Решение № 8036 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Сдружение Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия Русе ЕИК 117004730 срещу Решение 713 от 11.03.2025 г. на Административен съд - Русе по адм. д. 992/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение РД-02-14-2501/29.11.2024 г. на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ VI-Б Дунавски регион 2021-2027 г. за определяне на финансова корекция. Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва установените от съда факти, като посочва, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. Твърди, че съдът не е разгледал и обсъдил всички доводи за незаконосъобразност на административния акт. Счита, че не е допусната нередност и не е налице основание за определяне на финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което да бъде отменен административният акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът - ръководителят на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ VI-Б Дунавски регион 2021-2027 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на касатора, ако е поискал адвокатско възнаграждение, в случай че същото не съответства на фактическата и правна сложност на спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение РД-02-14-2501/29.11.2024 г. на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ VI-Б Дунавски регион 2021-2027 г. за определяне на финансова корекция в размер на 100 % върху допустимите разходи по трудов договор 16/04.10.2010 г. и допълнително споразумение от 25.02.2022 г. към трудов договор 16/04.10.2010 г., сключен с Е. Й. Й.. От фактическа страна съдът е установил, че Сдружение Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия Русе е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект DRP0200086 Service centers and transformation path for a bigger share of renewable energy use of SMEs", SMEnergy по Програма ИНТЕРРЕГ VI-Б Дунавски регион 2021-2027 г. Във връзка с назначаването на екипа за изпълнение на проекта на 18.12.2023 г. е проведено заседание на Управителния съвет (УС) на сдружението. На това заседание е прието решение председателят на УС Е. Й., да бъде определена за Ръководител на проекта. Е. Й. не е участвала в гласуването при приемането на това решение. Въз основа на решението на УС със Заповед SMEnergy/2024-2026/EY-ID-IH/20.12.2023 г. на председателя на УС Е. Й., същата е определена за Ръководител на проекта. От представения по делото трудов договор 16 от 04.10.2010 г. на Е. Й. се установява, че същата е получавала възнаграждение от 500 лв. С допълнително споразумение от 25.02.2022 г. трудовото възнаграждение на Е. Й. е увеличено на 5 500 лв., считано от 01.03.2022 г. Основавайки се на това, че Е. Й. като председател, подписва заповед от името на бенефициера, с която определя себе си за ръководител на проекта, административният орган приема, че е налице конфликт на интереси във връзка с назначаването й като ръководител на проекта. Според ръководителя на НО председателят на УС на сдружението Й. има личен икономически интерес, който интерес оказва влияние върху безпристрастното и обективно изпълнение на функциите на сдружението в избора на изпълнител на дейностите по проекта. Административният акт е мотивиран с констатация за нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.) (Наредбата за посочване на нередности/Наредбата). По горните съображения на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) административният орган е определил финансова корекция в размер на 100 % върху допустимите разходи по трудов договор 16/04.10.2010 г. и допълнително споразумение от 25.02.2022 г. към трудов договор 16/04.10.2010 г., сключен с Е. Й. Й.. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и при спазване на процедурата по издаването му. Относно приложението на материалния закон съдът е приел, че нарушението е извършено, правилно е квалифицирано като нередност, поради което е налице основание за определяне на финансова корекция в процесния размер. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че от административния орган е установено осъществяването на състава на посоченото в акта нарушение конфликт на интереси. В случая става въпрос за изпълнение на дейности по проекта със собствени човешки ресурси на сдружението, като от административния орган не са ангажирани доказателства за забрана за ползване на собствения административен капацитет на бенефициера. От административния орган не е извършен анализ кои дейности според одобрения проект подлежат на изпълнение с човешки ресурси на бенефициера, съответно кои дейности от външен изпълнител. Същевременно по делото е безспорно установено, че назначаването на ръководителя на проекта е в изпълнение на решение на УС на сдружението, при чието приемане не е взело участие назначеното лице. По горните съображения касационната инстанция приема, че административният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и подлежи на отмяна. Като е достигнал до извод за неговата законосъобразност и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. При този изход на делото в полза на Сдружение Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия Русе следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3 966,52 лв., от които: 166,52 лв. държавна такса и 2 200 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция; 100 лв. държавна такса и 1 500 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението на прекомерност на адвокатското възнаграждение е напълно бланкетно, поради което няма основание за намаляването на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение