Решение № 13432 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7845/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, чрез юрк. С. Гачев против решение 1984/18.06.2025 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 244/2025 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 01-2600/3828-5 от 09.10.2023 г. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради нарушение на приложимия материален закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са систематизирани в пет пункта - неправилно приложение на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, която норма не е послужила като правно основание за издаване на оспорения акт; неправилно съдът е изследвал и е съпоставил съдържанието на оспорения АУПДВ с фактическите и правни основания, посочени в друг административен акт - за отмяна на акта за първоначално одобрение по училищните схеми, който е отменен с влязло в сила съдебно решение; погрешни и неверни са изводите на съда, че оспореният акт не съответства на материалноправните разпоредби от приложимата наредба; в решението не е посочено основанието за незаконосъобразност, което е установено при извършената от съда проверка по чл. 168, ал.1 АПК и е послужило за отмяна на акта, което блокира правото на защита на административния орган; като съществено процесуално нарушение е посочено и необсъждането на всички писмени доказателства по делото и становището на административния орган от 03.06.2025 г. Касаторът поддържа, че установените несъответствия между стоковите разписки и приемо предавателните протоколи се отразяват върху верността на фактите, посочени в заявките за плащане, по които вече са изплатени парични суми. Счита, че тези обстоятелства се подкрепят от доклада от специализираната проверка и ангажираните във връзка с тази проверка писмени доказателства от учебните заведения. Искането е за отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноски, направени в шестте съдебни производства пред двете съдебни инстанции. Ответникът Нове Холд ЕООД, гр. Свищов чрез адвокат И. Лясков оспорва касационната жалба, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Велико Търново е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/3828-5 от 09.10.2023 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на Нове Холд ЕООД, гр. Свищов, (с предишно наименование Нове Инженеринг ЕООД) са определени публични държавни вземания като следва: I. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 527.00 лева, представляващо неправомерно платени разходи за извършени доставки на плодове и зеленчуци по заявки за плащане 01/04.28.0521/91318/01 от 07.01.2022 г. отчитаща период за доставки 01.11.2021 г. 30.11.2021 г. и 02/04.28.0521/91318/01 от 09.02.2022 г., отчитаща период за доставки 01.12.2021 г. 31.12.2021 г.; II. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 505.40 лева, представляващо изплатена сума за финансиране на разходи за ДДС върху заявките за плащане от 07.01.2022 г. и 09.02.2022 г. III. административна санкция в размер на 3 375.24 лева, равна на разликата между първоначално заявената сума и сумата на която заявителят е имал право, съгласно чл. 8 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/40 на Комисията от 3 ноември 2016 г. и съответните лихви за забава, считано от изтичане на определения в АУПДВ 14-дневен срок за доброволно плащане. Делото се гледа за трети път от касационната инстанция. С решение 10679/09.10.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 3535/2024 година е обезсилено решение 561/15.02.2024 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 634/2023 година, поради неконституиране като ответник на административния орган, издал оспорения акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С решение 2775/18.03.2025 година, постановено по адм. дело 12019/2024 година Върховният административен съд е обявил за нищожно решение 3501/12.11.2024 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 771/2024 година, постановено в производството по чл. 226 АПК и отново е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е приел, че с оглед основанието за касиране на съдебния акт по чл. 209, т.1 АПК, ограничението по чл. 227, ал.1 АПК не се прилага. С обжалваното съдебно решение Административен съд Велико Търново е отменил оспорения АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган по чл.20а, ал.1 ЗПЗП заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие въз основа на надлежно делегирани правомощия от изпълнителния директор на фонда, при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие с процесуалните правила за осигуряване участието на засегнатото лице в административното производство, но в противоречие с посочените в акта материалноправни разпоредби. Според съда не се установява неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, ал. 4 и ал. 4, на чл. 11а, ал. 3, 4 и 5 и чл. 14, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко. (Наредбата) По отношение на изискванията на чл. 11, ал.1 и чл. 11а, ал. 5 от Наредбата съдът е посочил, че спазването на тези разпоредби е установено с влязло в сила съдебно решение, с което е отменен акт за оттегляне на акта за одобрение на помощта предоставена на Нове Холд ЕООД по схемите, което решение е задължително за всички, на основание чл. 177, ал.1 АПК. По отношение на другите изисквания, съдът е приел, че изложените в АУПДВ факти и обстоятелства не могат да се подведат под хипотезата на чл. 11, ал. 4 и 5 от Наредбата, тъй като посочените норми не касаят броя и ритмичността на доставките, а допустимото количество млечен еквивалент на дете. Доставчикът не е адресат на нормата на чл. 11, ал. 5 от Наредбата. Съдът е посочил съдържанието на чл. 11а, ал. 3, 4 и 5 от Наредбата и е приел, че в АУПДВ не са посочени факти и обстоятелства, релевантни за неспазване на изискванията, предвидени в тези разпоредби. По отношение на чл. 14, ал. 3 от Наредбата съдът е посочил, че тази норма регламентира забрана заявителите по чл. 13, ал.1 т.2 и 3 да възлагат извършването на доставките на друго лице. От данните по делото е установил, че Нове Холд ЕООД не е възложило доставките на друго лице. Такива обстоятелства не са описани в АУПДВ, нито се твърдят пред съда. По тези съображения съдът е формирал извод, че не е налице изискването на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на нарушаване на изисквания за допустимост или други изисквания от страна на бенефициера, които да обуславят дължимостта на подлежащи на възстановяване средства. По отношение на наложената административна санкция съдът е приел, че прилагането на нормата на чл. 8 от Делегиран регламент (ЕС) 907/2014 е във функционална и причинно-следствена връзка с установяването на факта на неспазване на задължения, предвидени за съответната схема, каквито съдът не е констатирал, поради което АУПДВ се явява незаконосъобразен и в тази част. Решението е валидно и допустимо. То е постановено и подписано от законен състав, в пределите на правораздавателната дейност на съда, при спазване на писмената форма за действителност, по допустимо оспорване и при участието на надлежно конституирани страни. Настоящият касационен състав не споделя тълкуването на чл. 227, ал.1 АПК, направено в решение 2775/18.03.2025 година на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 12019/2024 година, с което делото е върнато повторно за ново разглеждане на първоинстанционния съд, като счита, че при повторно касиране на обжалвания съдебен акт, касационната инстанция дължи решаване на спора по същество. Въпреки това, на основание чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото и следва да бъдат спазени. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения АУПДВ в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК. Не е налице противоречие на съдебния акт с чл. 177, ал.1 и 2 от АПК. Съдът е установил от фактическа страна, че с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 569/2022 г. на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с решение на Върховния административен съд по адм. дело 3860/2022 г., е отменен акт за оттегляне на акт за одобрение 01-2600/6121#1 от 03.08.2022 г. издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие за нарушения на чл.11, ал.1 и чл. 11а, ал. 5 от Наредбата, въз основа на факти и обстоятелства, идентични с фактически основания, послужили за издаване на оспорения АУПДВ. Правилно съдът е приел, че АУПДВ, не е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, поради противоречие с влязлото в сила решение, тъй като е издаден от административен орган, различен от органа, издал отменения акт за оттегляне на помощта, както и поради липсата на тъждество между разпоредените с двата акта правни последици. С влязлото в сила съдебно решение за отмяна на акта за оттегляне на акта за одобрение на финансовата помощ е прието, че Нове Холд ЕООД (преди "Нове Инженеринг" ЕООД) не е извършило нарушения на изискванията за регулярност на доставките на мляко и млечни продукти и пчелен мед, предвидени в чл. 11, ал. 1 и чл. 11а, ал. 5 от Наредбата в конкретни учебни заведения през м.11 и м.12.2021 г., които са идентични с част от фактите и обстоятелствата, послужили за издаване на АУПДВ. Поради това и в съответствие с чл. 177, ал.1 АПК съдът е приел, че следва да бъде зачетено действието на отменителното съдебно решение при преценката за спазване на тези изисквания. Непосочването на конкретното правно основание по чл. 146 АПК за отмяна на акта не е засегнало правото на защита на касатора и не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила в случая, тъй като в обжалваното решение са изложени конкретни мотиви по всички предвидени в закона основания за законосъобразност на административните актове и е обоснован краен извод, че АУПДВ е издаден в противоречие с всяка от посочените в него материалноправни разпоредби. Неоснователни са и оплакванията, че изводите на първоинстанционният съд по приложението на материалния закон са погрешни и неправилни. Обосновано съдът е приел, че фактическите констатации в акта за несъответствие в датите на доставките, не представляват нарушение на изискванията, предвидени в чл. 11, ал. 1, 4 и 5, в чл.11а, ал. 3, 4 и 5 от Наредбата, както и нарушение на чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Нормата на чл.11, ал. 1 от Наредбата урежда броят на доставките на мляко и млечни продукти. Според предвидените в тази разпоредба изисквания броят на доставките на мляко и млечни продукти за една учебна година следва да не е повече от 50, най-малко 1/2 от доставките на всеки заявител следва да са на прясно пастьоризирано мляко или кисело мляко, като най-малко една доставка месечно следва да е прясно пастьоризирано мляко. Броят на доставките на сирене и кашкавал следва да не надвишава броя на доставките на прясно пастьоризирано мляко за съответния месец. Продуктите се раздават равномерно чрез извършване средно по две доставки на седмица, но не повече от 10 доставки на месец. Нормата на чл.11а, ал. 5 от Наредбата предвижда изискване одобрените доставчици да прилагат като съпътстваща мярка предоставяне на пчелен мед на децата и учениците най-малко 3 и не повече от 6 пъти за учебна година. Правилно съдът е приел, че двете норми въвеждат изисквания за регулярност на доставките на мляко и млечни продукти и на пчелен мед на децата. Посочените в АУПДВ фактически основания - несъответствие на датите на доставки на мляко и млечни продукти и на пчелен мед в описаните учебни заведения, посочени в приемо - предавателните протоколи, приложени към заявките за плащане и датите на доставки в съставените стокови разписки и в дневник за входящ контрол за приетите хранителни продукти, не обосновават нарушение на тези изисквания. Действително съдът не е обсъдил представените по делото писмени доказателства и становището на касатора от 03.06.2025 г. по доказателствата, но допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила, не променя крайния му извод, че нарушенията на изискванията за регулярност на доставките не са установени. В тази връзка следва да се посочи, че АУПДВ не съдържа конкретни мотиви в какво се състои нарушението на изискванията за броя на доставките, което препятства проверката на съда за наличие на посочените нарушения. Констатациите в акта за несъответствие в датите на доставки съгласно приемо - предавателните протоколи, които са подписани от директорите на учебните заведения и датите на доставките съгласно стоковите разписки и дневниците за входящ контрол на приетите хранителни продукти сами по себе си не са достатъчни да обосноват неизпълнение на конкретните изисквания за брой доставки, предвидени в чл. 11, ал.1 и чл. 11а, ал. 5 от Наредбата. Липсата на мотиви в оспорения акт е самостоятелно основание за незаконосъобразност на АУПДВ съгласно тълкувателно решение 4/22.04.2004 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС, по т.дело 4/2002 г. Правилно съдът е приел, че не са установени нарушения и на изискванията, предвидени в чл. 11, ал. 4 и 5 от Наредбата за предоставяне на мляко и млечни продукти на децата и за максималното количество млечен еквивалент на дете, както и нарушения на изискванията по чл. 11а, ал. 3 и 4 от Наредбата съответно за ненарушена цялост на опаковките при доставките на пчелен мед и за разпределянето на пчелния мед на децата. Фактическите основания в АУПДВ относно датите на доставките не кореспондират с посочените в тези норми изисквания, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата предвижда забрана за заявителите по чл. 13, ал.1, т.2 и 3 от Наредбата да възлагат извършването на доставките на други лица. В случая нито в административното производство, нито в съдебното производство се твърди, че извършването на доставките е възложено на други лица. Предвид липсата на установени нарушения на предвидените в Наредбата изисквания, не са налице и основания по чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП за възстановяване на изплатените парични средства по схемите. Действително нормата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП не е послужила като правно основание за издаване на оспорения акт, както поддържа касаторът, но позоваването на тази норма, не променя изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон, тъй като тя разграничава случаите, в които подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ, а не с издаването на решение за финансова корекция по чл. 27, ал. 6 от същия закон. При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че след като не е установено неспазване на изискванията по Наредбата, не е налице и основание по чл. 8 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/40 на Комисията от 3 ноември 2016 г. за определяне на административна санкция. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение, с което е отменен оспорения АУПДВ не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят сторените в настоящото касационно производство разноски за адвокатска защита в размер на 400 лева, платени в брой по договор за правна защита и съдействия от 14.11.2025 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,