Решение № 149 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 112/2009 г.

Решение № 149 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 112/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. А. А. Б. срещу решение № 298 от 5.I.2009 г. по в. н. о. х. д. № 590/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. Посоченото в жалбата касационно основание е това по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с молба за намаляване срока на лишаване от свобода и отмяна на наказанието глоба. В съдебно заседание подсъдимият и упълномощеният му защитник поддържат жалбата, преценена от прокурора за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С присъда № 180 от 9.Х.2008 г. по н. о. х. д. № 284/2008 г. на Х. окръжен съд, Х. А. е признат за виновен в това, че на 3.V.2008 г., при влизане в страната ни от Т. през ГКПП К. А., е пренесъл с управлявания от него товарен автомобил М. с ирански регистрационен № Т* и прикачено полуремарке М. с ирански регистрационен № Т* високорискови наркотични вещества - 6 кг и 6 гр. о. със съдържащи се в него 10% морфин и 3.7% кодеин, като общата стойност на предмета на контрабандата от 44 924 лева сочи, че същата е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай на такова престъпление, за което и на основание чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наказан със 7 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим и със 100 000 лева глоба. На основание чл. 242, ал. 7 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението, а на основание чл. 242, ал. 8 НК е отнето и превозното средство, с което наркотика е бил пренесен. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена, като е отменено приложението на чл. 242, ал. 8 НК. Жалбата е неоснователна. Като са съобразили всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода и са приели, че то следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, съдебните инстанции са слезли повече от 2 пъти под установения в специалната материалноправна норма на чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 2 НК минимум от 15 години, при което наложените 7 години лишаване от свобода са по-скоро явно несправедливо занижено наказание, несъответно на изключително високата степен на обществена опасност на престъплението и принизяващо целите на генералната превенция, чието значение за някои престъпления, сред които и обсъжданото, е особено значимо. В размер 2 пъти под минималния е и наложената на подсъдимия глоба, по отношение на която възражението за явна несправедливост е също очевидно неоснователно. При това не може да не се отчете, че подсъдимият е бил достатъчно толериран, включително с отмяната от въззивния съд на постановеното от първата инстанция отнемане на превозното средство, послужило за пренасяне на наркотичното вещество, при това с крайно неубедителни мотиви, съпоставяйки стойността на товарния автомобил не с тежестта на престъплението - за което е прието, че е в особено големи размери и представлява особено тежък случай на контрабанда на високорискови наркотични вещества - а най-вече със стойността на предмета му и обстоятелствата, свързани с личността на дееца и от значение единствено за наказанието. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение