Решение № 4108 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10308/2013 г.

Решение № 4108 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10308/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "НСП-АТ" ЕООД - гр. Шумен против решение № 1182/14.05.2013 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. д. № 814 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване № 1218225/08.06.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 884/18.01.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна. С решението "НСП - АТ" ЕООД е осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" гр. Варна сумата от 435.80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. От съдържанието на касационната жалба могат да бъдат извлечени основания, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие на с чл. 113, ал. 3 и, чл. 129 ДОПК, с чл. 92, ал. 1, т. 1 и чл. с чл. 92, ал. 1, т. 1 и чл. 92, ал. 8 ЗДДС. Счита, че в случая е налице хипотезата на т. 1, ал. 1, чл. 92 ЗДДС и е следвало да бъде извършено прихващане на декларирания ДДС за възстановяване в размер на 4930,01 лв. с изискуемите публични задължения на дружеството, възникнали до датата на подаване на СД. Към датата на подаване на СД не е била възложена ревизия за процесния период м. 04.2012 г., нито е била издадена Заповед № 1202320 от 26.06.2012 г. Със ЗВР № 1201482 от 23.04.2012 г. е определен обхват на ревизията: корпоративен данък за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. и ДДС за периода от 1.08.2011 г. - 31.03.2012 г. С втора заповед от 26.06.2012 г. е разширен обхватът на ревизията, но това е сторено след издаване на АПВ. Счита, че е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е назначил служебно ССЕ, която да установи видовете и размерите на данъчните задължения и задълженията за ЗОВ на дружеството, събирани от НАП, които са възникнали до датата на процесната СД и са били изискуеми. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на АПВ. Алтернативно моли да бъде отменено решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АДмС - Варна. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред АДмС - Варна е бил Акт за прихващане и възстановяване № 1218225/8.06.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 884/18.01.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна. За да отхвърли жалбата съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Във връзка с деклариран от дружеството ДДС за възстановяване с подадена СД по ЗДДС с вх. № 2700-1080529/14.05.2012 г. с Резолюция № 1218225/22.05.2012 г. е възложено извършване на проверка по прихващане или възстановяване. В резултат на проверката е издаден процесният АПВ, с който не е било извършено прихващане на предявената за това сума - ДДС за възстановяване за м. 04.2012 г. в размер на 4930.01 лв. срещу изискуеми данъчни и осигурителни задължения на дружеството. Съдът е приел, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган, в рамките на определения срок, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновал е извод за материалната законосъобразност на акта по следните съображения: Към момента на отправяне на процесното искане за прихващане или възстановяване, дружеството е било обект на ревизионно производство, в чиито обхват е включен данъчния период със заявен данък за прихващане - м. 04.2012 г. Според съда започването на ревизия обхващаща периода, за който впоследствие има подадено искане за издаване на АПВ, не опорочава ревизионното производство и не противоречи на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Не са възприети доводите на дружестовото за неприложимост на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС към настоящия казус, който осъществявал хипотезата на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Дерогирайки нормата на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, разпоредбата на чл. 92, ал. 8 от с. з. изключва прихващането и възстановяването на ДДС, в случай на започнала ревизия на лицето. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на касационната инстанция счита, че установената от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Оплакването в касационната жалба, че съдът не е назначил ССчЕ, която да констатира видовете и размерите на данъчните задължения и задълженията за ЗОВ на дружеството, събирани от НАП, които са възникнали до датата на процесната СД и са били изискуеми, е неоснователно, тъй като такова искане не е предявено в първоинстанционното съдебно производство. Обоснован е изводът на съда за приложимост в конкретния казус на разпоредбата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС съгласно която, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт. От данните по делото безспорно се установява, че към момента на отправяне на искането за прихващане или възстановяване, дружеството е било обект на ревизионно производство, в чиито обхват е включен и данъчния период със заявен данък за прихващане за м. 04.2012 г. Започването на ревизия, обхващаща периода, за който впоследствие има подадено искане за издаване на АПВ не опорочава висящото ревизионно производство и не противоречи на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Наред с това от приложения по делото РД и РА № 271203245 от 11.12.2012 г., издаден на дружеството е видно, че за процесния период не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък, както и не са били налице основания за корекция на данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит. Извършено е прихващане на заявения ДДС в размер на 4930,01 лв. за данъчен период м. 04.2012 г. от органа по приходите. Приложено е и решение № 44 от 15.03.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна, от което се установява, че РА в тази част не оспорен и е влязъл в сила. Липсват касационни основания за отмяна на решението и същото като валидно, допустимо и правилно трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,