Решение № 5229 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2021 г.

Решение № 5229 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ София-град срещу решение № 76/06.01.2021 г., постановено по адм. дело № 4661/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № Ц 2153-21-2 от 29.04.2019 г. издадено от директора на ТП-НОИ - София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Г. С. с вх. № 1012-21-31 от 09.04.2020 г. срещу Разпореждане № [ЕГН] от 11.02.2020 г. на Ръководителя ПО при ТД на НОИ - София-град. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Г. С., чрез пълномощник адв. П. М., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № Ц 2153-21-2 от 29.04.2019 г. издадено от директора на ТП-НОИ-София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Г. С. с вх. № 1012-21-31 от 09.04.2020 г. срещу Разпореждане № [ЕГН] от 11.02.2020 г. на Ръководителя ПО при ТД на НОИ - София-град, с което с оглед на ЕР на ТЕЛК № 122 от 17.01.2020 г. и предвид срока на отпусната лична пенсия за инвалидност изтичащ на 01.02.2020 г., и на основание чл. 96 от КСО е прекратена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.02.2020 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен административен акт. Видно от доказателства се установява, че от 26.06.2009 г. на ответника е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 31.03.2009 г., на основание чл. 74, ал. 1 от КСО, въз основа на ЕР на ТЕЛК № 0563/31.03.2009 г., с което е определена 80% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 31.03.2009 г. и със срок на инвалидността до 01.03.2010 г. В последствие с оглед на последващи преосвидетелствания срокът е определен последно до 01.02.2020 г. С последващо ЕР на ТЕЛК № 0122/17.01.2020 г., му е определена оценка на работоспособността 30 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Така издаденото ЕР на ТЕЛК № 0122/17.01.2020 г. е оспорено по административен ред от страна на жалбоподателя, като с ЕР на НЕЛК № 1794 от 16.06.2020 г. е отменено ЕР от 17.01.2020 г. по отношение на оценката на работоспособността, като е определена 40 % трайно намалена работоспособност. От своя страна решението на НЕЛК е обжалвано по съдебен ред, като с определение № 6408 от 28.08.2020 г. постановено по адм. дело № 7301/2020 по описа на АССГ, производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 3 от АПК. Съдът е приел, че с оглед липсата на влязъл в сила административен акт относно определения процент на трайно намалената работоспособност, не са били налице предпоставките на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО – не е отпаднало основанието за получаването й, а са били налице предпоставките на чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО респективно тези на чл. 97, ал. 1, т. 3 от КСО. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. с Експертно решение на ТЕЛК № 0122 от 17.01.2020 г. на жалбоподателя и ответник в касационното производство е била определена 30% трайно намалена работоспособност. Решението на ТЕЛК е било обжалвано от лицето пред НЕЛК, която с Експертно решение № 1794 от 16.06.2020 г. е отменила решението на ТЕЛК и е определила 40% трайно намалена работоспособност. Това решение е било обжалвано пред административен съд София град, като с Определение от 28.08.2020 г. по адм. дело № 7301/2020 г. производството е било прекратено на основание чл. 159, т. 3 от АПК, тъй като НЕЛК е оттеглил обжалваното Експертно решение за определена на лицето 40% трайно намалена работоспособност. Предвид изтичането на срока на отпусната на лицето лична пенсия за инвалидност на 01.02.2020 г., с Разпореждане от 12.02.2020 г. органът по пенсионно осигуряване е прекратил отпускането на пенсията на основание чл. 96 от Кодекса за социално осигуряване, считано от 02.02.2020 г. Това Разпореждане е било обжалвано по административен ред, като с Решение № Ц-2153-21-2 от 29.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – София град е било потвърдено. Съдът правилно е счел, че в конкретния случай няма влязъл в сила административен акт. Съгласно чл. 98, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска пенсия за инвалидност, в размер на социалната пенсия за старост. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,