Решение № 7303 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Идеал Стандарт - Видима АД, ЕИК 107021444, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, [улица], подадена чрез процесуалния представител адвокат Попхлебарова, срещу решение 1061 от 09.08.2024 г., постановено по административно дело 78/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството против експертно решение (ЕР) 90231 от заседание 21/10.01.2023 г., издадено от специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК); 2) осъден жалбоподателят да заплати на НЕЛК и на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Габрово суми от по 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение, обявяване за нищожно или за незаконосъобразно на оспореното пред първоинстанционния съд експертно решение, връщане на преписката на НЕЛК за ново произнасяне с конкретни указания и присъждане на направените деловодни разноски. Твърди, че съдът не се е произнесъл по всички наведени от него основания за незаконосъобразност на ЕР, и че в случая е налице неправилно прилагане на чл. 45, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Ответникът Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Габрово, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Рачева, обосновава становище, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и не страда от посочените в нея пороци. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът В. П. Г. от гр. Попово оспорва касационната жалба като неоснователна и счита решението на съда за правилно, като моли жалбата да се отхвърли, а решението да бъде оставено в сила. Останалите ответници Национална експертна лекарска комисия, ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ д-р С. Х. ЕООД - гр. Севлиево, Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция Социално подпомагане Габрово и Ви Джи Строй 80 ЕООД, не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С експертно решение 90959 от заседание 139 от 22.07.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р С. Х. ЕООД - гр. Севлиево, В. П. Г. е преосвидетелстван след преглед и е получил оценка 30 % трайно намалена работоспособност (ТНР) при водеща диагноза [диагноза], за срок от 3 години. Съставът на ТЕЛК е приел, че не е налице професионален характер на посочените заболявания, включени като синдроми на въздействие от вибрации (т.е. характерът им не е обусловен от условията, при което Г. е полагал труд). Решението му е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, чийто специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания след запознаване с представената медицинска документация с оспореното пред първоинстанционния съд експертно решение 90231 от заседание 21 от 10.01.2023 г. е отменил ЕР на ТЕЛК и върнал преписката за ново освидетелстване при съобразяване с дадените указания и при стриктно съблюдаване на чл. 15, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ (Правилника за устройството и организацията на работа на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза). Органът е посочил, че ТЕЛК недостатъчно е мотивирал решението си относно условията на труд при продължителния трудов стаж като полирчик , не е съобразил препоръките, дадени му с предходно ЕР на НЕЛК от 22.10.2021 г., да се обсъдят диференциално диагностично установените при лицето синдроми, съобразно основния професионален етиологичен фактор, както и придружаващите заболявания, като в това отношение са налице неясноти и пропуски, понеже в медицинското експертно досие (МЕД) са приложени документи за установени редица придружаващи болести, които са приети и вписани и в епикризи на структурите за професионални болести в гр. Плевен и в гр. Пловдив. ЕР на НЕЛК е обжалвано пред административния съд от Идеал Стандарт Видима АД гр. Севлиево, което дружество е бивш работодател на В. П. Г. (освидетелстваното лице в производството пред органите на експертизата на работоспособността). Във връзка с оплакванията на жалбоподателя и за проверка на констатациите на административния орган в хода на производството пред съда е била назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза. Вещите лица са описали заболяванията на Г. и клиничните им прояви, проследили са появата и развитието им съгласно наличната медицинска документация, като според тях, в ЕР на ТЕЛК от 22.07.2022 г. липсват редица диагнози в приложените в МЕД на лицето епикризи, част от които биха могли да бъдат компоненти от [диагноза], която също не е посочена в коментираното ЕР, въпреки, че разкритата процедура е именно за това професионално заболяване. За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспорваното пред него ЕР на НЕЛК е постановено от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е посочил, че органът се е произнесъл по допустима жалба на освидетелстваното лице, а за образуваното производство са били уведомени заинтересованите страни. Позовал на кредитираното от него заключение на вещите лица по назначената експертиза, на базата на което е приел, че при определяне на процента на ТНР на Г. от ТЕЛК и евентуално потвърждаване на професионална болест не са взети предвид всички заболявания, от които лицето е страдало и/или проявявало симптоми към датата на освидетелстването, въпреки че това е следвало да стане. Акцентирал е върху разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, в относимата й редакция пред изменението, обн. в ДВ, бр. 23 от 2024 г., съгласно която при заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне. Извел е решаващ извод, че връщайки преписката на ТЕЛК за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания, подробно разписани в мотивите на решението и при стриктно съблюдаване на чл. 15, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираният състав на НЕЛК е постановил законосъобразно решение. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт (имащ естеството и на експертно медицинско заключение), който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. Решението на Административен съд Габрово, с което жалбата срещу оспореното пред него ЕР на НЕЛК е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. В хода на производството пред Административен съд Габрово (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на процесното експертно решение на НЕЛК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността му съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал и на компетентно изготвеното заключение по назначената експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на Закона за здравето (ЗЗдр.) и ПУОРЕМЕРКМЕ, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения (някои от които поддържани и пред ВАС), като са изложени убедителни съображения, мотивиращи изводите на съдебния състав относно тълкуването на приложимия закон. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Габровския административен съд. При установените в първоинстанционното съдебноадминистративно производство правнозначими факти жалбата на дружеството правилно е била отхвърлена като неоснователна, и като акцесорна последица от това коректно са присъдени в полза на тези от страните, за които изходът от спора е позитивен и са поискали присъждане на разноски, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото им процесуално представителство. За пълнота във връзка с останалите жалбоподателови възражения следва изрично да се посочи, че в случая, след като се касае за обследване на това дали има професионален характер установеното при Г. заболяване [диагноза], то не е изтекъл предвиден в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (НРСРПООПБ) гратисен срок, като да преклудира правомощията на ТЕЛК и на НЕЛК да изследват дали това заболяване на лицето има професионална етиология, тъй че постановените при наличието на времева и материална компетентност от органите на медицинската експертиза ЕР са валидни, а не нищожни. Освен това, административното производство пред НЕЛК е било по реда и условията на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето (а не в хипотезата на чл. 113 от същия закон, на която имплицитно се позовава касаторът), когато не са предвидени времеви ограничения на компетентността на органа. Към настоящия случай е относим общият срок за произнасяне по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, който е инструктивен, а не преклузивен. Предвиденият тримесечен, преклузивен по своя характер срок, е в хипотезата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗдр. и е приложим само при служебно произнасяне на НЕЛК, т.е. в случаите, когато НЕЛК по своя инициатива упражнява контрол на решенията на по-долустоящите органи на медицинската експертиза, какъвто не е настоящият казус. Извън горното, поради липсата на възможност за саниране на установените нарушения на производствените правила в процедурата по освидетелстване на Г., специализираният състав на НЕЛК, в условията на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ (в приложимата предходна редакция на нормата), материално законосъобразно е върнал преписката на ТЕЛК за ново произнасяне, а не се е произнесъл по същество. При постановяването на ЕР на НЕЛК са взети предвид всички относими медицински документи, съдържащи се в медицинското експертно досие, и органът е действал съобразно правомощията си. В процесния случай не е налице несъответствие между преценката на НЕЛК и установеното от вещите лица при извършената комплексна съдебно-медицинска експертиза. Административният орган е извел своя извод при спазване на материалноправното изискване за оценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице с оглед наличната медицинска документация, който извод е проверен в хода на съдебното производство и правилно е възприет и от съда. Съдът е проверил фактическите констатации на административния орган, като е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебна експертиза, съгласно чл. 195 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият съдебен състав надлежно е обсъдил изложеното от вещите лица заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвеното експертно заключение. По тези съображения настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касатора, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Габрово е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноски за осъщественото по делото процесуално представителство от адвокат също е неоснователна и не следва да бъде уважена. За осъществената защита от юрисконсулт пред касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, на ТП на НОИ - Габрово следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, платимо от касатора. Този размер е справедлив и обоснован и е определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност от представляващия страната юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, Върховният административен съд, шесто отделение