Решение № 4864 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2013 г.

Решение № 4864 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет против решение № 2645 от 19.04.2013 г. по адм. дело № 349/2012 г. на Административен съд София-град, с което е обявена за нищожна заповед № 03-34/14.12.2011 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 107, ал. 2, от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Румен Косев Сяров е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон, тъй като е установено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в границите на предоставените му правомощия. Моли решението да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводът на съдебния състав, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е нищожна, тъй като е постановена от административен орган, който няма правомощия в този смисъл, е направен в противоречие с нормативната уредба и с представените доказателства. Действително заповедта, с която служебното правоотношение на Сяров е прекратено, е издадена и подписана от заместник-председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Заповедта е постановена на 14.12.2011 г., през периода 15.09.2011 г. - 15.12.2011 г., през който заместник-председателят изпълнява функциите на председател поради отсъствие на титуляра (удостоверение № 0304.1937/21.11.2011 г.) и след като е овластен изрично за това със заповед № 502/21.09.2011 г. от председателя на агенцията съгласно чл. 6, ал. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. През времето на отсъствие на председателя заместникът изпълнява всички негови правомощия в пълен обем, включително и тези по назначаване и освобождаване на държавните служители (чл. 5, ал. 2, т. 10 от устройствения правилник). Този извод следва както от характера на длъжността на заместника, така и от изискването за непрекъснато функциониране на администрацията, а също и от изричното възлагане на пълния обем компетентности по реда на чл. 6, ал. 6 от устройствения правилник. Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена и подписана от орган, който разполага с компетентността да постановява актове в този смисъл. Тази заповед не е нищожна, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е направен в противоречие със закона и доказателствата. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София-град следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и с доказателства - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Тъй като останалите основания за оспорване на административния акт по чл. 146 от АПК не са разгледани от съдебния състав и фактически липсва произнасяне по съществото на правния спор, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,