Решение № 11533 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7090/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Т., чрез адв. Димитров, срещу Решение 1571 от 09.05.2024г., постановено по адм. дело 345/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от нея отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК срещу кмета на Община Стара Загора. Излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че ангажираните от ищцата доказателства не представляват нови факти по смисъла на чл.292 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се уважи предявения иск, а в условията на евентуалност връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът кмета на Община Стара Загора, чрез юриск. Вълчева, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК, подаден от Г. П. Т. срещу кмета на Община Стара Загора за признаване за установено по отношение на ответника, че влязлата в сила заповед 10-00-1785/ 05.09.2019г. на кмета на Община Стара Загора, не подлежи на изпълнение и не е налице задължение за премахване на незаконен строеж. В исковата молба пред първоинстанционния съд се излагат доводи за наличие на нов факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание, което изключва задължението за премахване на незаконния строеж, а именно констативен нотариален акт 44, том VII, рег. 14713, дело 1046/2022 г. на Нотариус с рег.181, с който Т. е призната за собственик на масивната жилищна сграда с идентификатор 68850.512.987.6 по КККР на гр. Стара Загора, разпоредена за премахване, която е жилище единствено за нея и низходящите ѝ, както и, че тази сграда е различна от сградата, целена за събаряне. Представено е и удостоверение за търпимост 19-32-270/31.05.2022г. за недвижими имот Масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ I 987. одо, кв.19а по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.512.987.6 по КККР на гр. Стара Загора. С влязлата в сила заповед 10-00-1785/ 05.09.2019г. на кмета на Община Стара Загора е наредено да се премахне незаконен строеж Двуетажна масивна жилищна сграда - 47, с размери 11.21м/ 11.77м/ 1.33м/ 5.45м/ 4.90м/ 7.98м и височина около 6.80м., находящ се в УПИ I 987. одо, кв. 19а по плана на гр. Стара Загора. От удостоверение 17-11-72/ 14.02.2023 г., издадено от Община Стара Загора, е видно, че имот с идентификатор 68850.512.987.6 е с нов административен адрес [улица]. Този адрес е заявен като настоящ от Г. Т. на 23.02.2023г. и е идентичен с адреса - [улица], съгласно удостоверение за настоящ адрес изх.12-01-640/21.02.2023г. и удостоверение 17-12-80/ 21.02.2023г., издадени от Община Стара Загора. За принудителното изпълнение на Заповед 10-00-1785/05.09.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора до Г. Т. е изпратено съобщение изх. 10-11-7372/ 07.06.2023г. За да отхвърли така предявеният установителен иск с правно основание по чл. 292 от АПК административният съд е приел, че не са доказани нови факти, които да изключват, погасяват или отлагат изпълнението на задължението за премахване на незаконния строеж. Според съда представеното удостоверение за търпимост не представлява "нов факт" по смисъла на чл. 292 от АПК, тъй като същото представлява новосъздаден писмен документ, който обаче не удостоверява наличие на факти, настъпили след 09.12.2020г. /датата на влизане в сила на изпълнителното основание/, които изключват или погасяват задължението за премахване на незаконен строеж, установен с влязъл в сила административен акт. Прието е от съда също така, че търпимостта е факт, който следва да е съществувал към датата на издаване на заповед 10-00-1785/ 05.09.2019г. и липсата на този факт е установен със сила на пресъдено нещо в производството по оспорване на административния акт, развило се по адм.д. 688/ 2019 г. на Административен съд Стара Загора. Административният съд е обосновал и извод, че след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконен строеж всички възражения относно търпимостта на строежа са преклудирани и не могат да бъдат направени в изпълнителното производство. Поради това представеното удостоверение за търпимост не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като това не е факт, сочещ на неизискуемост на изпълнението. Неотносимо към процесния иск е и твърдението на ищцата, че процесният строеж представлява единствено жилище за нейното семейство, тъй като този факт също е бил обект на съдебна преценка в производството по оспорване на административния акт, съставляващ изпълнително основание. В това производство е следвало да бъде разгледано и наведеното едва с процесния иск възражение относно адресата на заповедта за премахване на незаконната сграда 47, за какъвто в случая административният орган е приел извършителя на незаконното строителство. След като в процеса по адм.д. 688/ 2019г на Административен съд Стара Загора ищцата не е оспорила посоченото в заповедта за премахване на незаконен строеж, че точно тя е осъществила незаконното изграждане на сграда 47, това нейно възражение, е преклудирано и не може да послужи като основание за изключване или погасяване на предприетото по влязлата в сила заповед принудително изпълнение. Така постановеното решението е обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция напълно споделя правните изводи, послужили за постановяване му. Съгласно нормата на чл. 292 от АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В процесния случай ищцата се позовава на издадено след влизане в сила на заповед 10-00-1785/05.09.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора, удостоверение за търпимост, удостоверяващо, че процесната сграда е търпим строеж и не подлежи на премахване. Това удостоверение обаче, както и правилно приема първоинстанционният съд, не сочи на неизискуемост на задължението за премахване на незаконния строеж, тъй като е издадено по реда на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, след влизане в сила на заповедта за премахване, т. е. при безспорно установен с влязъл в сила административен акт незаконен строеж. Нормативно визираната относимост на удостоверението за търпимост е само и единствено в нотариалното охранително производство за сключване на сделка за прехвърляне на собствеността върху строежа, поради и това удостоверението за търпимост е неотносимо и към преценката за законност на строежа, дори и да е налице към момента на установяване на незаконния строеж и оспорване на заповедта за премахването му. Представеното по делото удостоверение за търпимост, не съставлява основание за преуреждане с обратна сила на отречени със силата на пресъдено нещо права. В случаите на оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи съдът е длъжен да изследва законосъобразността на административния акт, включително и предпоставките за търпимост съобразно времето на изграждане на строежа. В процесния случай в съдебното решение на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта за премахването на процесния строеж предпоставките по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са обсъдени, като е прието, че условията за търпимост не са налице. Поради това новоиздадено удостоверение за търпимост на строеж, спрямо който има влязла в сила заповед за премахването му, не е новонастъпил факт по смисъла на чл. 292 от АПК и не съставлява основание сочещо на неизискуемост на изпълнението по влязлото в сила изпълнително основание. Първоинстанционният съд е обсъдил всички посочени от ищцата факти и възражения, относими към прилагането на чл. 292 от АПК, и подробно е мотивирал правните си изводи съобразно изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Същите факти и възражения се сочат и като касационни основания на процесната касационна жалба. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника кмета на Община Стара Загора за присъждане на разноски направени пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,