Решение № 9549 от 27.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против Решение 268/12.04.2022 г., постановено по адм. дело 987/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С решението по жалба на В. Гаджов, с адрес гр. Пазарджик, [улица], е отменен Ревизионен акт Р-16001320006709-091-001/26.05.2021г., издаден от С. Георгиева - началник сектор в ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията и Ц. Джиева - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 410/28.07.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на В. Гаджов е вменена отговорност на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "ВИЛД" ЕООД в размер на 42 005. 84 лева и лихви в размер на 15 480.36 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се твърдения за неправилна преценка на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Според касатора анализът на събраните по ревизионната преписка доказателства налагат извод за действия на управителя, с които е намалил имуществото на управляваното от него дружество, както и за намаление на паричните средства на юридическото лице чрез скрито разпределение на печалба, които действия са в причинно-следствена връзка с несъбраните публични вземания. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение, като се отхвърли оспорването против процесния ревизионен акт. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа в писмено становище. Претендира се присъждане на разноски, в това число за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - В. Гаджов, чрез адв. Илчев, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на съда за липса на предпоставките за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.2 ДОПК. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София - Пазарджик е бил Ревизионен акт Р-16001320006709-091-001/26.05.2021г., издаден от възложилия ревизията началник сектор в ТД на НАП Пловдив и от главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 410/28.07.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на В. Гаджов е вменена отговорност на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "ВИЛД" ЕООД в размер на 42 005. 84 лева и лихви в размер на 15 480. 36 лева. За да отмени ревизионния акт, административния съд е приел за неясно от събраните в административното производство доказателства и направените изводи на ревизиращите органи и решаващият орган, какъв е фактическият състав на вменената отговорност на управителя на "Вилд" ЕООД за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски - чл. 19, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ДОПК. Съдът и приел още, че в случай че органите са имали предвид ангажиране на отговорността на основание първия фактически състав на нормата, най-вероятно във втората хипотеза - недобросъвестно безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице и недобросъвестно отчуждаване на имущество на задълженото лице на цени под пазарните, вследствие на което това имущество е намаляло, и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, то изводите на органите по приходите за наличие на хипотезата на цитираната норма са неправилни. Според съдът, направените под алтернативност изводи за това какво се е случило с бракуваните стоки и заприходените строителни материали - вложени в производството и реализирани под формата на разтвори или продадени като материали и съответните продажби не са отчетени или с материалите са извършени безвъзмездни сделки, са недоказани. Недоказано е и, че бракуването на стоките се дължи на недобросъвестност на управителя на дружеството и че същото е само документално, а не реално, както и че материалните запаси са реализирани в търговската дейност на дружеството. По отношение на бракуваните хранителни и нехранителни стоки, съдът е приел, че липсват каквито и да било доказателства, че същите умишлено са съхранявани по начин, който да доведе до неизползваемост по предназначението им, не са били за бракуване или такова е извършено само документално, а вещите са потребени и има разпореждане с тях, когато са били използваеми. Относно продажбата на товарен автомобил "Ивеко", съдът е приел, че ревизиращите органи неправилно са приели за релевантна балансовата стойност на автомобила, а не са взели предвид че продажната цена е равна на застрахователната стойност, като в хода на ревизионното производство не е направена пазарната оценка на автомобила. Въз основа на събраните доказателства, съдът е мотивирал извод, че органите по приходите не са доказали недобросъвестност в действията на В. Гаджов, което е императивно изискуема предпоставка за ангажиране на солидарната отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, както и че не е доказана причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания. Приел е, че в конкретния случай не са събрани конкретни доказателства за това, че поведението на ревизираното лице е било предприето с единствената цел да се затрудни погасяването на публични задължения на "Вилд" ЕООД, както и че дружеството притежава и недвижим имот, който е бил предмет на публични продани, а по отношение на други притежавани от дружеството МПС и строителна техника успешно са били реализирани публични продани след датата на прехвърляне на МПС. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. За да бъде осъществена отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да са налице следните кумулативно дадени елементи: 1.Субект на отговорността е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2.Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК; 3.Извършване на някое от действията, описани в т. 1 и т. 2 на чл.19, ал.2 ДОПК; 4.Действието следва да е извършено недобросъвестно; 5.Причинно-следствена връзка вследствие на това недобросъвестно поведение да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В случая не се спори относно наличието на първите две предпоставки на цитираната норма. Относно третата предпоставка, правилно административния съд е приел, че нито в ревизионния акт, нито в акта на решаващия орган е посочено какъв е фактическият състав на вменената отговорност на управителя на "Вилд" ЕООД за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски - чл. 19, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ДОПК. Правилно съдът е приел, че в случай че органите са имали предвид ангажиране на отговорността на основание първия фактически състав на нормата, то изводите на органите по приходите за наличие на хипотезата на цитираната норма са неправилни. По отношение на отчуждения товарен автомобил, неправилно ревизиращите органи са приели за релевантна балансовата стойност на автомобила, като не е доказано каква е пазарната му цена по определението в т. 8 на пар. 1 от ДР на ДОПК. Същата е следвало да бъде определена в хода на ревизията по методите, посочени в т. 10 на пар. 1 от ДР на ДОПК. В съответствие със закона са и изводите на съда относно бракуваните стоки, за които по делото е представена преписката по бракуването им, а изводите на ревизиращите органи, че бракуването е извършено само документално, а не реално са недоказани и почиват на единствено на предположения. Необосновани са и твърденията, направени едва с касационната жалба за скрито разпределение на печалба с изписването на материали на основание липси МЗ . Изписването на материали поради липси само по себе си не представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК във връзка с § 1, т. 5, б. "а" б 6 от ДР на ЗКПО, като в случая нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт се твърди да е налице скрито разпределение на печалба, още по-малко е доказана тезата на органите, че въпросните материали са вложени в производството и реализирани под формата на разтвори или продадени като материали и съответните продажби не са отчетени. В заключение, първоинстанционния съд правилно е отхвърлил твърденията на органите по приходите за наличие на недобросъвестност на действията на ревизираното лице. Дори да се приеме за доказана тезата на приходния орган, че с поведението си управителят на дружеството е извършил действия по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 и 2 ДОПК, в случая не е доказано и наличие и на другия кумулативен елемент на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Решението на Административен съд - Пазарджик не страда от заявените пороци в касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника в размер на 1 500 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, платени по договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора, тъй като размерът на заплатеното от ответната страната възнаграждение е под нормативно определения минимален размер по чл. 8, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,