Решение № 13603 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5452/2019 г.

Решение № 13603 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5452/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. В., в качеството на ЕТ "Г. В.", чрез пълномощника му адв. П. М., срещу Решение № 1624 от 06.02.2019 г., постановено по адм. дело № 12557/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, в която се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 2 АПК. Иска се отмяната на обжалвания акт и постановяване на друг, по същество на правния спор. Претендират се разноските по делото. В отговор ответната страна – Подуправителят на БНБ и ръководител на сектор "Банков надзор" – депозира становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа в открито съдебно заседание. Предявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: Тричленният състав на ВАС е приел, че предмет на разглеждане пред него е жалбата на Г. В., в качеството на ЕТ "Г. В." насочена срещу бездействие на административен орган - подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" на БНБ, да изпълни свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - чл. 3, ал. 1 от Закона за информация относно необслужваните кредити (ЗИОНК), изразяващо се в корекция на допусната грешка в публикувания от БНБ списък на лицата с необслужвани кредити с искане за заличаване на ЕТ "Г. В." от този списък. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства съдът е приел, че искането е с правно основание чл. 257 от АПК, жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес от оспорването, но по същество същата е неоснователна. За да мотивира този краен резултат по спора, съдът е приел, че не е налице първата от законово изискуемите предпоставки на нормата на чл. 257 (отм., ДВ, бр. 77/2018 г.), а именно нормативен акт, който да задължава подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" да коригира списъка на лицата с необслужвани кредити, изготвен от него на основание чл. 3, ал. 1 ЗИОНК и публикуван от БНБ в специален бюлетин. Анализирайки приложимата правна уредба тричленният състав е приел възраженията на едноличния търговец за неоснователни, като е посочил, че законът задължава подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", в срок от 75 дни от влизането на ЗИОНК в сила, да изготви списък на лицата с необслужвани кредити, който в срок от три месеца от влизането в сила на закона БНБ да публикува в специален бюлетин. Приел е още, че в правомощията на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" не влизат задължения, каквито твърди ищеца – да коригира веднъж изготвения, и изпратен на Главна прокуратура, на МВР, на органите на НАП, на митническите органи и на Народното събрание, списък при каквато и да е хипотеза. След като Подуправителят на БНБ "Банков надзор" не разполага с посочените правомощия и няма нормативно установено задължение в посочения смисъл, то не е налице и бездействие по смисъла на правната норма – чл. 257, ал. 1 АПК. Затова исковата молба с претенция ответникът да бъде осъден да преустанови бездействието, да коригира допусната грешка в изготвения от него, на основание чл. 3, ал. 1 ЗИОНК и публикуван от БНБ, списък на лицата с необслужвани кредити, и да бъде заличен ЕТ "Г. В." от този списък, е преценена от съда като неоснователна и отхвърлена. Този краен извод на съда не е повлиян от представените в съдебно заседание от ищеца писмени доказателства, които са приети за неотносими към спорното право. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Действие или бездействие по повод административна дейност на държавен орган е дейността, която той изпълнява по силата на закона, за което са му предоставени властнически правомощия, по силата на които може да осъществява промени в правната сфера на физическите или юридическите лица, да предизвиква едностранно правни последици в техния патримониум. Обосновано в случая тричленният състав на ВАС е приел, че за да е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 257 АПК задълженията на ответника трябва да произтичат пряко от правна норма при настъпването на определен юридически факт, т. е. както възникването, така и съдържанието им не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление (индивидуален или общ административен акт, съдебно решение, правна сделка). По спорния въпрос – задължен ли е ответникът за действието, с което е бил сезиран от ищеца с молба от 25.04.2013 г., съдът е дал мотивиран и законосъобразен отговор, който се споделя изцяло от настоящия състав - чл. 221, ал. 2, предл. последно (доп., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). Задълженията на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор" и на Българската народна банка по специалния закон – ЗИОНК – са точно и изчерпателно посочени от законодателя. Съгласно чл. 3, ал. 1 подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор" на БНБ, въз основа на предоставената от председателя на ДСК, лицата, които управляват и представляват банките, включително и синдиците на обявените в несъстоятелност банки и данни от собствени проверки, както и въз основа на информацията за предоставеното от Българската народна банка рефинансиране на търговски банки, в срок от 75 дни от влизане на закона в сила, изготвя списък на лицата с необслужвани кредити, който съдържа данни за: 1. длъжниците по необслужваните кредити; 2. банките, които са отпуснали необслужвани кредити; 3. датата, от която е преустановено обслужването на кредита; 4. сумата на неиздължената част от кредита и неизплатените лихви. Съгласно чл. 3, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от същия закон, в срок от 3 месеца от влизането му в сила БНБ публикува в специален бюлетин информацията по ал. 1 и изпраща този специален бюлетин на Главната прокуратура, на МВР, на органите на НАП (отпреди изменението – на данъчните органи), на митническите органи и на Народното събрание. С текста на една норма от специалния закон законодателят е изчерпал правомощията както на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", така и на Българската народна банка. По същия начин в чл. 2 ЗИОНК са уредени задълженията на председателя на ДСК, на лицата, които управляват и представляват банките, вкл. и синдиците на обявените в несъстоятелност банки; на Главния прокурор – чл. 4 и на Висшия съдебен съвет – чл. 5 ЗИОНК. За неизпълнение на посочените законови задължения от страна на длъжностно лице от БНБ, ДСК и друга търговска банка, е предвидена санкция в чл. 6 ЗИОНК. Нормативната уредба е правилно изтълкувана от решаващия състав. Списъкът по чл. 3, ал. 1 ЗИОНК се съставя от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" въз основа на външна информация, т. е. тази, предоставена му от посочените в чл. 2 длъжностни лица. Към тази информация не са приложени съответните договори или документи, удостоверяващи възникването и развитието на кредитните и приравнените им правоотношения между съответната банка и кредитополучателя. Вярно е, че компетентното да състави списъка длъжностно лице следва да вземе предвид информацията по чл. 2 ЗИОНК и данни от собствени проверки. Така наречените "собствени проверки" са вътрешен източник на информация, но не и начин за вътрешен контрол върху външната информация. В случая няма доказателства БНБ да е разполагала с вътрешна информация, даваща основание ЕТ "Г. В." да не бъде включен в списъка, съставен в края на 1997 г., т. е. в срока, визиран от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на специалния закон, от една страна. От друга, в ЗИОНК не е предвидено задължение за последващ контрол на БНБ, т. е. законодателят не е предвидил и уредил процедура за внасяне на корекции, допълнения или изменения в списъка в по-късен момент при наличието на определени условия. Целта на закона - да снеме банковата тайна относно фактите и обстоятелствата по чл. 3, ал. 1 за необслужваните кредити, отпуснати от ДСК и търговските банки на физически и юридически лица след 01.01.1987 г. на стойност, по-голяма от равностойността на 5 000 германски марки по фиксинга на БНБ към деня на отпускане на кредита, да се информира обществото и да се сезира държавното обвинение в случай, че са налице данни за престъпление е постигната с публикуването на информацията в специален бюлетин. Предвид изложеното изводите на тричленния състав, че защитата на накърнени права на ищеца в случая следва да се реализира по гражданско правен ред се споделят напълно, тъй като са в съответствие с материалния закон. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно, поради което на основание чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, ІХ-ти петчленен състав на Първа колегия