Решение № 2431 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15583/2018 г.

Решение № 2431 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15583/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от А. А., поданик на К. С. А., срещу решение № 6158 от 26.10.2018 г. постановено по адм. дело № 9547 по описа за 2018 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага, че съдът не е обсъдил в пълнота становищата на страните и доказателствата по делото, поради което е приел за установени обстоятелства различни от реално съществуващите. Твърдението на първоинстанционния съд, че неправилното изписване на основанието за издаване на заповедта, се дължало на очевидна фактическа грешка е недопустимо и не санира порока във формата на административния акт. Заповедта не съдържала фактически и правни основания за нейното издаване, съответно не е било възможно да се извърши контрол за законосъобразност на същата. Приложената ПАМ се явява несъразмерна съгласно нормата на чл. 6 АПК, тъй като същата засягала правата и законните интереси на лицето в по-голяма степен от необходимото за целта. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – началникът на ГПУ С., изразява становище, че на основание чл. 221, ал. 3 АПК, съдът следва да обезсили решението и да прекрати производството по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на А. А., поданик на К. С. А. срещу заповед рег. № 8177 ОЧ-49/28.07.2018 г. издадена от началник ГПУ – С., с която на основание чл. 42 з, ал. 3, и 4, вр. чл. 10, ал. 1, т. 22, чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ е наложил забрана за влизане и пребиваване в Р. Б." за срок от 5 г., считано от 28.07.2018 г. до 27.07.2023 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. При извършена проверка за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение, касационната инстанция приема, че решение № 6158/26.10.2018 г. постановено по адм. дело № 9547/2018 г. на Административен съд С.-град е недопустимо, поради което следва да се обезсили при следните съображения от правна страна: Заповед рег. № 8177 ОЧ-49/28.07.2018 г. на началник ГПУ – С. е връчена на чужденеца в деня на нейното издаване – 28.07.2018 г. Със заповед рег. № 8177 ОЧ-51/30.07.2018 г. началникът на ГПУ – С. е отменил издадената от него заповед рег. № 8177 ОЧ-49/28.07.2018 г. Заповед рег. № 8177 ОЧ-49/28.07.2018 г. е оспорена пред Административен съд С.-град с жалба вх. № 23961 от 13.08.2018 г. Съдът е отхвърлил жалбата с решение № 6158 от 26.10.2018 г. постановено по адм. дело № 9547 по описа за 2018 г. на Административен съд С.-град. А. орган е отменил заповед рег. № 8177 ОЧ-49/28.07.2018 г., която е предмет на проверка за законосъобразност пред АС С.-град преди първото съдебно заседание проведено на 16.10.2018 г., което не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 156, ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо на основание чл. 221, ал. 4 АПК, , тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба срещу акт, който е оттеглен /хипотеза на чл. 159, т. 3 АПК/. Оттеглянето на акта представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство пред административния съд. Съдебното решение е постановено при липса на предмет на правния спор. Юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество, е настъпил преди образуване на съдебното производство и е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка /т. е. процесуална пречка/ за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 АПК, като част от задължението на касационната инстанция е да следи служебно за допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество – касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 АПК обжалваното решение следва да се обезсили, а производството по делото на Административен съд С. град - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, наведени в касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение