Решение № 7544 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2019 г.

Решение № 7544 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол при Столична община, чрез юрк. Керемедчиев като процесуален представител, против решение № 4953 от 15.07.2019 г., постановено по адм. дело № 4610/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Софтрейд 2003" ООД, чрез пълномощника си адв. Колеолов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, а по същество - за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Направеното от представителя на Върховната административна прокуратура възражение за недопустимост на касационната жалба, основано на разпоредбата на чл. 217, ал. 7, т. 4 ЗУТ, е неоснователно. Пред административния съд е оспорена заповед № РА-30-44/07.02.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол при Столична община, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, с която на "Софтрейд 2003" ООД е разпоредено да премахне незаконен строеж: "шест броя стоманобетонови фундамента с чадър от метална конструкция", находящ се в имот с идентификатор 68134.109.ЗЗ, с адм. адрес: гр. София, бул. "Драган Цанков" № 5, парк "Борисова Градина", като извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Обжалваното решение като постановено по оспорване срещу административен акт с предмет незаконен строеж не попада сред съдебните актове, предвидени в чл. 215, ал. 7 ЗУТ, които са окончателни. Касационният контрол спрямо него не е изключен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът приема, че разпореденият за премахване обект не представлява строеж, а преместваемо съоръжение с обслужващо предназначение по смисъла на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 във вр. с § 5, т. 80 ЗУТ, за което е възможно отделянето от повърхността и преместване в пространството без промяна на индивидуализацията и възможността за ползване на друго място със същото или с подобно предназначение, т. е. не се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена. Излага съображения за неприложимост на разпоредбите за премахване на незаконен строеж за обекти от вида на процесния. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че процесната конструкция е собственост на настоящия ответник и описанието й в заповедта, както и в съставения констативен акт съответства на изпълненото на място. Установени са шест броя метални конструкции (чадъри), построени от сглобяеми метални елементи: метална колона от кух кръгъл профил, завършващ в долната си част с фланец, захванат чрез болтови връзки към бетонов фундамент, под нивото на асфалтовата настилка. Обектът е с предназначение за обслужваща дейност. Фактическите констатации се подкрепят от заключенията на двете съдебно-технически експертизи и събраните по делото писмени доказателства. Основният спор по делото е дали констатираното от административния орган представлява строеж или преместваем обект, което е правен въпрос. Вещото лице може да определи техническите характеристики на даден обект, но съдът е този, който следва да направи правния извод за наличието или не на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. В тази връзка възражението на касатора, че в заключенията си вещите лица използват терминология, сочеща на изграден строеж, въпреки крайния извод за наличие на преместваем обект, е неоснователно. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от предназначението му. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваеми са обектите за увеселителни, търговски и други обслужващи дейности. Характеристиките на обекта са обусловени от естеството на използваните материали, начина на неговото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Според нормата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ (ред. към датата на издаване на заповедта, ДВ, бр. 82/2012 г. ) двете основни характеристики на преместваемите обекти са възможността за преместване в пространството без загубване на индивидуализацията и годността за ползване по предназначение и монтажа, респ. демонтажа да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена. При правилно тълкуване и прилагане на закона, както и при съобразяване с трайната съдебна практика е направеният извод, че посочването в чл. 56, ал. 1 ЗУТ на видовете преместваеми обекти е примерно, а не изчерпателно. От съвкупния анализ на доказателствата по делото съдът достига до законосъобразно и обосновано заключение за характера на процесния обект и определянето му като преместваем съгласно дефиницията в § 5, т. 80 ДР ЗУТ. По делото безспорно е установено, че шестте чадъра от метална конструкция могат да бъдат демонтирани, отделени от повърхността и преместени, без да изгубят своята характеристика, като няма спор, че същите осъществяват обслужваща функция за защита на открит паркинг към автокъща. Не е възможно обекти с метална конструкция да бъдат закрепени към почвата без използване на конструктивни елементи, за да се постигне тяхната устойчивост. Затова изложените в касационната жалба доводи за определяне на обекта като строеж поради конструктивното свързване на чадърите с терена чрез бетонови фундаменти са неоснователни. Данните по делото сочат, че същите са разположени под асфалтовата настилка и поставянето им, респ. премахването не води до промяна начина на ползване на терена. След като обектът е преместваем, то е неприложим реда за премахването му по чл. 225а ЗУТ и на основанията по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Съдът неправилно обсъжда допустимостта на съоръжението по действащата нормативна уредба, позовавайки се на разпоредбата на чл. 55 ЗУТ, което не се отразява на крайния правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение