Решение № 6181 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 219/2018 г.

Решение № 6181 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 219/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано от С. Д. подадена чрез юриск. Д., против решение № 1713 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 1833/2017 г. на Административен съд Пловдив. В жалбата са развити доводи за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли, обжалваното решение да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като АУПДВ бъде отменен. Твърди се, че на база декларациите по чл. 194б ЗВ за периода от 2012-2015 г. източените водни маси от реката са 666 200 куб. м., което показвало, че загубите по съораженията на напоителната система са много големи и до крайния потребител достига малък процент от иззетите количества. Според касатора това се дължи на липсата на всякаква възможност за синхронизиране действията на всички отделни водоползватели за по прецизно регулиране на подаваните количества вода. Оразмеряването и оптимизирането на на съораженията на системата е извършвано за работа при интензивен режим на ползване и не е достатъчно гъвкава при по-малък режим, като малка част от водните маси се използва от водоползвателите за напояване. Твърди се още, че техническото състояние на канала е незадоволително, което формира загуба на вода от филтрация и концентрирани течове. Голямата дължина на канала създава предпоставки за посегателства над съораженията, поради което молят да се отхвърлят изцяло установените с обжалвания АУПДВ задължения на дружеството. Ответникът – Директора на Басейнова дирекция [район] - Пловдив не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че решението е правилно и съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, след анализ на релевантните факти и установяващите ги доказателства. С обжалваното решение, Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ж. к. [жк]"бул. [адрес] № [номер], представлявано от ИД С. Д. против АУПДВ № 32/13.06.2017 г., издаден от Директора на БДИБР - Пловдив. За да достигне до този резултат Административен съд – Пловдив след извършената проверка по чл. 168 АПК и след като е обсъдил основните възражения в първоинстанционната жалба най-общо е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен на основанията по чл. 146 от АПК. При извършената касационна проверка, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Съдът е установил, че не е спорно по делото, че през процесния период дружеството е използвало повърхностни води от посочения в акта обект, като това се установява и от приложените по делото декларации по чл. 194б от ЗВ изготвени от самото дружество през периода 2012 - 2015 г. По същество по делото не се оспорва дължимостта на задължението, както и факта, че през процесния период дружеството е извършвало водовземане за което се дължи такса съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ. Спорен е бил единствено размера на задължението. Възраженията изложени в жалбата пред настоящата инстанция не са правени пред първоинстанционния съд. Те се твърдят допълнително в касационното производство и са за допуснати нарушения, свързани с техническото състояние и амортизация на канала, водещи до значителна загуба на на вода, извършени посегателства над съораженията и недостатъчно гъвкава система на подаваните количества. Тези доводи като наведени едва в касационното производство не следва да бъдат обсъждани поради императивната забрана по чл. 220 АПК, съгласно който - "Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение". Тази законова разпоредба разкрива същността на касационното производство, което не навлиза в спора по фактите, при извършване на проверката относно материалната законосъобразност на обжалваното решение. В мотивите на съдебното решение е даден отговор на всички възражения и доводи на жалбоподателя. В касационната жалба въведените нови твърдения, изискват нови фактически установявания във връзка със загубите по съоръженията на напоителните системи, водещи според касатора до различия между иззетите количества водни маси и доставените до крайния потребител. Това обаче е в противоречие с чл. 220 АПК, както се посочи и е недопустимо за касационната инстанция. По останалите доводи съдът се е произнесъл с обстоятелствени мотиви и изводите му са в съответствие с приложимото право. Предвид изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Решението на Административен съд – Пловдив е съобразено с материалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение