Решение № 11818 от 30.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5451/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. Крумова, с адрес: гр. София, [жк], [адрес] чрез процесуално представител адв. И. Иванов, срещу решение 1486/07.03.2023 г. постановено по адм.д.2146 по описа на Административен съд София град за 2022 г. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт /РА/ Р-22221220008374-091-001/27.08.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1750 от 16.11.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. София, с който е ангажирана отговорността на лицето по чл.19, ал.2 ДОПК за задължения на Балкански 2000 ЕООД, в общ размер на 487 060.29 лв. Според изложеното при обжалването са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Касаторът твърди, че неоснователно е прието от съда, наличие на основание за ангажиране отговорността на лицето на основанията по чл.19, ал.2 ДОПК, в относимата редакция. Поддържа се твърдение, че ревизионното производство е образувано в нарушение на чл.109 от ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-2222122000837-020-001 от 29.12.2020 г. е връчена лично на ревизираното лице на 05.02.2021 г. Това е след изтичане на петгодишния срок предвиден в чл.109 ДОПК за образуване на ревизионното производство. За задълженията по ЗКПО за 2014 г., срокът е изтекъл на 31.12.2014 г. Този въпрос не е обсъден от решаващия състав, а въпросът е съществен, тъй като е относим за възможността за образуване на ревизионно производство. Направеният от АССГ извод за началния срок на ревизионното производство е в противоречие с трайно установеното в практиката на ВАС. Пред настоящата инстанция се поддържа и твърдение за нищожност на процесния ревизионен акт, поради липса на компетентност на административния орган, който го е издал. В нарушение на закона преписката е иззета от П. Георгиев и възложена на И. Ликьова. Не са посочени каквито и да било мотиви, които да обосновават това изземване. При преценка на законосъобразността на ревизионния акт следва да бъде съобразена относимата редакция на чл.19 ДОПК. Относима е редакцията на разпоредбата към м.03.2015 г. Това е периодът през който се твърди, че М. Крумова, в качеството на управител е извършила разпоредителни действия с имущество на Балкански 2000 ЕООД. Посоченото фактическо основание е осъществените сделки с МПС през м.март 2015 г. Неправилно е прието, че е приложима редакцията на нормата до 21.11.2017 г. Решението на съда е необосновано, а ревизионния акт е незаконосъобразен поради липса на материално правно основание за неговото обсъждане. В решението не е обсъден нито един документ и/или факт , който да е основание за прилагането на материално правната норма на чл.19 ДОПК. Липсва анализ на доказателствата по делото и установяващите се от тях факти. По делото не са събрани доказателства за размера на имуществото, което е отчуждено. Безкритично АССГ е възприел мотивите на органите по приходите. Други разпореждания с имуществото на дружеството не се установяват. Факт е, че М. Крумова е освободена като управител на новия собственик на капитала на Балкански 2000 ЕООД на 23.03.2015 г., т.е. преди подаването на ГДД за 2015 г. и преди подаването на декларацията обр.6, както и тези по ЗДДС за м. 03.2015 г., които са подадени през месец април на 2015 г. Вписването на промените в Търговския регистър се е осъществило на 15.04.2015 г. Към датата на прехвърляне на въпросните МПС - 20.03.2015 г. задължението за корпоративен данък за 2014 г. все още не е било изискуемо. От горното се налага извод, че в случая не са налице нито фактически, нито правни основания за ангажиране отговорността на М. Крумова за задълженията на Балкански 2000 ЕООД в размерите, които са установени с ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски в размер на 1720 лв., съгласно приложен списък на същите. Ответникът Директорът на дирекция ОДОП - София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и намира, че е неоснователна. Моли, решението на АССГ да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Верни са изводите на съда, че в случая е налице причинно-следствена връзка между извършеното отчуждаване на имуществото на дружеството и невъзможността му да погаси част от публичните си задължения. Решението следва да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22221220008374-091-001 от 27.08.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1750/16.11.2021 г. на Директора на дирекция ОДОП София, с който е ангажирана отговорността на М. Крумова по чл.19, ал.2 от ДОПК за задължение в общ размер на 487 060.29 лв., от които: корпоративен данък в размер на 294 223.08 лв. за данъчен период 2014 г.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения 182.65 лв.; ДДС в размер на 34.58 лв.; вноски за ДОО за м.03.2015 г. в общ размер на 641.48 лв. и лихви в размер на 191 958.40 лв. В хода на ревизията, преписката е иззета от П. Георгиев и е възложена на И. Ликьова. Дружеството не е съдействало на органите по приходите и не е представило изисканите от него доказателства. Според търговския регистър управител на дружеството за периода от 22.12.2014 г. до 15.04.2015 г. е М. Крумова. Към 31.12.2014 г. дружеството е приключило годината с печалба 3 158 хил. лева и е разполагало с парични средства на каса. През месец март 2015 г. са продадени девет броя автомобили, като не са представени договори и не е посочено на каква цена са сключени разпоредителните сделки. В ревизионния доклад подробно са описани автомобилите, вида и марката им, годината на придобиване и регистрационните им номера, но липсва посочване на продажна цена. Дружеството е дерегистриранно по реда на чл.176 ЗДДС на 27.08.2015 г. Дългът е категоризиран като трудно събираем. Според