Решение № 4593 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2017 г.

Решение № 4593 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община - Б., чрез процесуалния му представител - адв. Димчева, против решение № 1697/22.10.2014 г. по адм. дело № 384/2014 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Р. Н. Ч., чрез пълномощника му - адв. Александрова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отменил Заповед № 01-422/30.04.2014 г. на кмета на община-Б., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Тавански етаж", извършен от Р. Н. Ч. в ПИ с идентификатор 02676.501.927 по КККР на гр. Б.. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, което я прави незаконосъобразна. Според съда заповедта противоречи на § 16, ал. 1 ДРЗУТ, забраняваща премахването на строежи, които са търпими, построени до 07.04.1987 г. без строителни книжа, но допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването им, какъвто е процесния строеж. Според съда органът не е изследвал предпоставките за търпимост на строежа, с което е нарушил цитираната разпоредба. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото не е било спорно, че извършения от ответника Ч. строеж "Тавански етаж", в собствения му поземлен имот в гр. Б., е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПРЗУТ, който се явява незаконен поради отсъствие на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Спорен е бил въпросът относно "търпимостта" му, наличието на което обстоятелство възпрепятства премахването му, като незаконен. По този въпрос, правилни са изводите на съда, че органът е бил длъжен, но не е изложил мотиви - факически и правни изводи. При тази липса и съгласно принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес съдът е този, който дължи събирането на доказателства и излагането на мотиви за наличие на търпим строеж. От показанията на св. Я., възражението на ответника срещу КА, молбата му за издаване на удостоверение за търпимост и неоспореното заключение на СТЕ, правилно е установено, че строежа е извършен през 1986 г., при действието на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.). Установено е още, че към този момент е бил в сила кадастрален и регулационен план на гр. Б. от 1958 г., съгласно който имота е бил урегулиран като парцел II-674, кв. 177 на гр. Б., без застроителен план. Видно обаче от скицата-извадка от този план, на стр. 75 от делото, върху този парцел е ситуирана за изграждане сграда на два етажа, на 3 м. от страничните регулационни линии. Към момента е в сила ЗРП от 1993 г., като за процесния имот / вече означен като УПИ IV-927, кв. 177 на ЦГЧ на гр. Б./ е отразена жилищна сграда на 2 етажа, а предвиждането по този план е също за 2мж, свързано застрояване с жилищните сгради в съседните имоти - УПИ III и УПИ V. В с. з. вещото лице устно допълва заключението си като посочва, че по този план застрояването в квартала е ниско, т. е с височина на сградите до 10 м. Установено е, че в съседния от запад УПИ III-926 е изградена триетажна ЖС, с калканна стена за свързано застрояване с жилищната сграда в процесния УПИ IV. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че процесния строеж е "търпим", в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, тъй като е изграден до 07.04.1987 г., за същия няма издадени строителни книжа и е допустим по действащия подробен градоустройствен план към момента и по правилата и нормативите, съгласно ЗУТ и подзаконовите нормативни актове към него. Съгласно действащия към момента ПУП-ПЗ от 1993 г. за кв. 177 на гр. Б., в който попада процесния имот, характера на застрояване е ниско - с височина до 10 м., а начина на застрояване е свързано в съседните УПИ-та с лице към улицата. При свързано застрояване калканните стени на сградите на основното застрояване се покриват напълно - чл. 71, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Съгласно чл. 72, ал. 3 от същата наредба светлата височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2,60 м., а жилищните помещения в подпокривното пространство трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м. в 50 на сто от площа им / в случая светлата площ на таванския етаж е 2,40 м./, от което следва, че в процесния УПИ може да бъде разположена триетажна сграда, с обща височина на трите етажа - до 10 м., която обща височина в случая е спазена. Поради този характер на застрояване в квартала, в съседния от запад УПИ е разрешето изграждането на триетажна ЖС, чийто калкан следва да бъде покрит напълно от идентична 3мж в процесния УПИ IV. От изложеното следва, че съгласно действащия ПУП-ПЗ за кв. 177 и правилата и нормативите по ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, относно характера и начина на застрояване в УПИ IV, кв. 177, процесния строеж е допустим, а следователно и търпим. Като е достигнал до същите изводи и е отменил заповедта като незаконосъобразна, поради противоречието й с § 16, ал. 1 ПРЗУТ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. На ответника не се дължат разноски за касационната инстанция, тъй като липсват доказателства за направени такива, както и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение