Решение № 1740 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4393/2014 г.

Решение № 1740 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4393/2014 г., VІII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Варна при ЦУ на НАП и от "БИО ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ" ООД, гр. Варна, срещу решение № 201 от 5.02.2014 г., постановено по адм. д. № 1309/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. Касаторът - директор на дирекция "ОДОП" - гр. Варна обжалва решението, постановено по адм. д. № 1309/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, в частта му, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 031202410/21.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 49/20.03.2013 г. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. Варна. Поддържа, че решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат съображения в подкрепа на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "БИО ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ" ООД, във възражение оспорва основателността й. Касаторът - "БИО ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ" ООД, гр. Варна, обжалва същото решение на Административен съд - гр. Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 031202410/21.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 49/20.03.2013 г. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. Варна. Излага оплаквания за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира за отмяна на решението в тази му част. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на дирекция "ОДОП" Варна, не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби в подробно становище по същество на спора. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна по жалба на "БИО ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ" ООД, гр. Варна е отменил ревизионен акт № 031202410/21.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 49/20.03.2013 г. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. Варна, в частта, с която са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 06.2010 г. в размер на 9 154 лв. главница и 2 305,84 лв. лихви върху нея. Отхвърлена е жалбата срещу ревизионния акт в останалата й част. За да постанови този акт съдът е приел, че с обжалвания пред него ревизионен акт, за данъчен период 2010 г. правилно и законосъобразно са определени задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 7 933,77 лева главница и лихви за забава в размер на 1 347, 96 лева, тъй като правилно органът по приходите е приел, че жалбоподателят не е изпълнил едно от кумулативно изискуемите условия на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, за да е налице основание за ползване на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП: Оплакванията, свързани с тази жалба са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Обосновани са фактическите изводи на административния съд за доказана реалност на доставката по фактурата, издадена от "Рим Транс" ЕООД /към настоящия момент "Еко Транс БГ" ЕООД - в несъстоятелност/. За да отмени ревизионния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че реалността на процесната доставка на слънчогледови семена и препарат "Дуал голд" е доказана чрез събраните по делото доказателства, в това число и приетата, неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Страните по фактурите са осчетоводили операциите по надлежния ред - издадената фактура е отразена в дневника за покупки и в справките -декларации за съответния данъчен период. Налице са доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоките - представени са приемо-предавателен протокол, товарителница, пътен лист, пътно прехвърлителна разписка, доказателства за транспорта на стоките и за тяхната последваща реализация. Правилно административният съд е приел, че е налице съответствие между количеството, посочено във фактурата и горепосочените съпътстващи документи. Достоверността на датата на съставяне и съдържанието на представените доказателства са своевременно оспорени от ответника по жалбата във връзка, с което първоинстанционния съд е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. С оглед направеното оспорване жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства, подробно обсъдени в обжалваното решение. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че действително представените и оспорени документи са частни такива без достоверна дата и без обвързваща съда материална доказателствена сила, с оглед на което доказателствената тежест за установяване на истинността им е на страната, което претендира изгодни за нея правни последици - в случая жалбоподателя. С оглед на събраните в хода на съдебното производство доказателства, подробно обсъдени от първоинстанционния съд, настоящият състав на Върховния административен съд намира за правилни и законосъобразни изводите, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция са събрани доказателства, които да обосноват категоричния извод, че датата и съдържанието на представените документи са достоверни. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че направеното оспорване е недоказано и оспорените документи са ценени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че има разминаване между показанията на св. Проданов, че е предал стоката на шофьора на камиона и представения приемо-предавателен протокол от 25.06.2010 г., съгласно който стоката е предадена на Огнян Жечев. При внимателен прочит на цитирания приемо-предавателен протокол се вижда, че е посочено, че стоката се предава на "представителя на купувача Огнян Жечев /управител/", който в случая се явява шофьорът на товарния автомобил. На следващо място, тук става въпрос за покупко-продажба на движими вещи. Прехвърлянето на собствеността върху движимите вещи става с предаването им. В случая ревизираното лице е установило с допустими от закона доказателствени средства, включително приемо-предавателен протокол, пътен лист и всякакви други възможни документи, че между неговия пряк доставчик и самия него се е състояло приемане на стоката. Освен предаването на стоката в хода на производството е установено и последващото й реализиране, което води до безпротиворечивия извод, че е налице една реална доставка. С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че решението в тази си обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "БИО ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ" ООД: Оплакванията, свързани с тази жалба са основателни и решението в тази част следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по следните съображения: Настоящата съдебна инстанция намира за основателно възражението, посочено в касационната жалба, че с ревизионния акт и последвалото го съдебно решение са обсъждани обстоятелства, отнасящи се за 2011 г., които не са били обект на ревизията, тъй като съгласно приложените по делото заповеди за възлагане на ревизия, същата по ЗКПО обхваща периода 17.03.2010 г. - 31.12.2010 г. С това си действие незаконосъобразно както приходните органи, така и първоинстанционният съд са излезли от времевия обхват на ревизията по ЗКПО, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила водещо до отмяна на ревизионния акт в тази му част и потвърждаващото го съдено решение. В тази връзка следва да се допълни, че в ревизионният акт не са констатирани нередности при формиране на финансовия резултат и определяне на корпоративния данък за 2010 г. от страна на ревизираното лице. Единственият аргумент, изложен от приходните органи е, че неправилно е приложен чл. 189б от ЗКПО от страна на ревизираното лице. Този извод е споделен и от първоинстанционния съд. Нито административният съд, нито приходните органи са обърнали внимание на посоченото в разпоредбата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, че преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. В случая нито първоинстанционния съд, нито приходните органи, са взели предвид какъв е механизмът на последващ контрол заложен в горецитираната разпоредба. Този механизъм може да се изведе при тълкуване на разпоредбата и е изрично посочен в пар. 15 и 16 от решението на Европейската комисия С (2011)863 от 11.02.2011 г. относно Държавна помощ за България, Помощ № 546/2010 г., където е изложено, че "