Решение № 907 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Ф. Е., гражданин на Република Турция, чрез адв.К.Николов, срещу Решение 12614/22.07.2024 г., постановено по адм. дело 9477/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу отказ за влизане в страната рег. 2546/17.09.2023г. на служител при Главна дирекция Гранична полиция при ГКПП Капитан Андреево. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразен обжалвания административен акт. Претендира разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, О. Ф. Е., гражданин на Р Турция, не се явява. Представлява се от адв. Димитров, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно-неправилност на обжалваното съдебно решение, по съображения, подробно изложени в касационната жалба и в депозирани по делото писмени бележки по същество. Ответникът по касация, контролиращият служител в ГКПП-Капитан Андреево от ГПУ-Свиленград Т. Хаджидимитрова, редовно призован, не се явява .Представлява се от юриск.Николова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата и правилност на обжалвания с нея съдебен акт по съображения, развити устно в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от О. Ф. Е., гражданин на Република Турция, срещу Отказ за влизане в страната рег. 2546/17.09.2023г. , постановен от служител при ГДГП ГКПП-Капитан Андреево, основаващ се на вписана забрана за влизане, постановена със Заповед 2503/15.09.2023г. на ДАНС. С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на чуждия гражданин срещу така постановения отказ за влизане в страната / по образец/. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробен анализ на събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби, е приел,че оспореният отказ е постановен от компетентен съгласно разпоредбите на чл.3,ал.1 от Правилника за приложение на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ административен орган, в необходимата писмена форма и с минимално изискуемото съгласно част V от Приложение V на Регламент/ЕО/ 2016/399 на ЕП и Съвета от 09.март2016г. относно Кодекса на Съюза за режима на движени на лица през границите съдържание. Макар и оформен във вид на единен стандартен формуляр, отказът съдържа фактически и правни основания- основание за постановяването му е наличието на вписана забрана за влизане в страната в националния списък от АИС на МВР, наложена със Заповед 2503/15.09.2023г. на ДАНС / посочена в графаЗабележки от единния стандартен формуляр/. Според АССГ при издаване на отказа не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият не е постановен в противоречие с приложимия материален закон.Съгласно разпоредбите на действащото законодателство при издаване на отказа за влизане в страната се извършва проверка единствено на представените от чужденеца документи, както и проверка в съответните информационни системи на МВР. При констатиране на вписана забрана за влизане в страната, която се открива при служебна справка в системата на МВР, контролиращият служител е длъжен да не допусне чужденеца на територията на страната. В този случай контролиращият граничен служител действа при условията на обвързана компетентност, без да има право да преценява основанията за законосъобразност и/ или целесъобразността на извършените вписвания и забрани за лицето в АИС на МВР. Срещу законосъобразността на вписаната забрана за влизане в страната чужденецът може да се брани ,обжалвайки заповедта на ДАНС, с която такава забрана му е наложена на основание чл.10, ал.1,т.1 от ЗЧРБ, което същият е сторил в друго административно производство, в което според АССГ тази заповед е отменена с влязъл в сила съдебен акт. Позовавайки се на разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК обаче, АССГ е изложил мотиви за законосъобразност на обжалвания пред него отказ за влизане в страната, доколкото към момента на издаването му -17.09.2023г. Заповед 3-2503/15.09.2023г. не е била отменена от една страна, а от друга - тъй като този отказ съставлява административен акт с еднократно действие и след отмяната на заповедта на ДАНС, въз основа на която е извършено вписване в АИС на МВР, при следващо влизане на чужденеца в страната и ако не са налице други отрицателни предпоставки за влизането му, няма да има подобен отказ, поне не на основание отменената вече заповед. По горните съображения АССГ е отхвърлил жалбата на О. Ф. Е. срещу отказ за влизане в страната рег. 2546/17.09.2023г. на служител при Главна дирекция Гранична полиция при ГКПП Капитан Андреево. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила , водещи и до постановяване на съдебното решение в противоречие с материалноправните разпоредби, изразяващи се в обстоятелството, че АССГ не бил отчел и възприел основен довод на жалбоподателя за порок на обжалвания отказ за допускане в страната поради липсата на конкретизация в административния акт въз основа на коя точно хипотеза на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ е постановена отразената в АИС забрана. Както правилно е посочил в мотивите на обжалваното решение административният съд, дали законосъобразно е приложена в случая разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ или не, е предмет на съдебна проверка в друго производство, а именно- в отделно проведеното производство по обжалване на Заповед 3-2503/15.09.2023г. на орган на ДАНС. По горните съображение касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски. Доколкото ответникът не е направил искане за присъждане на съдебни разноски, такива не му се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение