Решение № 333 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3830/2013 г.

Решение № 333 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3830/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 66, ал. 3 от Закона за културното наследство /ЗКН/, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "К Метал" ООД - гр. София, ЕИК 040877181 чрез адв. Вл. М. срещу Заповед № РД9Р-18 от 11.09.2012 г. на министъра на културата на РБ с доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 7, ал. 1, чл. 47, т. 1 - 9 и чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗКН и в несъответствие с целта на закона. С нарочни определения по чл. 213 от ГПК към настоящото съдебно производство са присъединени адм. д. № № 4744/2013 г. по описа на ВАС; 4385/2013 г. по описа на ВАС и 4895/2013 г. по описа на ВАС, образувани от други жалбоподатели срещу същия административен акт, което указва на връзка между делата и на необходимост съдът да постанови общо решение по всички жалби срещу оспорената заповед. Със свое Определение от 24.03.2014 г. съдът е конституирал като жалбоподатели по делото жалбоподателите по трите присъединени административни дела, а именно: С. А. С. от гр. София, П. М. С. от гр. София, П. Д. Д. гр. София, А. А. В. от гр. София, "Тексим банк" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, ЕИК 040534040, Р. Х. С. с адрес к. к. "Боровец" пансион "Раденков", Г. Х. Р. - к. к. "Боровец", пансион "Раденков", Л. Г. Р. с постоянен адрес: Република Франция и М. С. С. от гр. Самоков. С протоколно определение от 3.11.2014 г. ВАС, трето отделение е конституирал на основание чл. 182, ал. 3 от АПК по молби, съответно от 10.02.2014 г. и от 18.03.2014 г. като страни, присъединили се към оспорването "Дито М" ООД със седалище гр. София, ЕИК 831201991 и "Васта - БГ" ООД със седалище гр. София, ЕИК 121089683. Редовно призовани за съдебно заседание, жалбоподателят "К метал" ООД и присъединилите към оспорването "Дито М" ООД и "Васта-БГ" ООД, се представляват от адв. М., който поддържа оспорването, ангажира доказателства, а по същество твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед, като претендира и съдебни разноски. Жалбоподателите С. А. С., П. М. С., П. Д. Д. и А. А. В., редовно призовани, се представляват от адв. Г. и адв. М., които поддържат жалбите, ангажират доказателства, а по същество твърдят незаконосъобразност на административния акт по подробно изложени в хода по същество съображения. Жалбоподателката Р. Х. С., редовно призована при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК, не се явява и не се представлява. Не се явяват и не се представляват и редовно призованите за съдебно заседание жалбоподатели Г. Х. Р., М. С. С. и Л. Г. Р. От същите не са депозирани писмени бележки по същество. Ответникът, Министърът на културата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х., оспорва жалба и моли заповедта да бъде оставена в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни община Самоков и Национален институт за недвижимо културно наследство, редовно призовани не се представляват. Жалбите, предявени от трите групи жалбоподатели, са предявени в срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по АПК и от лица с правен интерес от оспорване, доколкото, видно от назначените по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, безспорно се установява, че имотите и сградите, притежавани от жалбоподателите попадат в границите, определени с раздел I "Териториален обхват" на атакуваната заповед. По горните съображения жалбите са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Оспорената Заповед № РД9Р-18 от 11.09.2012 г. на зам. министъра на културата М. Тодоров /издадена при условията на заместване съгласно приложена по делото Заповед № РД09-420/5.09.2012 г. на министъра на културата/ е постановена на основание чл. 14, т. 2 и чл. 65, ал. 1, т. 3 от ЗКН, предложение на директора на НИНКН по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 4 от ЗКН /Протокол № 2/03.02.2012 г. на ЕС на НИНКН/ и становище на СЕСОНКЦ по чл. 64, ал. 3 от ЗКН /точка 2 от Протокол № 23/12.03.2012, назначен със Заповед № РД9К-44/14.02.2012 г. на министъра на културата по чл. 64, ал. 2 от ЗКН. Със същата заповед е предоставен статут на групова архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория "местно значение" на следния обект: Историческа зона " Стария Боровец" на територията на курортен комплекс "Боровец", община Самоков, област София и са определени режими на недвижимата културна ценност, както следва: I. Териториален обхват на ГАСНКЦ с охранителна зона - съгласно опорен план, съхраняван в Националния документален