Решение № 8234 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2008 г.

Решение № 8234 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 5 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) по жалба на Христина Ангелова Грънчарова от гр. София, срещу заповед № РД-09-492/16.10.2008 година на министъра на здравеопазването, с която на оспорващата е отказано признаване на професионална квалификация "магистър - фармацевт". Навеждат се доводи за нищожност на оспорената заповед, поради неспазване на установената форма, и незаконосъобразност на същата като постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона (чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК). Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. В писмени бележки по делото поддържа правилност на атакувания административен акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, извърши проверка на оспорената заповед на министъра на здравеопазването, съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Административното производство по признаване на професионална квалификация "магистър - "фармацевт" е започнало по молба на Христина Ангелова Грънчарова вх. № УДО-К-38/04.04.08 г. От представените към заявлението документи, се установява, че жалбоподателката е завършила висше образование в Националния фармацевтичен факултет в град Харков - Украйна, с диплом ДИ № 008255 от 18.02.2008 година, с присвоена професионална квалификация "магистър по фармация". На проведено заседание на 14.05.2008 г., с протокол № 17, Комисията за признаване на професионална квалификация по специалностите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "фармацевт" и/или специалност в областта на здравеопазването е взела решение по т. 9, да се изискат допълнително документи от жалбоподателката. С писмо от 16.05.2008 година директорът на Дирекция "ЕВМС" в МЗ е уведомил жалбоподателката да представи в срок от два месеца подробно изброените в писмото документи. Жалбоподателката е изпълнила дадените указания, като е представила поисканите документи. На 12.08.2008 година е изготвено писмено становище от доцент Ламбов - декан на Фармацевтичния факултет при МУ София, според което има съществени несъответствия в обучението на жалбоподателката по смисъла на чл. 29, ал. 2 от ЗППК по отношение на формата на обучение, ЕДИ на специалността и продължителността на преддипломния стаж, които не позволяват признаване на професионална квалификация. На 5.09.2008 година с протокол № 25, Комисията е разгледала подадената молба и допълнително представените от жалбоподателката документи и в т. 20 е възприето изцяло становището на доцент Ламбов, като е предложено на министъра на здравеопазването да откаже признаването на поисканата квалификация от жалбоподателката. С оспорената заповед е постановен отказ да бъде призната професионална квалификация "магистър-фармацевт" на Христина Ангелова Грънчарова. Като мотиви в заповедта са посочени: жалбоподателката е провела обучението си в задочна форма, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗППК и чл. 5 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "фармация"; изучаваните от Грънчарова дисциплини в Украйна не съответстват на задължителните учебни дисциплини, съставляващи минималния хорариум за специалността "фармация"; посочени са конкретни дисциплини, по които хорариума не съответства на изискващите се нормативи съгласно чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗППК; жалбоподателката не е изучавала задължителни по наредбата дисциплини- токсикология, фармацевтичен анализ, биофармация и фармацевтични грижи; продължителността на проведения от Грънчарова преддипломен стаж в аптека е в размер на 2 месеца, вместо изискващите се 6 месеца; не са положени държавни изпити по фармакология и токсикология и фармацевтичен анализ. При тези доказателства, съдът прави следните правни изводи: Като правно основание в оспорената заповед са посочени разпоредбите на чл. 84, ал. 4, във връзка с чл. 80 от ЗППК и предложението на комисията. Същата е издадена от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. I, т. 1 от ЗППК, но в противоречие с материалноправните изисквания на същия закон и в нарушение на предписаната от него форма и административнопроизводствените правила по признаване на професионални квалификации, регламентирани в Глава Пета на ЗППК. Със заповед № РД 09-168/11.04.08 г. на основание чл. 77 ал. 2, чл. 79 и чл. 84 ал. 3, във връзка с § 4, ал. 2 от Закона за признаване на професионални квалификации, министърът на здравеопазването е определил комисия за признаване на професионална квалификация, в т. ч. и за професията "фармацевт". В т. IV от заповедта е разпоредено комисиите да разглеждат документите за признаване на професионални квалификации по регулирана медицинска професия и/или специалност в областта на здравеопазването и да представят на министъра на здравеопазването мотивирано предложение за признаване или отказ за признаването им, с което е изпълнено изискването на чл. 79 от ЗППК. Назначената комисия е разгледала документите на жалбоподателката и е представила мотивирано заключение на органа, съгласно чл. 80 от ЗППК. Изложените фактически основания за издаване и на оспорената заповед, сочат наличие на хипотезата на чл. 29, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗППК. В тази насока са и констатациите на назначената от административния орган комисия. Съгласно правилото на чл. 83, ал. 1 ЗППК, когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на този закон, комисиите предлагат на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Комисията и административният орган са констатирали наличие на съществени несъответствия, но в нарушение на чл. 83, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, във връзка с чл. 30 от ЗППК, на заявителката не е предоставена възможността, предвидена в закона. Действително нормата на чл. 29, ал. 1 ЗППК е диспозитивна и дава на компетентния орган възможност да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване, с продължителност до три години, или да положи изпит за признаване на правоспособност, но при всички случай на наличие на хипотезите на чл. 29, ал. 1 ЗППК, следва да бъдат изложени мотиви, установяващи защо административният орган е приложил една от двете възможности. Неизлагането на съображения в тази насока е достатъчно основание за отмяна на акта, в какъвто смисъл е и Постановление № 4/1976 г. на Пленума на ВС, както и ТР № 4/22.04.04 г. на ВАС по т. д. № ТР-4/02 г. на ОСС, в т. 2. Следва да се отбележи и това, че в оспорената заповед не е посочено конкретното правно основание за отказа да се признае професионална квалификация и/или заявената медицинска специалност. Нормата на чл. 84, ал. 4 от ЗППК регламентира, че органът по признаване отказва признаване на съответна професионална квалификация с мотивирана писмена заповед, за която уведомява писмено заявителя, а разпоредбата на чл. 80 ЗППК гласи, че комисиите разглеждат документите за признаване на професионална квалификация и представят пред органа по признаване мотивирано предложение за признаване или за отказ от признаване на професионална квалификация в съответствие с изискванията на този закон. Следователно, след като в мотивите и на двете заповеди е прието наличие на хипотезите на чл. 29 ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗППК, а именно - посочено е, че е налице съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация и/или специализация по професията "фармацевт", съгласно действащата нормативна уредба в РБългария, то административният орган е следвало да изложи съображения защо не прилага разпоредбата на чл. 291 ал. 1, във връзка с чл. 30 ЗППК. Правилото на чл. 29, ал. 1 регламентира, че органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато обучението, удостоверено с доказателствата за професионални квалификации, обхваща съществено различно съдържание от изискваното в РБългария. Легалната дефиниция на "съществено различно съдържание" е дадена в чл. 29, ал. 2, а именно: това е съдържанието, познаването на което е необходимо за упражняване на професията и обучението, преминато от заявителя, се характеризира със съществени несъответствия в сравнение с продължителността или съдържанието на обучението, изисквано в Република България. Законовото определение на "доказателства за професионална квалификация" е дадено в § 1 т. 3 от ДР на ЗППК. Систематичното място на разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 е в Част III на Глава Първа, озаглавена "Обща система за признаване на професионални квалификации" и следователно, същите следва да се прилагат и спрямо гражданите на държави членки, завършили образованието си в трета държава. Видно от материалите в административната преписка, нито помощната комисия за признаване на професионална квалификация, нито административният орган, са обсъждали и преценявали относимостта към решавания въпрос на обстоятелствата, приложени към административната преписка. В хода на съдебното производство процесуалният представител на административният орган е оспорил истинността на представената от жалбоподателката студентска книжка № 1529-03, досежно обстоятелството, че формата на обучение е редовна, като и два броя удостоверения № 606-27/17.12.2008 г. (относно формата на обучение на жалбоподателката) и № 634/27/18.12.2008 г. (относно посочения хорариум на профилираните дисциплини). Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от АПК, като е оставил без уважение откриване на производство по оспорване на посочените документи, като недопустимо. При новото произнасяне на административния орган той следва да изпълни задълженията си по чл. 81 и 82 от ЗППК, при възникнали основателни съмнения относно истинността на представените документи, да упражни своите законови правомощия, като изиска от компетентните органи на друга държава потвърждаване на истинността на доказателствата за професионална квалификация. В обобщение, изложеното сочи на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като ако бяха обсъдените въпросните относими към спора факти, решаващият орган би стигнал до друг краен извод. Следователно, обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните норми на ЗППС; в нарушение на предписаната от закона форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменена и преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящето решение. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото, административният орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката 10 лева - представляващи държавна такса. Доказателства за платено възнаграждение на пълномощника й не са представени по делото. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение