Решение № 10086 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6256/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Чапалова, чрез адв. Юруков, против Решение 3170/12.05.2023г., постановено по адм. дело 11373/2022г. по описа на Административен съд София град. Твърди се неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат доводи, че процесната постройка попада в хипотезета на чл.151, ал.1, т.3, предл.2 от ЗУТ и е изпълнена в съответствие с изискванията на чл.46, ал.2 от ЗУТ. Иска се неговата отмяна и се претендира присъждане на разноските направени пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез адв. Юруков, поддържа касационната жалба. Ответникът Главен архитект на Столична община /СО/, чрез юриск. Павлов, в писмен отговор по касационната жалба, развива доводи за нейната неоснователност и претендира присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Чапалова, с която, на основание чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2, предл. 2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж дървен навес, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.703.421, УПИ ХVІ-421, кв.70А, м. Гео Милев, по плана на гр.София, Район Слатина СО, с административен адрес: [улица], даден е срок за доброволното ѝ изпълнение и са указани последиците от неизпълнението. Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приета СТЕ, приел за установено от фактическа страна, следното: От служители към район Слатина СО, е извършена проверка относно строеж допълващо застрояване дървен навес, изграден в ПИ с идентификатор 68134.703.421, УПИ ХVІ-421, кв.70А, м. Гео Милев, по плана на гр.София, Район Слатина СО, с административен адрес: [улица]. За установеното е съставен Констативен акт /КА/ 1-РСЛ22-ГР94-2878/10.10.2022г. ведно с окомерна скица Приложение 1 към него, според който строежът, приет за такъв от VI-та категория, е изпълнен от Е. Чапалова, собственик на 1/2 идеални части от имота, при липса на разрешение за строеж, конструктивно становище, съгласие от съсобствениците и собствениците на съседните имоти. Същия представлява навес, долепен до масивен гараж и плътна масивна ограда с височина 2,20м. и с размери приблизително 6,70м./7,20м. и височина на билото 3,20м.Конструкция му е дървена, съставена от седем броя дървени колони, захванати с метални планки към фундаменти под настилката на навеса и колона, стъпила върху плътната масивна ограда към дъното на имота, покривната конструкция е от дървени греди и столици, а покривното покритие е изпълнено от OSB плоскости с битумни керемиди. По данни на собственика на имота строежът е извършен през 2021 г. и по отношение на него са неприложими разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.Прието е извършване на нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ изградената постройка дървен навес без разрешение за строеж. КА е връчен лично на лицето, сочено за извършител на незаконния строеж Е. Чапалова на 11.10.2022 г. Последната в срок е подала в район Слатина" СО с твърдение, че се касае за лека постройка за отоплителни материали и инвентар по смисъла на чл.151, ал.1, т.З, предл. 2 от ЗУТ, за което не се изисква издаване на разрешение за строеж. Гл. архитект на СО е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2 от ЗУТ и издал оспорената пред административния съд заповед РА-30-942/21.11.2022 г. със съдържание съгласно възприетия КА. От приета СТЕ, се установява, че процесната постройката е разположена на 5м от жилищната сграда в имота и на 0,5м и 1,70м от оградата с УПИ XV. Изграденият обект е навес, изпълнен от материалите, с размерите и по начина описан в КА. Една от колоните е закрепена към плътната масивна ограда към дъното на имота. При измерване е установило, че най-високата част на навеса е с височина около 3,30 м. Височината на навеса при стената на гаража е около 2,30м. Според ВЛ навесът няма конкретно предназначение и може да служи за складиране на отоплителни материали и инвентар и др. За да отхвърли жалбата, съдът извел правни изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган с делегирани права от органа по чл.225, ал.1, за строежи от четвърта до шеста категория, въз основа на Констативен акт, издаден при спазване реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и осигуряване правото на участие в процеса на адресата на заповедта. При постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения и е в изискуемата от закона форма. Същата е издадена на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, и като последица се нарежда премахването му. Приел за безспорно между страните и доказано, че процесната постройка дървен навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, шеста категория, съгл. чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ, за който, в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ, няма издадено разрешение за строеж. Същият не представлява лека постройка за отоплителни материали и инвентар, по смисъла на чл.151, ал.1, т.3 във вр. с чл.46, ал.1 от ЗУТ. Той е закрепен върху терена посредством метални планки, анкерирани към фундамент, като основата е скрита под настилка от паважни блокчета, а от едната си страна е захванат към плътна ограда. Строежът не отговаря на изискванията на чл.46, ал.2 от ЗУТ относно допустимите в тази норма размери, а именно - второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива, а когато се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м., а в случая най-високата част на навеса при билото е с височина от 3,30 м, при допустима от 3 м. Височината от 3,60 м е относима само за покриви към калканна стена на сграда, когато постройката е разположена на вътрешната граница на УПИ, а не към билото му, което в случая не е на калканната стена. Процесния строеж, с оглед установения начин на закрепването му към земята, не може да се квалифицира и като преместваем обект, тъй като едно от условията за това, съгласно § 5, т. 80 от ДР ЗУТ, е възможността да бъде отделен от повърхността и мястото на което е поставен и да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация. С оглед годината на строителството му, строежът не може да се ползва от института на търпимост и не попада в приложното поле на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебно решение е постановено след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, обсъждане доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, което е довело до извеждане на верни правни изводи за законосъобразността на процесната заповед, които настоящият съд изцяло възприема. Предметът на атакувания административен акт е строеж, VI категория, според чл.137 ал.1 т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.1, предл.1 от ЗУТ постройка /дървен навес/ на допълващо застрояване, която с оглед размерите ѝ /височина на билото на покрива/ и разполагане на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, но не до калканна стена, а на плътна ограда, не е от обектите по чл.46 от ЗУТ. С оглед конструкцията си, начина на закрепване към терена и предназначението ѝ, процесната постройка не е и от категорията на преместваемите обекти. Безспорно е, че процесния строеж е извършен след 2021г., не е търпим и за него не е издавано разрешение за строеж, поради което правилно е квалифициран като незаконен такъв по чл.225, ал.2, т.2, предл. 2 от ЗУТ и е разпоредено премахването му от органа по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъдат осъден да заплати на ответника, направените и своевременно поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които настоящият съдебен състав определя в размер на 100 /сто/ лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав