Решение № 1145 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2017 г.

Решение № 1145 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Батинов срещу решение № 2375/10.04.2017 г., постановено по адм. д. 9609/2016 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания, незаконосъобразността на оспорената заповед и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – младши инспектор при 06 РУ на СДВР оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2375/10.04.2017 г., постановено по адм. д. 9609/2016 г. по описа на АССГ отхвърлена жалбата на П. Батинов против Заповед рег. № 2925/18.09.2016 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от младши инспектор при 06 РУ на СДВР. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АССГ е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 249, ал. 1 и ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Заповедта е издадена в 21.55 часа на 18.09.2016 г., а П. Батинов е освободен в 18.00 часа на 19.09.2016 г. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка, включително и от започналото на 18.09.2016 г. по същия повод досъдебно производство по ЗМ № 15199/2016 г. Първоинстанционният съд е провел и обсъждане на събраните доказателства като фактическите и правните изводи, до които е достигнал до обоснован извод, че към момента на задържането на П. Батинов полицейският орган е имал данни за извършено от него престъпление. В оспорената заповед е формулирана правната квалификация на престъплението, а с оглед обстоятелствата, при които е издадена е несъмнено, че П. Батинов е разбирал причините за задържането си. За данните, които са послужили за издаване на оспорената пред АССГ заповед е образувано и досъдебно наказателно производство за установяването им при спазване на правилата на НПК. Доколко тези данни ще бъдат потвърдени и в наказателното производство при съобразяване с процесуалните правила на наказателното производство не е предмет на доказване в производството пред АССГ. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Служителите на МВР са предприели незабавни действия по разкриване на престъплението, по време който са имали достатъчно данни, че е извършено от П. Батинов. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която преследвано при издаването й. В този смисъл са неоснователни оплакванията в касационната жалба с доводи относно възможността тези процесуални действия да бъдат извършени и без задържане на лицето. Производството по НПК е с различен предмет, а настоящият казус е по повод наложена принудителна административна мярка и при нейното оспорване са спазени правилата на АПК. В конкретния случай задържането е извършено при наличие на данни за извършване на конкретно престъпление, което подлежи на допълнително разследване по наказателноправен ред. Не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че задържането е извършено през тъмната част на денонощието при проверка на сигнал за "източване на банкомат", при която у жалбоподателя (намиращ се по това време в близост до банкомата)е намерена метална планка с неясно и необяснимо от него предназначение. Неоснователно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на принципа на съразмерност при издаване на оспорената заповед, което не е констатирано от АССГ. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.