Решение № 2027 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2014 г.

Решение № 2027 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Местни приходи" при Община Монтана, против Решение № 326/9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 176/2014 г., по описа на Административен съд Монтана, в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 364/10.12.2013 г. на старши експерт "Местни приходи" в отдел "Местни приходи" при Община Монтана, потвърден с решение № 2/14.03.2014 г., на Началник отдел "Местни приходи" при Община Монтана, по жалба на "ГРИППА" АД, гр. Ботевград, за установени задължения на дружеството, в частта, както следва: за сумата от 119.49 лева за данък върху недвижими имоти за 2009 г. и лихви върху тази главница в размер на 60.41 лева изцяло, за сумата над 289.04 лева до 300.06 лева за данък върху недвижими имоти за 2011 г. и съответните лихви, за сумата над 289.04 лева до 300.06 лева данък върху недвижими имоти за 2012 г. и съответните лихви, за сумата над 289.04 лева до 300.06 лева данък върху недвижими имоти за 2013 г. и съответните лихви, или общо за сумата, като незаконосъобразен. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата против АУЗД и в тази й част като неоснователна. Процесуалният представител на ответното дружество "ГРИППА" АД, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решението на Административен съд Монтана в обжалваната му част е отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на задължение по декларация № 364/10.12.2013 г. на старши експерт "Местни приходи" в отдел "Местни приходи" при Община Монтана, потвърден с решение № 2/14.03.2014 г., на Началник отдел "Местни приходи" при Община Монтана, по жалба на "ГРИППА" АД, гр. Ботевград, за установени задължения на дружеството, в частта, както следва: за сумата от 119.49 лева за данък върху недвижими имоти за 2009 г. и лихви върху тази главница в размер на 60.41 лева изцяло, за сумата над 289.04 лева до 300.06 лева за данък върху недвижими имоти за 2011 г. и съответните лихви, за сумата над 289.04 лева до 300.06 лева данък върху недвижими имоти за 2012 г. и съответните лихви, за сумата над 289.04 лева до 300.06 лева данък върху недвижими имоти за 2013 г. и съответните лихви. За да постанови този резултат съдът е приел, че данъкът за 2009 г. е внесен, а по отношение на данък недвижими имоти за 2011, 2012 и 2013 г. размерът на данъка е определен в размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, което съгласно неоспореното заключение на вещото лице е 289.04 лева за всяка от годините. Прието е, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, не е спазен материалния закон и не е съобразен с целта на закона. Решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства от които е установено, че дължимият от дружеството данък недвижими имоти (ДНИ) за 2009 г. е внесен на 23.12.2009 г. по банков път, както и че съгласно публикуваното на официалната интернет-страница на Община Монтана съобщение, данъчната оценка на процесния имот, въз основа на която в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗМДТ е изчислен ДНИ за останалите 3 години (2011 г., 2012 г. и 2013 г.) е 192.695 лв. При тези данни, основателно, по аргумент от чл. 2 от Наредбата за електронните административни услуги и от чл. 7, 12 и 13 от АПК, Административният съд е приел, че определянето с оспорения Акт за установяване на задължение по декларация на различна по размер облагаема основа, изчислена впоследствие върху по-висока и несъобщена на страната данъчна оценка (200.038.80 лв.), е незаконосъобразно. В тази връзка, предвид и заключението на съдебно-икономическата експертиза, съгласно което при облагаема основа 192.695 лева данък недвижими имоти възлиза на 289.04 лв., е обоснован и правилен направеният краен извод, че над тази сума данъкът за посочените по-горе три години е недължим, а за 2009 г. - изцяло недължим, респективно, че в съответната част административният акт следва да бъде отменен. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Монтана съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за действително направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение