Решение № 11572 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФЗ със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, чрез пълномощника ст. юрк. Д. Христова срещу решение 2411 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело 767/2023 г. от Административен съд Благоевград, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. изх. 01-013-6500/134 от 24.07.2023 г. и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по заявление за подпомагане с идентификационен номер 01/14/1/03715, уникален идентификационен номер (УИН) 01/130520/22713, уникален регистрационен номер (УРН) [номер] от 19.04.2022 г., подадено от Д. К. В.. В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалвания акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Д. К. В. не взема становище. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея касационни отменителни основания намира, че същата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /ПРСР/ изх. 01-013-6500/134 от 24.07.2023 г., издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие /ОД на ДФЗ/ Благоевград, с което на Д. В. е отказано финансово подпомагане за 2022 г. по Подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ по дейност 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ЕПЖ и по дейност 14.1.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ . С обжалваното решение съдът е отменил оспорваното Уведомително писмо и е върнал административната преписка на Директора на ОД на ДФЗ Благоевград за ново разглеждане и произнасяне по заявление за подпомагане с идентификационен номер 01/14/1/03715, уникален идентификационен номер (УИН) 01/130520/22713, уникален регистрационен номер (УРН) [номер] от 19.04.2022 г. За да постанови решението си съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния административен орган и в изискуемата писмена форма, но са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Според съда административният орган не е изследвал всички относими за правилното решаване на спора обстоятелства и факти, на оспорващата не е дадена възможност да участва в административното производство и да представя доказателства за изясняване на фактическата обстановка, с което е нарушено правото й на защита и са нарушени разпоредбите на чл. 26, 35 и 36 АПК, на чл. 21 от Наредба 4/08.08.2017 г. и принципа на чл. 6 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. От доказателствата по делото безспорно е установено, че на 19.04.2022 г. Вранчева е подала заявление за подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните , в което е посочила, че в регистрирания на нейно име животновъден обект /ЖО/ 1836680006 (2960 0225), находящ се в [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград, с капацитет 70 бр. едри преживни животни (ЕПЖ), отглежда 63 бр. по метода оборно-пасищно , като за дейност 14.1.1 от мярка 14 - Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ЕПЖ на закрито са посочени 39,6 животински единици (ЖЕ), а за дейност 14.1.2 - Осигуряване на свободно отглеждане на ЕПЖ на открито - 12 животински единици (ЖЕ), без да е посочена регистрирана в ИСАК пасищна площ. С оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане земеделският производител е получил пълен отказ от финансово подпомагане, както за дейност 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ЕПЖ , така и за дейност 14.1.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ . За дейността Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ЕПЖ отказът е мотивиран с това, че в ЖО 2810-0308 /явна техническа грешка б.м./ , към референтната дата 31.12.2022 г. се отглеждат общо 71 бр. ЕПЖ при капацитет, съгласно приложеното от БАБХ удостоверение 925/21.12.2015 г. за регистрация на ЖО 2960-0225 - 70 бр. ЕПЖ, т.е. наличния брой животни в обекта не отговаря на разрешения, поради което молителката не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г. и не подлежи на финансово подпомагане. За дейността Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ отказът на административния орган е мотивиран с несъответствие с изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба 4 от 08.08.2017 г., тъй като при извършване на административните проверки за спазване на минимална гъстота при заявена дейност за свободно отглеждане на открито на ЕПЖ било установено, че общата площ за пашуване, регистрирана в ИСАК, е 2. 46 ха, при което заявените общо 51 бр. животински единици /ЖЕ/ значително надвишават определената, в чл. 4, ал. 5 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. норма от 2 ЖЕ/ха. Затова и по тази дейност е отказано финансиране. Правно органът се е обосновал с чл. 28, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 4, ал. 5, вр. чл. 10, ал. 4 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. и ,е оторизирал сумата от 0.00 лева финансово подпомагане. Пред първоинстанционния съд Вранчева е представила, ответната страна не е оспорила и съдът е приел като доказателство в процеса, Справка за животни в обект по категории 765136 за дата 31.12.2022 г., издадена от БАБХ Интегрирана информационна система и подписана от официален ветеринарен лекар на община Гърмен, от която е видно, че към посочената дата в ЖО 2960-0225 са налични общо 70 бр. говеда и биволи, като са посочени и ушните марки на животните. При така установената фактическа обстановка съдът е обосновано е направил извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен административен орган директора на ОД на ДФЗ, в кръга на делегираната му компетентност, съгласно заповед 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие . Обосновано също е приетото от решаващия съд, че административният орган не е изяснил фактическата обстановка по случая, не е положил усилия да събере относимите за правилното решаване на спора доказателства и въз основа на допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила неправилно е приложил материалния закон. Няма спор, че съгласно действащата Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014- 2020 г. административният орган съвместно с БАБХ извършва административни проверки и проверки на място за изпълнение на изискванията за подпомагане на дейностите /чл. 23 и чл. 25/, заявени за подпомагане от земеделските стопани, като може да използва всяка информация за животновъдния обект, налична в БАБХ, включително констативен протокол по проверка за регистрация на животновъдния обект /чл. 27/. След като е констатирано превишаване на броя на ЕПЖ в регистрирания ЖО на жалбоподателката, административният орган се е ограничил да изиска информация единствено от БАБХ, без да даде възможност на заявителката да представи доказателства в подкрепа на данните от заявлението, нито да извърши проверка на място, поради което изводът на съда, че оспореното Уведомително писмо е издадено в нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК е обоснован и законосъобразен. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредба 4/08.08.2017 г. изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Тези изисквания за хуманно отношение в случая са свързани със съотношението подова площ брой животни . Предвид незначителното превишаване броя на отглежданите животни с едно ЕПЖ /ако такова превишаване се докаже/ административният орган дължи да изложи мотиви за тежестта на нарушението, системността, продължителността и др. на нарушението. След като изложи мотиви в посочения смисъл административният орган ще може да приложи една от двете законови хипотези - да намали или откаже изцяло финансовата помощ. В оспорваното писмо такива мотиви не са налице, както правилно е констатирал съда, което само по себе си също представлява съществено нарушение на процесуалните правила касаещо съдържание на административния акт и самостоятелно основание за отмяна на акта. Не са отчетени принципите на възпиращия ефект и пропорционалността, съгласно изискването на съображения 19, 27 и 30 от Делегиран регламент 640/214 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, както правилно е посочил решаващият съд. По отношение дейността Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ (14.1.2) съдът е изложил мотиви, които изцяло се споделят без да е необходимо да се повтарят и към които настоящата инстанция препраща съгласно правомощията си по чл. 221, ал. 1 АПК. Предвид неизяснения факт досежно броя на намиращите се в регистрирания ЖО брой животни; различията в броя заявени от оспорващата за отглеждане на открито и приетата от АО бройка ЕПЖ, отглеждани на открито /51 ЖЕ/ХА/, не може да се приеме, че е установено и доказано нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 5 от Наредба 4/2017 г. Доказателствената тежест е на административния орган. В конкретния случай в заявлението за подпомагане Вранчева е заявила 63 отглеждани в ЖО животни, т.е. 39. 6 ЖЕ, в Работен лист Животни допустими за кандидатстване по мярка 14 изрично е посочено, че са заявени за отглеждане на открито 12ЖЕ/ХА, а в оспорваното УП административният орган е приел 51 ЖЕ/ХА, заявени от кандидатката за отглеждане на открито. Допълнително изложените от касатора в касационната жалба мотиви в тази връзка не санират пропуска на административния орган. Тъй като и в тази част оспорваният акт няма изискуемото от закона съдържание, съдът обосновано и правилно го е отменил. С оглед на изложеното обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователно и не следва да бъде уважена. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение