Решение № 8732 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3028/2009 г.

Решение № 8732 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3028/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Столичен общински съвет, представляван от юрисконсулт Семра Якуб против решение № 1092 от 20.12.2008 г. на Административен съд София град, II отделение, 27 състав по адм. дело № 5277/2008 г. С него се отменя по жалба на Областния управител на област София решение № 473 от 24.07.2008 г. на Столичния общински съвет. Поддържат се доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението на съда, тъй като обжалваното решение на общинския съвет е акт на разпореждане на собственика със собствеността и е проява на оперативната самостоятелност на органа на местното самоуправление и постановения от него акт не подлежи на съдебен контрол. Поддържа също така, че неправилно съдът е приел наличие на спор за собственост, който следва да се реши по общия ред, извод необоснован на представените по делото доказателства във връзка със собствеността. По изложени подробни съображения в жалбата се иска отмяна на решението ведно с последиците. Ответникът, Областният управител на област София взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. С приетите промени в чл. 8, ал. 11 със ЗИД на ЗОС (ДВ бр. 54/2008 г.) и съгласно ТР № 5/10.12.2008 г. по т. д. № 20/2007 г. на ОС на ВАС областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинския съвет чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА вр. с чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Съдът правилно е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 113 - 114 от ППЗДС и чл. 56 - 58 от ЗОС във връзка с доказването на правото на собственост върху имота, предмет на административното решение. Представените по делото актове актове за държавна собственост не са оборени и не установено отписване от актовите книги за държавна собственост, което сочи на нарушение на правилата при издаване на акта за общинска собственост, каквито правилни изводи са изведени от административни съд. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Областния управител на област София срещу решение № 473 от 24.07.2008 г. на Столичния общински съвет. С него се открива процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за учредяване на право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот VI - 411 с площ 793 кв. м. от квартал № 8 в местност "Красно село". Възраженията на областния управител са били за незаконосъобразност на решението, тъй като Столична община установява правото си на собственост с АОС № 1434/21.12.2007 г. преди който има съставени актове за държавна собственост. Постъпилото искане от 2.01.2008 г. за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост не е било съпроводено с доказателства, че имота е преминал от държавна в общинска собственост, а актовете за държавна собственост, съставени по установени ред са годен титул на собственост и разпореждането с такъв имот от общината е недопустимо. Съдът е приел за допустима жалбата и я разгледал по същество като е установил от данните по приложената административна преписка, че за процесния имот има съставен акт за държавна собственост, последван от акт за общинска собственост, като е постъпило искане в областната администрация за отписване от актовите книги, по което искане няма произнасяне от областния управител. При установеното от фактическа страна съдът е приел наличие на спор за собственост по отношение на процесния имот, което прави незаконосъобразно решението на общинския съвет, открил процедура за разпореждане с този имот преди да е изпълнена процедурата по чл. 114, ал. 1 от ППЗДС. При изложените фактически и правни констатации решението е отменено като незаконосъобразно. Решението е правилно. Общинският съвет като орган на местното самоуправление може да се разпорежда с имотите си, общинска собственост на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, което правомощие не се ограничава от предвидения в чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА контрол за законосъобразност по инициатива на областния управител. Допустимостта на обжалването не подлежи на съмнение предвид изменението на чл. 8, ал. 11 от ЗОС (ДВ бр. 54/2008 г.), както и според ТР № 5/2007 г. по т. д. № 20/2007 г. на ОС на ВАС според които областният управител може да упражнява контрол законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. За разпореждането е необходимо имотът да е общинска собственост, което в случая се установява от съставяния акт за общинска собственост и всички доказателства по делото са представени за установяване, че имота е общинска, а не държавна собственост, което е и предмета на спора по същество в настоящето дело. За да бъде актуван имота като общинска собственост според чл. 58, ал. 4 от ЗОС, когато собствеността преминава от държавна в общинска, акта за общинска собственост се съставя след отписването му от актовите книги за държавна собственост по ред, определен от Министерския съвет. При подържаните твърдения, че имота е общинска собственост по силата на предназначението му, определено с действащия застроителен и регулационен план общинския съвет обаче не се освобождава от провеждане на процедурата за отписване на имота от актовите книги за имоти държавна собственост, когато имота вече е актуван като държавна собственост. Този ред е посочен в Правилника за прилагане на ЗДС в чл. 114, ал. 2 според който общините или другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113 - след влизане в сила на решението на съда. В случая е установено, че за процесния имот, при вече съставен акт за общинска собственост е поискано отписването му от актовите книги за държавна собственост с искане до областния управител, който не се е произнесъл по него. Според чл. 113 от ППЗДС в случаите когато компетентният орган откаже да издаде заповед за отписване, лицето което е поискало отписването на имота, може да докаже правото си на собственост по общия исков ред. Анализа на цитираната уредба вади до извода, изведен и от съда в обжалваното решение, че за имот който е актуван като държавна собственост, акт за общинска собственост може да бъде съставен само след отписването му от актовите книги за имоти държавна собственост. Тази процедура не е спазена, което се установява безспорно от представените по делото доказателства. По отношение на собствеността съдът правилно е приел, че спорът е за материално право, което следва от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ППЗДС според който обстоятелствата констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред имат доказателствена сила до доказване на противното. При тези фактически и правни констатации съдът при отсъствие на пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на решението му, е извел верен правен правен извод за незаконосъобразност на решението на общинския съвет. При изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение