Решение № 6669 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9929/2019 г.

Решение № 6669 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9929/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП против решение № 3718 от 31.05.2019 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5487/2018 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22002216006053-091-001/19.10.2017 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 518/18.04.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в частта му на установените задължения на Д. Ценев от [населено място] по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9 091. 27 лв. и лихва 6 937. 52 лв. като погасени по давност. Касаторът твърди, че първоинстанционно решение в оспорената му част е неправилно като постановено при несъобразяване с чл. 160, ал. 4, изречение второ ДОПК /редакция ДВ бр. 63 от 2017 г. /. Излага съображения и за неправилно определени от съда разноски в размер на 500 лв. по компенсация. Претендира се отмяна на решението на АССГ в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – Д. Ценев от [населено място] – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ в оспорената му част като валидно и допустимо, но частично неправилно, поради следните съображения: С РА, издаден след проведено ревизионно производство по особения ред, регламентиран в чл. 122 – чл. 124 ДОПК, са установени на ревизираното лице задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 16 386. 27 лв. и лихва – 12 612. 56 лв. върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 163.862.69 лв., представляваща недостиг на парични средства, покриващи направените разходи. С решението си № 518/18.04.2018 г. решаващият орган е изменил РА в тази част като е намалил установените с РА задължения и ги е установил в размер на 9 092. 27 лв. и съответните лихви. За да отмени РА в частта му на установените задължения за 2009 г. по ЗДДФЛ в размер на 9 092. 27 лв. – главница и 6 937. 52 лв. - лихва, първостепенният съд е изложил мотиви за това, че са погасени по давност. Възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност е уважено с решението на директора на дирекция "ОДОП", който е изложил подробни мотиви за това, че погасителната давност е изтекла в хода на ревизията, а именно на 17.03.2017 г. Потвърдил е РА в частта му на така установените задължения, но е указал на основание чл. 173, ал. 2 ДОПК да се предприемат необходимите действия за отписването на вземанията. В решението си АССГ е разгледал по същество спора относно размера на тези задължения и е уважил възражението на жалбоподателя относно определеното начално салдо към 01.01.2009 г. Правилно е приел, че по делото е доказано изтеглянето на 6 682. 74 евро с левова равностойност 13 070. 30 лв. от банковата му сметка на 23.09.2008 г. и същата е приета за налична към 01.01.2009 г. С оглед на това е установил, че дължимият данък е в размер на 7 785. 23 лв. и лихва към датата на РА – 5 944. 63 лв. Административният съд е изпълнил задължението си по чл. 160, ал. 4, изречение второ ДОПК и е разгледал по същество правния спор относно установените с РА задължения за 2009 г., независимо от това, че са погасени по давност в хода на ревизията, и ги е определил по основание и размер, но неправилно е отменил РА в частта му, в която са установени тези задължения, поради погасяването им по давност. С допълненото второ изречение на чл. 160, ал. 4 ДОПК сила от 04.08.2017 г. е въведено изменение в правомощията на съда, по отношение на погасените по давност задължения. Нормата предвижда, че когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Поради това оспореното първоинстанционно решение следа да се отмени в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 7 785. 23 лв. и лихва – 5 944. 63 лв., и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против тази част от РА, като се посочи изрично, че актът не подлежи на принудително изпълнение. В останалата оспорена част решението следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е основателна и в частта й, в която се оспорва първоинстанционното съдебно решение в частта му за разноските. Жалбоподателят е направил и доказал разноски за първоинстанционното производство в общ размер 2 550 лв. /държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице/. Материалният интерес по делото е 36 553. 65 лв. РА с оглед настоящото съдебно решение се отменя за 3 761. 77 лв. Дължимите на жалбоподателя разноски за първоинстанционното производство с оглед уважената част от жалбата са в размер на 262. 42 лв. Същият не претендира разноски за касационното производство. На ответника в първоинстанционното производство се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 513. 75 лв., а за касационната инстанция - 941. 89 върху материален интерес 13 729. 86 лв. и държавна такса в размер на 109. 84 лв. /общо 1 051. 73 лв. /. При така установените факти неправилно АССГ е осъдил НАП-Дирекция ОДОП - София да заплати на Д. Ценев разноски по компенсация в размер на 500 лв. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 3718 от 31.05.2019 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 5487/2018 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт № Р-22002216006053-091-001/19.10.2017 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 518/18.04.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в частта му на установените задължения на Д. Ценев от [населено място] по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на данък - 7 785. 23 лв. и лихва – 5 944. 63 лв., както и в частта му за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Ценев от [населено място] против ревизионен акт № Р-22002216006053-091-001/19.10.2017 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 518/18.04.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в частта му на установените задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на данък - 7 785. 23 лв. и лихва – 5 944. 63 лв., които са погасени по давност, и в тази част актът не подлежи на принудително изпълнение. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - София, Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София да заплати на Д. Ценев, ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица] разноски за първоинстанционното производство в размер на 262. 42 лв. /двеста и шестдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ ОСЪЖДА Д. Ценев, ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица] да заплати на Национална агенция за приходите - София, Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София разноски за двете съдебни производства в общ размер 2 565. 48 лв. /две хиляди и петстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата оспорена част. Решението не подлежи на обжалване.