Решение № 13396 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2011 г.

Решение № 13396 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационни жалби на Министерство на отбраната, чрез юрк. Златков и на Директора на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", чрез юрк. Сн. Борисова, против Решение № 2649 от 22.02.2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 13186 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Екотерм - ИВ" ООД, гр. Карлово е отменена Заповед № ЗС-147/3.09.2010 г. на министъра на отбраната, с която е наредено изземването от жалбоподателя на недвижим имот - частна държавна собственост. В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон, а също и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по подробно изложени съображения. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Екотерм - ИВ" ООД, гр. Карлово, представлявано от управителя Иван Цветков Ветрилов оспорва касационните жалби по съображения в писмено възражение. Поддържа, че наемното му правоотношение по повод на процесния имот не е валидно прекратено, тъй като не са представени необходимите доказателства, предвидени за неговото прекратяване. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими и основателни поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е била посочената заповед на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост, с която е постановено изваждане на адресата на акта от недвижим имот публична държавна собственост, представляващ Военния клуб в гр. Карлово, предоставен за управление на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело". Заповедта е мотивирана с фактическите обстоятелства, че адресатът на административния акт е бил настанен с валиден наемен договор, чийто срок изтичал на 2.01.2011 г., но е била налице и забава повече от 30 дни на плащания за текущи разходи в размер на 421,82 лв. и предизвестие за прекратяване на наемния договор. Имотът не е бил освободен и е държан на отпаднало правно основание. Бил е определен срок за доброволно освобождаване на имота - до 22.10.2010 г. За да отмени посочената заповед, първоинстанционният съд е приел, че няма представени доказателства за известяване на дружеството за дължимите суми, те не са конкретизирани по основание и размер, не са посочени фактическите и правни основания за издаване на заповедта, което е довело до незаконосъобразност на обжалвания административен акт, която води до отмяната на същия. Съгласно чл. 80а, ал. 1 от Закона за държавната собственост, държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Процесната заповед е мотивирана с разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС и е обоснована със забава от страна на наемателя на плащанията за наем и на текущите разходи, свързани с ползуването на имота за повече от 30 дни в размер на 421,82 лв., за което бил известен и му е било изпратено месечно предизвестие за прекратяване на договора и за освобождаване на процесния имот. Пред първоинстанционния съд не са били представени доказателства, от които да е налице валидно уведомяване на дружеството за дължимите от него разходи, но пред настоящата инстанция такива доказателства са представени с допълнителна молба, с което преписката е била окомплектована. Тричленният състав на ВАС е постановил Решението си без тези доказателства, което е довело и до този изход от спора между страните. Пред настоящата инстанция са представени извлечения от сметки и двустранно подписани протоколи, от които е видно, че дружеството е било уведомено за задълженията си своевременно и е било поканено да заплати дължимото, но това не е сторено в срок. Затова решаващите мотиви на първоинстанционния съдебен състав, че заповедта е издадена при противоречие на фактическите и правни основания и при липса на конкретизация на мотивите, не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата против процесната заповед следва да се отхвърли като неоснователна. Налице са законовите изисквания за издаването й, на основанието, на което е издадена. При този изход на процеса, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касаторите юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на всеки от тях. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,