мотивите на съдебното решение ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, не са констатирани нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта. По приложението на материалния закон, съдът е изложил следното: не се оспорва от жалбоподателката, че за ревизирания период е била управител на дружеството. Органите по приходите са доказали фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, която е вменена на жалбоподателката с оспорения ревизионен акт. В решението на съда, макар че се основава на чл.19, ал.2, т.1 ДОПК, са обсъдени и двете алинеи на чл.19 ДОПК. Посочено е при какви предпоставки се ангажира отговорността на трети лица за чужд дълг. Според съда отговорността по чл.19 ДОПК почива върху недобросъвестното препятстване установяването и последващото събиране на данъци или задължителни осигурителни вноски или препятстване само на събирането на същите. Задълженията на дружеството за корпоративен данък на дружеството за 2014 г. произтичат от подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО, подадени декларации изискуеми по закон, регламентиращ съответния данък. М. Крумова е допуснала да не бъдат извършени плащания към бюджета въпреки наличните парични средства в касата на дружеството. Действията по укриване на факти и обстоятелства е свързано с това, че през м.03.2015 г. като управител на дружеството се е разпоредила с девет броя МПС, известни са й били размера на декларираната печалба за 2014 г. и размера на декларирания КД, но въпреки това не са платени задълженията, а чрез продажбите на МПС имуществото на дружеското е било намалено. Купувач на основна част от автомобилите е Иберис ООД, за което е установено, че е свързано лице с М. Крумова и Балкански 2000 ЕООД. Било е длъжно да издаде фактури и да ги включи в регистър - дневника за продажби. Следователно, в качеството си на управител лицето е укрило информация за продадените автомобили и поради тази причина правилно е приложена разпоредбата на чл.19, ал.1 ДОПК. Приложима е в конкретния случай и ал.2 ДОПК, тъй като разпореждането с девет броя МПС през м. март 2015 г. безспорно представлява намаление на имуществото на дружеството, поради което правилно е прието от органите по приходите, че управителя отговоря за невъзможността за събиране на декларираните публични вземания в този размер. Според АССГ, е налице и причинно-следствена връзка между извършеното отчуждаване на имуществото и невъзможността дружеството да погаси част от публичните си задължения. Поради горните съображения ревизионният акт е приет за законосъобразен и жалбата срещу него е отхвърлена. Решението е неправилно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В решението е изложена установената фактическа обстановка в хода на ревизионното производство и са цитирани приложимите правни норми, но първоинстанционният съд не е изложил собствени мотиви, които да обосновават крайния извод за законосъобразност на ревизионния акт. Съдът е възпроизвел почти изцяло и дословно правните изводи на директора на Дирекция "ОДОП" - София, изложени при осъществения административен контрол по реда на чл.153 ДОПК. Тези изводи са използвани вместо мотиви в съдебния акт. В обжалваното решение липсват изложени собствени съображения от фактическа и правна страна от състава на съда относно това, кои обстоятелства приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства. На практика в обжалваното съдебно решение липсват мотиви, тъй като съдът не е установил фактическата обстановка по делото и вследствие на това не е изложил собствени правни изводи. Липсата на собствени мотиви води до невъзможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимите материалноправни разпоредби. По този начин настоящият касационен състав не може да провери и правилността на решението по същество, с оглед допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизследване и неустановяване на фактическата обстановка по делото и неизлагане на собствени мотиви за законосъобразност на обжалвания пред него ревизионен акт. Като не е осъществил собствен анализ и обсъждане на възраженията и доказателствата, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на съдебното решение на практика при липса на мотиви. По изложените съображения, обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл.222, ал.2 от АПК, делото следва да се върне на Административен съд - София-град за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който след като установи фактическата обстановка по делото и извърши цялостна преценка на доказателствата по делото, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на правния спор. С оглед възраженията в касационната жалба, при новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди и възражението на дружеството за липса на компетентност на органите по приходите, които са издали ревизионният акт във връзка със изземването на преписката от един орган по приходите и възлагането й на друг в хода на ревизията, изтичането на срока по чл.109 от ДОПК, в който може да бъде образувано административно производство за всяко от задълженията, да извърши проверка относно валидността на акта, да установи стойността, на която са продадени МПС, да извърши преценка дали отговорността по чл.19, ал. 2 от ДОПК е съответна на размера на намаленото имущество и да изложи собствени мотиви относно установените факти и относимите към тях правни норми, които биха обосновали или не ангажирането на отговорността на М. Кирилова за задължения на Балкански 2000 ЕООД, за периода през който същата е била управител на дружеството. При новото разглеждане на делото, на основание чл.226, ал.3 АПК, съдът следва да се произнесе и относно дължимите разноски по делото и пред настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение