Решение № 4712 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9937/2018 г.

Решение № 4712 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9937/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на началника на РО "НСК" – Кърджали при РДНСК – Южен централен район (ЮЦР), срещу решение № 234 от 19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 130/2018 г. на Административен съд – Кърджали, с което е отменена негова заповед № ДК–11–К-2 от 28.03.2018 г. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава заповедта на началника на РО "НСК" – Кърджали при РДНСК – Южен централен район. Ответните страни главен архитект на община Момчилград и ЕТ "Евро 85 Е. Мехмед" не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С оспорената пред Административен съд – Кърджали заповед № ДК–11–К-2 от 28.03.2018 г. на началника на РО "НСК" – Кърджали при РДНСК – Южен централен район е отменено разрешение за строеж № 7 от 14.03.2018 г. на главния архитект на община Момчилград и одобрения към него технически проект за: "Оранжерия за зеленчуци с обслужваща сграда", находящ се в поземлен имот № 054070, в землището на гр. Момчилград, област Кърджали. За да отмени разрешението за строеж административният орган е приел, че то е издадено в нарушение на ЗУТ, ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. За да постанови оспореното решение Административен съд – Кърджали е приел, че нормите цитирани като основание за отмяна на разрешението за строеж са неотносими. Приел е, че съгласно разпоредбите на ЗУТ и ЗОЗЗ, в поземлени имоти по чл. 8, т. 2 ЗУТ в земеделски територии – за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други), тъй като имотът е земеделска земя, се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите въз основа на ПУП или виза за проектиране. Поради и това е приел, че при наличието на виза за проектиране не е необходимо одобряване на ПУП, поради и което издадено разрешение за строеж е законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, като при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗУТ "Без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8, т. 2, 3 и 4 се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината". В конкретния случай не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че разрешението за строеж е издадено за предвиден строеж: "Оранжерия за зеленчуци с обслужваща сграда" в ПИ № 054070 в землището на гр. Момчилград, като имотът е земеделска земя и в оспорената заповед е посочено, че за процесния строеж е издадена виза за проектиране. В тази връзка е законосъобразен изводът на АС – Кърджали, че при наличието на виза за проектиране не е необходимо одобряване на ПУП. Съответен на материалния закон се явява изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на разрешението за строеж не е налице нарушение на чл. 148, ал. 10 ЗУТ, тъй като е установено по делото, че е осигурено снабдяването с вода на строежа и е изпълнено изискването на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Ето защо издаденото разрешение за строеж се явява законосъобразно, а заповедта на началника на РО "НСК" – Кърджали при РДНСК – Южен централен район за неговата отмяна – издадена при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което правилно е била отменена от съда. При постановяване на решението съдът е приложил правилно относимите за спора правни разпоредби. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение