Решение № 9826 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6599/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София против Решение 14174/24.04.2025г. постановено по адм. дело 12707/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на "НАСКАР БГ" ЕООД е отменен Ревизионен акт Р-22221124001636-091-001/18.07.2024 г., издаден от Й. И. орган, възложил ревизията, и Т. И. ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1452/05.11.2024г., издадено от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. С ревизионният акт са определени задължения за внасяне на ДДС в размер на 13 953.18 лева и лихви в размер на 4285.32 лева за данъчен период м. 11 2021г., или общо задълженията "НАСКАР БГ" ЕООД са в размер на 18 238.50 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционния акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила с оглед твърденията в жалбата следва да се приеме довода за недопустимост на назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като касатора счита, че за анализ и пресмятане на облагаемия оборот не са необходими специални знания. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд и досежно това коя хипотеза от разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗДДС е следвало да се приеме за приложима за казуса. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "НАСКАР БГ" ЕООД срещу РА. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт. Претендират се разноски. Ответната страна - "НАСКАР БГ" ЕООД, чрез упълномощен адвокат в писмено становище оспорва касационната жалба. Не претендира присъждане разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Във връзка с основателността й настоящият съдебен състав съобрази следното: С процесния ревизионен акт по отношение на "НАСКАР БГ" ЕООД са установени допълнително задължения за внасяне на ДДС в размер на 13 953.18 лева и лихви в размер на 4285.32 лева за данъчен период м. 11 2021г., или общо задълженията "НАСКАР БГ" ЕООД са в размер на 18 238.50 лева. Установените за внасяне задължения по ЗДДС са вследствие приложението от страна на ревизиращия екип на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС. Прието е, че дружеството дължи данък за облагаемите доставки, с които е надхвърлило облагаемия оборот от 50 000 лева от датата, на която е надвишен оборотът -16.11.2021г. до датата, на която е регистрирано по ЗДДС - 20.12.2021г. Така с РА на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС, вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС и чл. 67, ал. 2 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 13 953.18 лева и лихви в размер на 4285.32 лева за периода на м. 11 2021г. След оспорване пред горестоящия административен орган, с Решение 1452/05.11.2024г. на директора на Дирекция ОДОП - София, издаденият ревизионен акт е потвърден изцяло. Ревизионният акт е обжалван пред АССГ, който за да достигне до извод за основателност на оспорването е приел следното от фактическа и правна страна : Причината за издаване на РА Р-22221124001636-091-001 от 18.07.2024 г. е приетото от данъчните органи тълкуване на нормите на чл.96, ал.1 (ред. към 2021 г.) от ЗДДС, вр. с чл. 102, ал. 4 ЗДДС (в приложимата редакция на текста). Прието е, че ревизираното дружество "НАСКАР БГ" ЕООД е достигнало облагаем оборот над 50 000 лева, реализиран за период от два последователни месеца, и конкретно този оборот е достигнат само за месец ноември 2021г. - за периода от 10.11.2021г. до 16.11.2021г. Съответно, според ревизиращия екип, спрямо "НАСКАР БГ" ЕООД намира приложение предл. 2 от чл.96, ал.1 от ЗДДС, според която хипотеза когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущият, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7- дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът или това е 23.11.2021г., до която дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС. Независимо от подаденото заявление за регистрация на 01.12.2021г., по което бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС от 20.12.2021г., за служителите на данъчната администрация дружеството е закъсняло, което е довело и до приложение на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС (в приложимата редакция на текста), вр. с чл.96, ал.1, изр. 2-ро от същия закон. Това е причината за издаване на оспорения и по съдебен ред ревизионен акт срещу "НАСКАР БГ" ЕООД. При разглеждане на спора, съдебният състав на АССГ е назначил и приел съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е