски пред настоящата инстанция в размер на 1800 лева, ответната по касационната жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на Купенов направени по делото разноски съобразно уважената част на жалбата в размер на 73 лева. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение