Решение № 558 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2020 г.

Решение № 558 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1146 от 20.02.2020 г., постановено по адм. д. № 6131/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на М. Георгопападакос е отменен Ревизионен акт № Р-22221917004549-091-001/09.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 612/04.05.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, в частта на ангажираната на М. Георгопападакос отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "ЕНЕРГОНИ" АД – в несъстоятелност, за данък за добавената стойност за периодите от м. 04.2013 г. до м. 02.2014 г., м. 05.2014 г. и от м. 08.2014 г. до м. 08.2015 г. в размер на 75 877, 26 лв. и лихви в размер на 40 948, 93 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени твърдения, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че от съдържанието на РД и РА не се установява в какво точно се изразява укриването на факти и обстоятелства от страна на лицето. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на М. Георгопападакос. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - М. Георгопападакос, чрез адв. Русков, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт №№ Р-22221917004549-091-001/09.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 612/04.05.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, в частта на ангажираната на М. Георгопападакос отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "ЕНЕРГОНИ" АД – в несъстоятелност, за данък за добавената стойност за периодите от м. 04.2013 г. до м. 02.2014 г., м. 05.2014 г. и от м. 08.2014 г. до м. 08.2015 г. в размер на 75 877, 26 лв. и лихви в размер на 40 948, 93 лв. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма. Съдът е обсъдил приложимата прана норма и съответно с тълкуването на съдържанието й е приел, че е доказан единствено първият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, докато останалите три са необосновани, неподкрепени с конкретни констатации в РД и РА и бланкетно изложени. Приел е, че РА не е мотивиран и не съдържа конкретно описание на поведение на ревизираното лице, относимо към чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Посочил е, че допълнителни констатации в тази насока са изложени за първи път в решението на горестоящия орган, което е недопустимо, доколкото се касае за обосноваване на основна предпоставка по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Въз основа на изложеното съдът е направил извод, че след като не е доказан фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, РА е незаконосъобразен. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички представени доказателства и заключението по ССЕ и въз основа на тях е стигнал до обосновани фактически и законосъобразни правни изводи. Оспореният акт е отменен от съда с мотива, че приходната администрация не е доказала наличието на предпоставките, разписани в чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Касационният състав споделя извода на съда, че доказана в случая е само първата предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, предвид безспорно установеното, че М. Георгопападакос е бил представител и изпълнителен директор на съвета на директорите на "ЕНЕРГОНИ" АД, във времето на възникване на задълженията на ревизираното дружество. Недоказани от органа по приходите са останалите предпоставки, изпълващи фактическия състав на разпоредбата на чл. 19 ДОПК, с която е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субектите и съгласно която, тези лица носят отговорност за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността, като тази по ал. 1, на която се позовават данъчните органи, изисква умишлено укриване на факти и обстоятелства, които отговорното лице е било длъжно по закон да обяви пред данъчните органи и поради това да не могат да се съберат задълженията на дружеството. Правилно съдът е приел, че тези обстоятелства не се установяват от доказателствата, а с оглед правилната констатация, че в РА и РД не се сочат кои факти умишлено лицето е укрило и които от тях по закон следва да обяви, и това да е основанието за несъбиране задълженията на дружеството, то обосновано съдът е приел, че РА е немотивиран. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи в обратна насока. Правилни и обосновани са мотивите на съда, че в РД и РА само бланкетно е посочено поведение на лицето, квалифицирано като укриване на факти и обстоятелства, без да се конкретизира в какво точно се изразява то. Приходните органи са посочили единствено, че лицето е допуснало подаване на непълни данни пред НАП, без да посочат кои точно данни от дължимите за обявяване са укрити, нито кога и с какви конкретни декларации. Правилно е посочил съдът, че не са конкретизирани съответните ГДД и СД, които да са подписани и подадени от ревизираното лице и не е посочено какво невярно е декларирано в тях/ какво не е декларирано от лицето, кога е станало подаването им, за да се свържат с лицето и неговата воля. Като мотив в РА се твърди, че са укрити факти и обстоятелства, установени в хода на ревизията на "ЕНЕРГОНИ" АД с РА № Р-22002216004895-091-001/08.06.2017 г., но отново не конкретизират кои са тези факти и обстоятелства. Посочването на РА, издаден на дружеството и съдържащ множество констатации не е достатъчно да обоснове твърдението за укрити факти и да ангажира отговорност по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК. В тежест на приходните органи е да идентифицират и посочат конкретни действия и бездействия на отговорното лице. При неяснота на твърденията, както в случая, се препятства правото на защита на ревизираното лице. От мотивите на РА също не се установява от кои обстоятелства конкретно приходните органи правят извод, че твърдяното прикриване на факти е извършвано с цел избягване на данъчно облагане и защо приемат, че "активните и съзнателни" действия на М. Георгопападакос, които също не е уточнено в какво се изразяват, целят избягване на данъчни задължения. Така, на практика се презюмира субективната страна като елемент от фактическия състав, ангажиращ отговорността на управителя, което е недопустимо. Не може да се направи логически извод, че ако бяха своевременно установени данъчните задължения, щяха да бъдат и заплатени в срок. В контекста на последното, и предвид третата предпоставка по чл. 19, ал. 1 ДОПК, правилно е приел първоинстанционният съд, че приходната администрация, нито е издирила конкретни данни, нито е формирала констатация или извод, по отношение на момента, от който е настъпила невъзможност задълженията на "ЕНЕРГОНИ" АД за преки и косвени данъци да бъдат събрани. Този факт е от особено значение, относно установяване на датата на възникване на евентуалните задължения за М. Георгопападакос към бюджета, тъй като отговорността на лицето по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е субсидиарна и тя възниква едва от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която е установила несъбрано вземане на "ЕНЕРГОНИ" АД в размер на 591 774, 14 лв., надхвърлящ наличните неизплатени публични задължения на дружеството, но това обстоятелство не е изследвано от приходната администрация. В случая, от мотивите на РА не става ясно и дали твърдяната невъзможност е свързана действия/бездействия на М. Георгопападакос, т. е. правилно приема съдът, че не се доказва безспорна причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и несъбраните данъчни задължения. В тежест на органа по приходите е да докаже всички елементи на фактически състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК като основание за реализиране на отговорност. В настоящия случай този състав не е реализиран, поради което не може да се ангажира отговорността на ревизираното лице. Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е приел, че фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК е недоказан и правилно е отменил процесния РА, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора разноски не се дължат. Такива не са поискани и от ответната страна, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение