Решение № 791 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2008 г.

Решение № 791 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по молба за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 11529/2003 г. на Софийски районен съд, 25-ти състав, предявена на осн. чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) от Н. Н. М. и Г. Д. М. и двамата от гр. С. В молбата се прави оплакване, че поради съществени нарушения на процесуалните правила молителите са били лишени от участие по делото. Като такива нарушения молителите сочат, че са били призовани на адреса посочен в удостоверение от ДВСП - гр. С., ж. к. "С" бл. 81, вх. "А"1 ет. 2, ап. 14, което е било издадено за да послужи по друго дело. След като призовките на този адрес не са били връчени е извършено призоваване чрез държавен вестник. Съдът е счел, че молителите ответници по делото са редовно призовани чрез обявление държавен вестник, което е било публикувано в бр. № 73/2004 г., а в същност обявлението е публикувано в Д. В. бр. 63/2004 г. С обявлението двамата са били призовани да се явят в съдебно заседание на 15.11.2004 г., но на посочената дата открито съдебно заседание не е проведено. С оглед на това считат, че процедурата по призоваването е изцяло опорочена като по този начин са били лишени от правото да участват в процеса и да защитят интересите си. Молят влязлото в сила решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Ответниците по молбата Б. Г. В., В. К. В., Х. К. П., В. П. А. и Ф. П. Ч., не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е допустима, но неоснователна. По следните съображения: Двамата молители се явяват ответници по предявените от Б. Г. В., К. Г. В. и З. Г. Я. искове с правно осн. чл. 59 ЗЗД, по които е образувано гр. д. № 11529/2003 г. на Софийски районен съд, 25 състав, приключило с влязло в сила решене по което молителите са осъдени да заплатят на ищците сума в размер на 8 991 лв., ведно със законната лихва от 02.06.2003 г. до окончателното й изплащане. В хода на настоящото производство ищцата З е починала и на нейно място като ответници по молбата са конституирани нейните наследници по закон В. П. А. и Ф. П. Ч. На мястото на починалия преди това К. Г. В. са конституирани наследниците му В. К. В. и Х. К. П. Данните по делото сочат, че за второто проведено по делото заседание с дата 10.05.2004 г., за което двамата ответници са призовани по месторабота, ответницата Н. Н. М. е била редовно призована като призовката е получена и подписана лично от нея на 15.04.2004 г. Г. Д. М. е бил нередовно призован като призовката до него е върната в цялост. За следващото съдебно заседание, насрочено за 28.06.2004 г. молителите - ответници по иска, са били призовани на адрес гр. С. ж. к. "С" бл. 8, вх. "А",, ет. 2, ап. 14. Този адрес е бил посочен в удостоверение от 22.04.2004 г., издадено от СДВР, сектор "Български документи за самоличност", издадено за удостоверяване на адресната им регистрация. Удостоверението е издадено на ищеца Б. Г. В. за да послужи пред СРС, 32 състав, по гр. д. № 3118/1999 г. От адреса по удостоверението молителите са били нередовно призовани, като призовките са върнати в цялост с отбелязване, че лицата не живеят на адреса от 6 месеца. Отбелязването е оформено съгласно изискванията на чл. 50 ГПК, като е са посочени трите имена и адреса на един свидетел. В съдебно заседание от 28.06.2004 г. съдът, след като е констатирал нередовното призоваване, е постановил двамата да бъдат призовани чрез публикация в държавен вестник. Обявлението за това е било публикувано в д. в. бр. 63 от 20.07.2004 г. като молителите са били призовани да се явят за съдебно заседание насрочено на 15.11.2004 г. На тази дата заседание е било проведено, но не е даден ход на делото поради липса на данни за това дали призоваването чрез държавен вестник е било извършено. В следващото съдебно заседание съдът е направил констатация, че призоваването на ответниците е извършено с ДВ бр. 73/2004 г., назначил е особен представител на страните, след което е дал ход на делото и е пристъпил към събиране на доказателства с оглед изясняване на спора, с който е бил сезиран. Съобщението за изготвено решение е било връчено също на особения представител на страните. При тези данни при разглеждането на делото не са допуснати процесуални нарушения, които да са лишили молителите от участие в процеса, завършил с влязло в сила решение. Следва да се посочи, че предвид редовното призоваване на молителката Н. М. за съдебно заседание от 10.05.2004 г. с оглед разпоредбата на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.) съдът не е имал задължение да призовава същата за следващи те съдебни заседания. Независимо от това и по отношение на нея е изпълнена процедурата за призоваване с държавен вестник и е назначен особен представител, който да защитава интересите й по делото. Не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че молителите са били призовани на адрес посочен в удостоверение на СДВР, издадено за да послужи по друго дело. Още повече, че не се навежда твърдение за неверност на данните по удостоверението. Редовно е проведена и процедурата по призоваване в държавен вестник, като от датата на публикацията до датата на заседанието, на което е даден ход на делото, е изминал повече от един месец, което е в съответствие с изискването на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.). Без значение е обстоятелството, че в протокола от съдебно заседание съдът е посочил, че призоваването е извършено в друг брой на държавен вестник като вероятно става въпрос за техническа грешка. Същественото е, че такава публикация е била направена и срока по чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) е бил спазен. Невярно е твърдението, че на датата посочена в обявлението открито съдебно заседание не е било проведено. Такова се е състояло, на както се посочи, не е даден ход на делото поради липса на данни за призоваването чрез държавен вестник. По изложените съображения не са налице сочените в молбата процесуални нарушения, които да са накърнили правото на молителите да участват в процеса и молбата за отмяна на влязлото в сила решение на осн. чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.