проверило и отговорило на няколко въпроса, сред които и този, свързан с датата, на която дружеството е достигнало облагаем оборот съгласно разпоредбите на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, в приложимата към 2021г. редакция, като за целта е изготвило и таблица с оборотите от м.03.2021г. до м.11.2021г. Анализирайки писмените доказателства и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, и след обстоен анализ на разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС в двете и хипотези, първоинстанционният съд е приел, че неправилно ревизиращият екип, а след това и директорът на дирекция ОДОП-София приемат, че спрямо "НАСКАР БГ" ЕООД намира приложението на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС. Съответно, е приел за неправилен извода на данъчните органи, че неподаването в срок /до 23.11.2021г./ на заявление за регистрация по ЗДДС влече след себе си и приложение на чл. 102, ал. 4 ЗДДС (в приложимата редакция на текста). Мотивите за тези изводи първоинстанционният съд основава на приетото от него, че спрямо "НАСКАР БГ" ЕООД е била приложима разпоредбата на чл.96, ал.1, изр. 1 от ЗДДС, според която Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Съдът е приел, съобразявайки и заключението по приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, че дружеството е достигнало облагаем оборот (53 316 лева) още на 10.11.2021г., попадайки в хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС тъй като този оборот е достигнат в рамките на 12 последователни месеца. Така е стигнал и до следващия важен за спора извод, че "НАСКАР БГ" ЕООД е подало заявление за регистрация на 01.12.2021г., в законоустановения седемдневен срок от изтичане на данъчния период (м. ноември 2021г.), с оглед на което не дължи данък "за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лева, от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите по ЗДДС - 20.12.2021г. С такива мотиви съдът е уважил жалбата и отменил РА Р-22221124001636-091-001/18.07.2024 г. Решението е валидно, допустимо и правилно, но по съображения, различни от изложените в него. Погрешни са изводите на първоинстанционния съд, че спрямо ревизираното дружество "НАСКАР БГ" ЕООД намира приложение разпоредбата на чл.96, ал.1, изр. 1 от ЗДДС. Тази норма задължава всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Както от доказателствата по адм. дело 12707/20214г. по описа на АССГ, така и от заключението на в.л. по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза се установява, че оборотът на "НАСКАР БГ" ЕООД преди текущият месец м.11.2021г. не е достигнал 50 000 лева, противно на приетото в проверяваното решение. За тези изчисления съдът дори не е било необходимо да назначава експертиза, тъй като математическите пресмятания не се нуждаят от специални знания. Погрешно съдебният състав на АССГ включва в оборота за предходните 12 месеца и фактура 5/10.11.2021г., след която приема, че е надминат оборотът от 50 000 лева, което било установено и с експертизата на вещото лице. Тази фактура не следва да бъде включена по причина, че законодателят в разпоредбата на чл.96, ал.1, изр.1 от ЗДДС изключва текущият месец, т.е. месец ноември 2021г. Следователно, дружеството не е достигнало/надвишило оборот от 50 000 лева за последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Независимо, че експертизата на вещото лице казва същото, каквото е приел съдът досежно оборота за последните 12 последователни месеца, в.л. е пропуснало да отбележи, че включва и текущия месец, а това е в нарушение на правилото на чл.96, ал.1, изр.1 от ЗДДС. Съответно съдът не е следвало да кредитира заключението в тази му част. С оглед на изложеното по-горе, касационната инстанция приема за безспорно установено, че "НАСКАР БГ" ЕООД за периода от 10.11.2021г. до 16.11.2021г. е достигнало облагаем оборот в размер на 120 935.07 лева, за него е приложима хипотезата на чл.96, ал.1, изр.2 от ЗДДС и дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС съгласно цитираната норма в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборота /с фактура 6 и 7 от 16.11.2021г./. Независимо от приетото от касационната инстанция в последния абзац, настоящият съдебен състав счита, че проверяваното първоинстанционно решение е правилно като краен резултат. С разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС (ред. ДВ, бр. 104/2020 г., в сила от 01.07.2021г.) е създадено задължение за ДЗЛ, което достигне облагаем оборот 50 000 лева за период от два последователни месеца, включително текущия, да подаде заявление за регистрация за целите на ДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Последица от пропускът на ДЗЛ да подаде заявлението е възникването на задължение за ДДС за облагаемите доставки, с които надхвърля оборота, от датата на която е надхвърлен, до датата на регистрирането му от органите по приходите или до датата на отпадането на основанията за регистрация, като данък са дължи и за облагаемата доставка, с която се надхвърля оборота (вж. чл. 102, ал. 4 ЗДДС, в приложимата редакция). При приложението на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС следва да бъде съобразено решението от 11 април 2024 година на Съда на ЕС по дело С-122/23, в отговор на преюдициално запитване на Върховния административен съд по спор, фактите, по който са идентични с фактите в настоящото производство. С посоченото решение СЕС постановява, че: 1. Директива 2006/112/ЕО, изменена с Директива 2009/162/ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, приета от държава членка в приложение на член 287 от тази изменена директива, която поставя предвиденото в посочената изменена директива за малките предприятия право на освобождаване от данък върху добавената стойност (ДДС) в зависимост от условието данъчнозадълженото лице, чийто годишен оборот или оборот в рамките на два последователни месеца надхвърля сумата, посочена за тази държава членка в тази разпоредба, да подаде в определен срок заявление за регистрация по ДДС; 2. Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че нарушението от страна на данъчнозадължено лице на задължението да подаде в срок заявление за регистрация по ДДС, в посочените в т. 1 случаи, води до възникване на данъчно задължение, при условие че тази правна уредба, когато и доколкото не се ограничава до събиране на ДДС за сделките, извършени в периода, в който този данък е щял да бъде начислен, ако данъчнозадълженото лице беше изпълнило в срок задължението си за регистрация по ДДС, от една страна, спазва принципа на ефективност в борбата с нарушенията на хармонизираните правила в областта на ДДС, и от друга страна, отговаря на изискванията за пропорционалност в съответствие с практиката на Съда. Според посоченото задължителното тълкуване, разпоредбата на чл. 102, ал. 4 не може да се счита за санкция по смисъла на практиката на Съда, посочена в точки 41-43 от решението, доколкото тя има за цел единствено събирането на ДДС върху сделките, извършени през периода, в който този данък е щял да бъде начислен, ако данъчнозадълженото лице беше изпълнило в определения срок задължението си за регистрация по ДДС. Разглежданият случай обаче не е такъв, защото процесната сделка или сделки по фактури 6/16.11.2021г. на стойност 56719.07 лева и фактура 7/16.11.2021г. на стойност 27 000 лева са извършени преди 23.11.2021 г., когато изтича 7 - дневният срок, в който "НАСКАР БГ" ЕООД е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация поради това, че е надминат оборотът от 50 000 лева за два последователни месеца, включително текущия. Ако беше спазило този срок и своевременно беше подало заявление за задължителна регистрация, според разпоредбата на ЗДДС, дружеството нямаше да дължи данък върху тези доставки, с които се надхвърля прага на оборота. В рамките на периода от надвишаване на оборота на ДЗЛ над 50 000 лева включително и след датата, на която е следвало да бъде регистрирано след дължимото за подаване от него заявление по реда на чл.96, ал.1, изр.2 от ЗДДС, дружеството не е осъществило други доставки, освен процесната. Доколкото с процесния ревизионен акт е начислен данък за период, в който ДДС е нямало да бъде начислен, ако дружеството беше подало в срок заявлението си за задължителна регистрация, касационният съд приема, че облагането би било допустимо, само ако то съответства на принципите на ефективност и пропорционалност. Закъснение от няколко дни за подаване на въпросното заявление за регистрация по ДДС, при липса на каквито и да е данни за недобросъвестно поведение на лицето, не обосновава спазването на принципа на пропорционалност и облагането с РА Р-22221124001636-091-001/18.07.2024 г. е незаконосъобразно. Решението на Административен съд София-град не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП и следва да бъде оставено в сила съобразно изложените по-горе мотиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение