Решение № 13326 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2011 г.

Решение № 13326 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) . Образувано е по касационна жалба на Добринка Атанасова Богданова от гр. Димитровград, чрез пълномощника й адвокат Венелин Челебиев от АК - Хасково, против решение № 233 от 21.04.2011 г., постановено по административно дело № 191 от 2011 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касаторката против решение № Ж-193-1 от 28.01.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, и е осъдена да заплати на РУСО - Хасково направените по делото разноски в размер на 350 лева. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира отмяна на съдебния акт (вкл. в частта за разноските) и решаване на спора по същество чрез отмяна на решението на директора на РУСО - Хасково, и на постановения отказ за изменение на отпуснатата пенсия, обективиран в посоченото писмо. Претендира и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Хасково, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Добринка Атанасова Богданова решение № Ж-193-1 от 28.01.2011 г. на директора РУСО - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против отказа, обективиран в писмо изх. № К-9222 от 8.12.2010 г., за изменение на пенсия по разпореждане № 5302168539 от 23.04.2004 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване към РУСО - Хасково, с което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административното производство е започнало с молба вх. № К-8280 от 1.07.2010 г. до РУСО - Хасково, с която настоящата касаторка е поискала изменение на разпореждане № 5302168539 от 23.04.2004 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване към същото управление, с което да бъде преизчислена отпуснатата й пенсия относно периодите: от 30.04.1983 г. до 1.07.1986 г. - като подземен геолог на обект (съгл. удостоверение № 918 от 26.04.2000 г. на "Геоинженеринг" АД - Асеновград); от 1.11.1986 г. до 5.08.1988 г. - като подземен геолог на обект (съгл. удостоверение № 918 от 26.04.2000 г. на "Геоинженеринг" АД - Асеновград); от 5.08.1988 г. до 2.10.1997 г. - като подземен геолог на обект (съгласно удостоверение № 1700 от 17.12.2003 г. на Мина "Здравец" ЕАД - Димитровград), и от 2.10.1997 г. до 1.01.2000 г. - като подземен контрольор по качеството и геолог (съгл. удостоверение № 329 от 8.04.2004 г. на Мина "Здравец" ЕАД - Димитровград). С писмо изх. № К-9222 от 8.12.2010 г. пенсионният орган е направил отказ, като се е позовал на получената информация от Обединения осигурителен архив към РУСО - Пловдив, и на писма, копия от заповеди, трудови договори и допълнителни споразумения от личното досие на Богданова, изпратени от Мина "Здравец" ЕАД. Посочил е, че осигурителният стаж не бил положен на длъжност до началник на участък, включително, каквито били изискванията на чл. 104, ал. 3 КСО, и същият бил преобразуван съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба. С атакувания административен акт директорът на РУСО - Хасково е отхвърлил жалбата срещу посоченото писмо, като е приел, че за претендираните периоди Богданова не е изпълнявала длъжности до ръководител на участък включително, поради което правилно пенсионният орган приел, че макар трудовият й стаж да бил зачетен от първа категория по т. 1 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, то правилно този стаж бил преобразуван на основание чл. 104, ал. 2 от КСО в трета категория труд, като три години от първа категория са зачетени за пет от трета категория, тъй като лицето не било на длъжност "подземен геолог" на участък (специалист до началник на участък), за да бъде приложена разпоредбата на чл. 104, ал. З от Кодекса за социално осигуряване. За да отхвърли жалбата на касационната жалбоподателка срещу процесното решение № Ж-193-1 от 28.01.2011 г. на директора на РУСО първоинстанционният съд е приел, че Богданова е заемала длъжността "геолог" на рудник, но не и длъжността "геолог" на участък, поради което нямало данни, които да сочат, че полаганият от жалбоподателката труд е бил преимуществено зает под земята. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че решението на АС - Хасково е постановено при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 104, ал. 3 КСО. За осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, е категоризиран трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Спорът в същността си е преобразуването на осигурителния стаж на Добринка Богданова за периодите от 30.04.1983 до 1.07.1986 г., от 1.11.1986 до 5.08.1988 г., от 5.08.1988 до 2.10.1997 г. и от 2.10.1997 до 1.01.2000 г. на длъжностите: "подземен геолог на обект", "подземен геолог" и "подземен контрольор по качеството и геолог", придобит при условията на първа категория труд, дали да бъде извършено по чл. 104, ал. 3 от КСО или по общата разпоредба на чл. 104, ал. 2 от КСО. От съществено значение за изясняването на този въпрос са правно значимите факти - през този период къде е полагала труд Богданова като подземен геолог и подземен контрольор по качеството и геолог, каква е степента на вредност на този труд и дали естеството на полагания труд на заеманата от нея длъжност предполага работа под земята в преобладаващата част от работното време (т. е. колко процента от работното й време е преминавало под земята). Формулираният в тази връзка извод в мотивите на проверяваното решение в насока, че трудът на Богданова е от първа категория, но не е бил предоставян преимуществено под земята, поради което при преобразуването му в трета категория следва да бъде приложен чл. 104, ал. 2 от КСО, както е постъпил административният орган, а не чл. 104, ал. 3 от КСО, както претендира жалбоподателката, е необоснован. От доказателствата по делото безспорно се установява, че касационната жалбоподателка за процесните периоди е заемала длъжност, която по своята характеристика е изисквала полагането преимуществено на труд под земята. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд, положен при условията на хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО, следва да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО. Това са "характерът и условията на труда", а не структурно-функционалното звено, в рамките на което той се полага. Последното би имало значение, доколкото оказва пряко влияние върху посочените две характеристики, което в случая не е налице. В този смисъл административният орган и първоинстанционният съд неправилно са изследвали въпроса къде в щатните разписания се е водил съответният работник, за да изведат извод какъв по своята същност труд е полагал. Критерият, възприет от законодателя в чл. 104, ал. 3 КСО, е характерът на полагания труд - с оглед заетост под земята, и е без правно значение дали изпълняваната длъжност е била включена в щатното разписание на съответния участък. Използваният израз "до ръководител на участък включително" е относим към определянето на това кои ръководни служители, заети под земята, ползват установената привилегия, което следва както от граматическото тълкуване (предвид липсата на запетая след "ръководни служители"), така и от логическото тълкуване, доколкото е очевидно, че за работниците и инженерно-техническите специалисти се изисква единствено полагане на подземен труд. Ако законодателят е искал да ограничи приложението на тази разпоредба съобразно критериите, "включени в щата на участъка", а не съобразно характера на труда, редакцията на нормата би била друга. Доколкото между страните няма спор, че касационната жалбоподателка е полагала труд като подземен геолог и др. в подземен рудник и подземно геологопроучвателно предприятие на различни участъци, се налага изводът, че е полагала подземен труд и са налице основанията по чл. 104, ал. 3 КСО. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени решението на директора на РУСО - Хасково, и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото да се изпрати като преписка на този административен орган за решаване на въпроса по същество, като съобрази и указанията по тълкуването и прилагането на чл. 104, ал. 3 КСО. Предвид изхода на спора в тежест на ответника по касационната жалба следва да бъдат поставени направените от касатора разноски в размер общо на 415 лв., от които 200 лв. - разноски за вещо лице, 15 лв. - държавна такса за двете инстанции, и 200 лв. - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,