Решение № 12343 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15163/2014 г.

Решение № 12343 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15163/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Абдулах Ахмади, гражданин на Афганистан против решение № 6055/15.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5767/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, не се представлява и не дава становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - трето отделение в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Абдулах Ахмади, срещу решение № 2969/14.04.2014 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Ахмади срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата изложени от него за наличието на реална опасност за неговия живот, а също и този на съпругата му. Действително чужденецът при проведени интервюта с него от служител на ДАБ е заявил, че се страхува да се завърне в Афганистан, тъй като съпругата му е шиитка, а той сунит, поради което е възникнал конфликт с неговия брат. Съдът анализирайки данните в преписката, не е установил касаторът да е бил обект на лично посегателство, или върху него да е упражнявано физическо насилие, което да представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. В своето решение съдът е приел, че от проведените с Ахмади интервюта е видно, че бежанската история на чужденеца е недостоверна, поради което подадената от него молба за убежище е неоснователна. Съдът анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на Алхафаф не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Афганистан, към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Ахмади на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - София-град. Правилно решаващият съд изхождайки от събраните по делото писмени доказателства подробно анализирани от съда е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец на касатора изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Ахмади факти не обосновават основателен извод от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, който да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Видно по доказателствата по административната преписка е, че в хода на проведените с Ахмади интервюта са установени множество противоречия, който първоинстанционният съд изчерпателно е посочил в решението, като правилно е приел, че посочената от чужденеца причина за търсене на убежище е от социално-битов характер и не попада в обхвата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Ахмади за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните съдържащи се в интервютата на касатора, е приел, че липсват доказателства същият да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си, както и, че не са установени интервенция по причина на въоръжен конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за самостоятелно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора съдържащи се в касационната жалба, че ситуацията в Афганистан е доста напрегната, което създава заплаха за при връщането му обратно поради преследването на Ахмади от талибаните. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е разгледал подробно последните данни от приложената по делото справка на Дирекция "Международна дейност", отдел "Информация и анализи" с рег. № 01-4232/03.04.2014 г. при ДАБ за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Афганистан. На база на тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети (в решение на съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2 буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава - членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Позовавайки се на справката от ДАБ към 01.04.2014 г. за обстановката в Афганистан, първоинстанционният съд правилно е приел, че от гледна точка на нормите на международното право Афганистан не може също така, да се разглежда нито като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Женевската конвенция от 1951 г. Безспорно обстановката в Афганистан е напрегната и динамична, но от информацията съдържаща се в справката е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Афганистан въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява страната да бъде определена като достигаща границите на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Правилно и обосновано съдът е приел, че сочените от касатора причини, за търсена закрила в Република България и изтъкнати от него в интервютата проведени с него от служител на ДАБ, а именно, че се страхува да се завърне в Афганистан поради заплаха с убийство от страна на неговия брат поради това, че съпругата на Ахмади е мюсюлманка шиит, а брат му и той са сунити са от битов характер, като от данните по делото не се установява срещу него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии от страна на официални държавни органи в страната по произход. Правилни са и изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Изводът на решаващия съд, че Ахмади е можел да се пресели в друг град заради конфликта с брат си без да напуска страната си на произход е правилен. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти, като се е съобразил с всички доказателства представени по делото и е и постановил едно правилно и законосъобразно решение. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,