архив на НИНКН; II. Предписания за опазване на ГНКЦ - II. 1. - Общи предписания за опазване на ГНКЦ и нейната охранителна зона - в 14 подточки, II. 2 - Предписания за опазване на ГНКЦ - в две подточки с отделни подбукви и II. 3. Предписания за опазване на охранителна зона на ГНКЦ - в 5 подбукви. Заповедта е издадена по реда на Глава пета "Опазване на недвижимото културно наследство", Раздел III "Предоставяне на статут на недвижима културна ценност" от ЗКН. С нея е предоставен статут на групова недвижима културна ценност с категория "местно значение" по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 3 от ЗКН. Същата е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 14, т. 2 от ЗКН и при спазване на изискванията за форма и реквизити по см. на чл. 65, ал. 1, т. 3 от ЗКН. При издаване на административния акт не са допуснати твърдените от жалбоподателите съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на процесуалните изисквания за това, уредени в ЗКН и Наредба № Н-12 от 21.11.2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в националния регистър на недвижимите културни ценности - производството по постановяване на административния акт е отпочнало по предложение на директора на НИНКН до министъра на културата по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗКН /л. 89 и сл. от присъединеното адм. д. № 4744/2013 г. /ВАС/, съдържащо и заключителна оценка за научната и културна стойност и обществена значимост на к. к. Боровец по смисъла на чл. 61, ал. 3 от ЗКН, като предложението е гласувано на заседание на ЕС на НИНКН по протокол № 2/3.02.2012 г. /л. 18 и 19 по делото/. Отправеното от НИНКН предложение за предоставяне статут на ГНКЦ е разгледано на заседание на създадения със Заповед РД9К/14.02.2012 г. на министъра на културата Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/, който в съответствие с предвидената в чл. 64, ал. 3 от ЗКН процедура, е приел свое решение по т. 2 от Протокол № 23/12.03.2012 г. с което излиза със становище и предложение министърът на културата да издаде заповед за предоставяне статут на групова архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория "местно значение" на историческа зона "Старият Боровец" от к. к. Боровец /л. 20 - 21 по делото/. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, представлявани от адв. Г. и адв. М., за липсата на мотиви на административния акт, тъй като цитираните в предложението на НИКМИ документи за определяне териториалния обхват на ГНКЦ, одобрен със заповедта, не били представени по делото. Всички изискани от жалбоподателите с молба от 19.12.2013 г. документи, на които се базира оспорения административен акт, са представени по адм. д. № 4744/2013 г. по описа на ВАС под опис, постъпил по това дело на 14.02.2014 г., в т.ч. опорният план на единичните паметници на културата, ведно с Актуализиран списък, приет с Протокол № 2/7.02.2005 г. на ЕС на НИПК, архивен кадастрален план от 1938 г., ПУП-ПРЗ - предварителен проект на планински туристически комплекс Боровец, архивна документация и др. Същите документи и планове са приети като доказателства по делото с нарочно протоколно определение от 3.11.2014 г., с което е приета административната преписка, представена от органа по основното и всички присъединени към него административни дела. Процесуалните представители на жалбоподателите са имали възможност да се запознаят с всички тези документи и да вземат становище по тях, като ги оспорят или направят други доказателствени искания, което не е сторено своевременно в хода на процеса. Настоящият съдебен състав на ВАС намира, че заповедта на министъра на културата е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Неоснователни са развитите от жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на акта поради противоречието му с материалния закон. Обстоятелството, че конкретно притежавания от някой жалбоподател недвижим имот сам по себе си не съставлява единичен паметник на културата не води до постановяване на административния акт в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като с атакуваната заповед се предоставя статут на групова архитектурно-строителна НКЦ, предполагаща териториална и функционална свързаност на отделните елементи от ландшафта. По изложените по-горе съображения настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че оспорения административен акт не страда от нито един от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, поради което не е незаконосъобразен. Жалбите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят общо на министъра на културата сумата от 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение