Решение № 12127 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11419/2014 г.

Решение № 12127 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11419/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Гурбалов" ЕООД - гр. Казанлък, представлявано от адв. Ивелина Илиева, против Решение № 1399/11.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1947/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 241106541 от 27.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - Стара Загора, потвърден с Решение № 573 от 21.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ") - гр. Пловдив, а понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП"), при Централно управление (ЦУ) на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в обжалваното решение липсват мотиви, тъй като решението представлява хронологическо описание на извършените от органа по приходите административно-процесуални действия, преразказ на изводите от решението на Директора на Д "ОДОП" и описание на приложими правни норми, цитирани в РА. Твърди се, че съдът се е позовал само на събраните от органа по приходите доказателства и не е обсъдил доказателствата, събрани в хода на съдебния процес, а именно писмени доказателства и заключения по назначени експертизи, които немотивирано са игнорирани, а освен това неправилно приложил разпоредбата на чл. 170 от АПК за разпределение на доказателствената тежест. Твърди се, че решението е необосновано, тъй като изводите на съда са в противоречие с опитните правила при преценка на доказателствата. Отделно от това се излагат подробни аргументи за установената фактическа обстановка, въз основа на която се правят правни твърдения за доказана реалност на доставките по процесните фактури. Касаторът се позовава и на множество решения от практиката на СЕС относно правото на данъчен кредит при добросъвестни доставчици. Ответникът по касация - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Гурбалов" ЕООД - гр. Казанлък срещу Ревизионен акт № 241106541 от 27.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - Стара Загора, потвърден с Решение № 573 от 21.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в размер на 48 705,73 лв., ведно със съответната лихва по фактури, издадени от "Крумов 08" ЕООД и "Сити билдинг груп" ООД с предмет СМР услуги и доставка на строителни материали. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, съдът е приел, че реалността на доставките на стоки и услуги, по всички фактури, издадени от "Крумов 08" ЕООД и от "Сити билдинг груп" ООД не е доказана, тъй като по отношение на доставката на стоки, липсват доказателства за транспортиране и предаване на стоките, а по отношение на доставките на услуги - СМР, липсват доказателства, че услугите са извършени именно от посочените във фактурите доставчици. Решението е неправилно, поради релевираното в жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По своята същност решението представлява хронологическо описание на извършените от органа по приходите административно-процесуални действия, преразказ на изводите от решението на Директора на Д "ОДОП", описание на приложими правни норми, цитирани в РА и обобщено заключение за законосъобразност на ревизионния акт. Съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, поради което не е установено въз основа на кои приети за установени факти, съдът е достигнал до правните извода за липса на данъчно събитие, нереалност на процесните доставки и съответно до непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. Изложените мотиви в решението не позволяват нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да установи действителната воля на съда, а именно защо и въз основа на какви конкретни доказателства приема, че фактурираните доставки не са реално извършени. Съдът на няколко пъти в решението си посочва, че основният мотив, поради който е отказано право на данъчен кредит, е липсата на реалност на доставките, защото не е установено фактическото предаване на стоките по фактурираните доставки на стоки по всички фактури на двамата доставчици и извършването на доставката на услуги именно от посочените във фактурите доставчици. Съдът обаче не е изложил собствени мотиви за този си извод. В решението подробно е описано установеното от приходните органи при насрещните проверки на доставчиците, с което се пресъздава идентично установената в РД, РА както и от данъчния директор фактическа обстановка. Така събраните доказателства, както и допълнително събраните доказателства в съдебната фаза на производството не са обсъдени заедно и поотделно от съда, въз основа на тях не са направени конкретни фактически изводи. Не само това, но съдът принципно и без основание е игнорирал редица доказателства, събрани в хода на административното и на съдебното производство, относно обстоятелства, релевантни за правото на признаване на данъчен кредит - транспортиране на стоките и последващи облагаеми доставки с тях, кадровата и ресурсна обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните стоки и услуги, счетоводното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице и доставчиците. В тази връзка по делото са представени и събрани значителен обем относими писмени доказателства - заявки за товарене, товарителници, оферти за доставка на материали, договор за строително-монтажни работи, приемо-предавателни протоколи, акт обр. 19, намиращи се лист от 33 до 57 в том първи по делото, както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които не са обсъдени от съда поотделно и в съвкупност и не е посочено кои от тях се кредитират и по какви съображения останалите не се кредитират. Освен това в решението съдът е направил общи изводи за всички доставки на стоки и услуги от двамата доставчици, без да изложи собствени мотиви за относимостта и значението на събраните доказателства за правото на възникване на данъчен кредит по всяка конкретна доставка и за всеки отделен доставчик. В този смисъл и съдържащите се правни изводи в оспореното решение са твърде общи и неясни. С оглед на изложеното и при липса на обсъждане от решаващия съд на приетите по делото доказателства съдържащи се в два тома по делото, се налага извода за липса на установени от АС факти, въз основа на които са направени и съответните правни изводи. Като не ги е обсъдил, а е приел липса на реални доставки, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се създава съмнение, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. При липса на изложени мотиви от съда в тази насока, касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка на същите и същевременно не би могла за първи път да ги обсъжда, тъй като би се нарушило правото на страните на двуинстанционен контрол. Липсата на съществени и собствени мотиви в решението, винаги е преценявано от съдебната практика като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение. По изложените съображения, решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция не следва да бъда обсъждан. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд