Решение № 3373 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6041/2012 г.

Решение № 3373 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6041/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илия Ангелов Даутев против решение № 34 от 16.03.2012 г., постановено по адм. д. № 554/2011 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - командирът на военно формирование 54140 гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Илия Ангелов Даутев против заповед № 489/15.11.2011 г. на командира на военно формирование 54140 гр. Стара Загора, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправните норми на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. В заповедта като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание са посочени следните обстоятелства: на 7.11.2011 г. старшина Илия Ангелов Даутев - началник склад I категория в складовете на военно формирование 54140 е изготвил документи с невярно съдържание и е фалшифицирал подписи върху тях, с което е нанесъл вреди на Българската армия, уронил е авторитета на военнослужещите. Посочените дисциплинарни нарушения са квалифицирани като такива по чл. 241, чл. 242, т. 4, чл. 245, ал. 1, т. 6 и 245, ал. 2 от ЗОВСРБ и разпоредбите на Глава II, раздел II, чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сила на Република България. От събраните в административната преписка доказателства по несъмнен начин е установено, че старшина Илия Ангелов Даутев е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения. От факта, че административнонаказващият орган не е посочил за всяко едно от нарушенията конкретната правна квалификация, а е изброил хипотезите чл. 241, чл. 242, т. 4, чл. 245, ал. 1, т. 6 и 245, ал. 2 от ЗОВСРБ и разпоредбите на Глава II, раздел II, чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сила на Република България не следва извода, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Извършеното дисциплинарно нарушение е описано ясно и конкретно, поради което е съответно на хипотезите на цитираните правни норми. Разпоредбата на чл. 241 от ЗОВСРБ дефинира, че виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Нормите на чл. 242, т. 4 и чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ регламентират съответно, че нарушение на военната дисциплина е злоупотреба със служебното положение и че за това нарушение задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Несъмнено с поведението си старшина Даутев (действащ в качеството си на началник склад във военното формирование), изразяващо се в изготвяне на 7 бр. складови разписки, подправяне на подписите на полковник Нинов и подполковник Иванов, изготвяне на два броя нареждания и поставянето на печатите на складовите разписки в регистратурата за класифицирана и некласифицирана информация, а на нарежданията с числящите му печати и така изготвените документи предава във финансово счетоводното звено, злоупотребява със служебното си положение. Документите са подправени с цел да се прикрият липсващи материални средства, числящи се на жалбоподателя в качеството му на материално отговорно лице. Следователно извършеното нарушение осъществява фактическият състав на чл. 242, т. 4 вр. чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ, както и фактическия състав на чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. От изложеното следва, че оспорената заповед съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ. Съгласно правилото на чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. В настоящият случай заповедта съдържа конкретно описание на фактическата обстановка, като са посочени и разпоредбите, които са нарушени. Фактът, че в заповедта е посочено, че нарушението е извършено на 7.11.2011 г. не води до незаконосъобразност на същата, тъй като от всички събрани в административното производство доказателства в т.ч. и от протокола от извършената служебна проверка, на който се е позовал дисциплинарнонаказващият орган, е видно, че се касае до техническа грешка, а именно, вместо месец октомври е записан ноември. Посочената грешка може да бъде отстранена по предвидения за това в закона ред и не се отразява върху правилността на административния акт. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че заповедта е постановена в предписаната от закона форма е законосъобразен. Действително в заповедта е цитирана и нормата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ като не са посочи в какво се изразяват другите тежки нарушения на военната дисциплина, но това нарушение не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като осъществяването на фактическият състав на чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправните норми на ЗОВСРБ. След като по несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, то са налице и материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По несъмнен начин по делото е установено, че е разпоредено да се извърши проверка, за което е назначена и комисия. В резултат на проверката е изготвен протокол. С военнослужещия е проведена беседа от дисциплинарно наказващия орган, на която Даутев е заявил, че е дал обяснения в хода на служебната проверка и не желае да дава нови. Следователно спазени са изискванията на чл. 246 от ЗОВСРБ и чл. 142 - 144 от ППЗОВСРБ. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 247 от ЗОВСРБ. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ императивно разпорежда, че дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в случай на злоупотреба със служебното положение. След като по несъмнен начин е установено осъществяване на фактическия състав на цитираната норма, то дисциплинарно наказващият орган е бил длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Аналогична е и разпоредбата на чл. 140 от ППЗОВСРБ регламентираща, че дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в случаите по чл. 245 от ЗОВСРБ. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е указал доказателствената тежест на страните, проверил е оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Фактът, че в решението веднъж е цитирано друго лице и е посочено, че служебната проверка е назначена във връзка с констатирано нарушение на караулната служба на старшина Даудев, не обосновава извод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъждал оспорената заповед и извършеното от жалбоподателя нарушение на военната дисциплина в качеството му на началник склад, поради което се касае до техническа грешка, която не се отразява върху правилността на обжалваното решение. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,